Митрополит Симеон опроверга авторството на писмото до Вселенския Патриарх

Американецо, недей с лошо и не измествай темата. Става въпрос че има фалшификат – това е факта. И не споменавай името на дядо Николай и дядо Симеон наравно с това на един ДОНОСНИК. Дръжте си го в Америка и се надявайте да не изпаднете в подобна ситуация. Ние тук доносници не приемаме!

Уважаеми amerikanec,
При всичката ми критичност към портала „Православие“, не откривам нищо недостойно в последните публикации. Отдавна беше уточнено, че порталът препечатва новини от църковното ни ежедневие. Струва ми се, че поведението на администрацията е достойно за адмирация. Според скромното ми мнение, администрацията спазва неутралитет и подчертана толерантност, намирайки необходимата интелигентност да не превръща сайта в трибуна на долнопробни интриги и преднамерени личностни атаки. Колкото до скандалната история с дядо Симеон, така или иначе, в основата на епархийската му какафония стои самият митрополит. Шантажът с Истанбул се спрягаше отавна и дори канцеларията му, в лицето на Любомир Леонтинов, излезе с едно умствено ограничено изявление точно в стила на „фалшивото“ писмо. Остава да чакаме нов скандал на признания кой колко пари и на кого е броил за да бъде свещеник във въпросната епархия, създадена специално за м. Симеон, а не обратното.

Православие е повече от препечатки! Този сайт не е „жълта медиа”. Съдете сами: На 20.04 Православие препечата една лъжа, докато в същия час Двери предупреди „Нов скандал: синодният сайт помести фалшификат като писмо на митр. Симеон” и на следващия ден продължи с „Св. Синод…решава по фалшиви сигнали” и „Публикуваме автентичното писмо …”. Православие остана без позиция даже след протеста на о. Цимер от Германия, ставайки незаслужено съмишленик на Синодалния редацтор Десислава Панайотова, която писа „Наложително е да се проведе разследване от страна на самите членове на Западно- и Средноевропейска епархия”. На това безумно заявление същият о. Цимер току-що отговори (в Двери) така: „Всeки пoтърпeвш «пoдписaл» трябвa дa подаде …молба за наказателно разследване…срeщу г-жa Дeсислaвa Пaнaйoтoвa, кaтo глaвeн рeдaктoр, и срeщу сайта на Свeтия Синoд, публикувaл фалшификата. Те…ще трябвa дa дoкaжат дoстoвeрнoсттa нa публикувaнoто”. Логично, нали? Но трудно се казва MEA CULPA!

Драги „groznamutra“:
Сегашната тема е фалшификата за митр. Симеон и отразяването му в този сайт, който аз уважавам. Темата не включва кусурите на този владика (има си ги), нито пък „недостойнствата” на дядо Йосиф. Но за да те разочаровам, нека кажа, че аз отреагирах незабавно, остро и отрицателно на опитите на последния да се представи като невинна жертва на обстоятелствата превърнали го в доносник. Но пак повтарям, това е тема безнадеждна: „…разровиш ли я, ще мирише, и ще горчи като отрова…” Ти помислял ли си как се чистят Авгиеви обори, и дали нещо остава след такова почистване? За съжаление (почти)всичките са маскари, но когато един или друг от тях признае нещо вярно (един за миналото си, друг за налудни синодни рещения), ние едва ли следва да изпадаме в благодарствн транс.

…ама бъдете си фен, в това няма нищо лошо. Но да пишете „истината стана повече от прозрачна“ само защото в един независим портал са написали нещо си, ми се струва несериозно. Истината, че писмото не е подписано от главния си „автор“ митрополит Симеон стана ясна едва днес (за мен – вчера, когато получих копие от писмото му). До този момент всичко, излязло като статии, изявления и контра-изявления си беше една оборима презумпция. От 21 посочени като подписали писмото, едва неколцина се отрекоха. Да, техните позиции сериозно подкопаваха достоверността на текста, но до официалното произнасяне на дядо Симеон, единственото достъпно занимание за „църковните медии“ беше, ами, да си чешат езиците – нещо, което не си позволихме, за разочарование на мнозина. И ако можех да повторя събитията, отново не бих си позволил.

Американецо, защо ги шикалкавиш едни. Уж това, ама не това….За какво „отговорно редакторско присъствие“: говориш, та това си е чист диктат на богослови с титли и без титли, които се мислят за“по-католици от папата“. Запази мнението за себе си и не противопоставяй двата сайта. Нека всеки по съвест решава какво и как ще публикува. А що се отнася до чистенето на „Авгиевите обори“, ни най-малко се захващам с конкретната воня, нито предполагам и на теб ти се захваща. Цитирах Йосиф, защото прочетох помията му в Двери и отново се убедих какъв лицемерец е, точно както онова покайно писмо, което и ти и много други са чели, но малко са прочели лицемереца. Защо е плакал , а не е възроптал срещу решението на Св. Синод още през Декември 2009. Нито тои, нито останалите от „шесторката“. И как е възможно да се взима решение, ако същите не са гласували одобрително?????????И ако сме строги към млади митрополити , още по-строги трябва да сме към по-старшите.

Съжалявам, че Двери не са предоставили възможност за коментари след „Извинението не е достатъчно!“ на Митрополит Йосиф. Пък и едва ли ще публикуват нещо против своя фаворит. Но моля дайте гласност на моя, а може би и на други хора, въпрос:“Защо сега Митрополит Йосиф, защо сега???Защо като сте били “ в себе си“ вие другите 6 сте си мълчали????искаме отговор сега, не след 40 години.

@ „groznamutra”: Разбира се, искането ти е естествено. Ако митр. Йосиф бе мъж на място, той би реагирал веднага, както направи Неврокопският митрополит. Не забравяйте, че остават още 4 „несъгласни”, от които нищо до сега не сме чули. И все пак, поне за мен е по-лесно да разбера (не да оправдая!) мълчаливата и страхлива позиция на дисидентите. Но как да асимилирам внезапното просветление у митр. Николай? В течение на 13 заседания и 55 часа дебати (ако вярваме на Йосиф) той е бил не най-слабият вот за канонични нарушения от Коледа до Великден, за писма до Цариград и поместните православни църкви (какъв срам!), за издигане на един пълен компромат за „двоен митрополит”, и т.н. и т.н. И ето го сега: получил прозрение свише! Та аз ще добавя по-простия въпрос: „Защо сега Митрополит Николай, защо сега??? И с какви очи Вие и другите от „болшинството” ще подпишете сега документи с обратно съдържание, които ще засвидетелствуват непреходната лчбов към брата Симеон????” От един дол дренки!

За целия този фарс , от началото до края е виновен Тихон, който дефакто, от както е с м.Симеон, управлява епархията.
Тази епархия, който я познава отвътре ще потвърди, е на самотек от самото си създаване. Митрополит Симеон никога не е управлявал нищо, той и не може.
Формата на управление е презвитерянска и някаква си, но не и епископска. Тъжно, но факт.

митко, не мога да ви отговоря със сигурност дали става така, защото съм много глупава, или защото не разбирам от журналистика. най-вероятно и двете. но дайте да не се занимаваме с моята личност.

защо има много вестници аз не знам и не ми се отговоря на литературни въпроси. но що се отнася до държавен вестник, много ви благодаря за удобния пример. публикува ли се един закон в държавен вестник, значи, не само че никой друг вестник не го проверява дали е фалшив, но този закон започва да се прилага в държавата. и ако не щеш ли държавен вестник започне да публикува фалшиви закони, нали разбирате че няма как да продължи да съществува в такъв режим. не знам какви комплексирани бабички визирате и колко точно са комплексирани и това няма никакво значение. има обаче проблем.!!! и проблемът не е при нас. ако държавен вестник публикува закони, пратени от киро крушата, примерно, мислите ли че правителството просто ще се затюхка колко лошо, че там работят пияни печатари. и ще препоръча на гражданите за всеки закон лично да питат цецка цачева. (особено пък ако и тя няма представа какво става)

пак ще кажа ясно, който е знаел, че писмото е фалшиво, си знае откъде е знаел. защото, за да твърдиш публично такова нещо, трябва да ЗНАЕШ, не просто да си го предположил. по стила на автора или по правописните грешки не може да правиш изводи и да ги публикуваш. това са глупости. и така стигаме пак до другия интересен въпрос: ОТ КЪДЕ, според вас, може да се знае предварително, че това писмо е фалшиво? моля ви не ни вкарвайте във филми. и не пишете несериозни неща, колкото и всички да сме ядосани от случката, което е разбираемо.

Няма в обществото другаде такива измамници, интриганти и безсрамници. Трудно могат да убедят в собствената им идентичност като християни. Дори официлния им сайт произвежда фалшификати. Това са закоравели ченгета , за които престъплението и интригата са самият им живот. Ние пък вместо да ги държим под кръстосан огън и натиск до дупка, се караме помежду си за това кой как ги отразил.