Открито писмо на Пловдивското епархийско свещенство

Св. Синод на Българската Православна Църква,
До президента на Република България г-н Георги Първанов,
До Народното събрание на Република България,
Министерството на Вътрешните работи,
Министерството на Правосъдието,
Дирекцията по вероизповедания при Министерския съвет,
Съвета за електронни медии
и до медиите в Република България
Обични в Господа Иисуса Христа, братя и сестри,
Уважаеми представители на държавната власт и
Свободния печат в демократична България,
Негово Високопреосвещенство митрополит Николай в качеството си на правоправещ кириарх на Пловдивска епархия отказа да даде църковно благословение на свещ. Боян Саръев от гр. Кърджали за участие в местните кметски избори. Своето решение за отказ митрополит Николай взе позовавайки се съвсем естествено на дълговековната традиция на Св. Православна Църква изразена в Свещ. Писание, църковните правила утвърдени на Вселенските събори и предписанията на св. отци на Църквата – фундамента на нашата православна вяра. Всеки разумен и що годе интелигентен човек знае, че и най – малката обществената единица – семейството, и най – голямата – държавата, се ръководят от правила, които създават мира и реда в тях. Правила на поведение си създава и живее по тях, дори и онзи човек, който живее сам. Нарушаването на тези правила довеждат до безредие и хаос. Примери за това има достатъчно както в световната, така и в нашата история.
Правилата на Св. Православна Църква, забраняващи на свещенослужители да се занимават с мирски дела и особено да заемат мирски длъжности са: “6 Апостолско правило, 3 и 7 пр. на IV Вселенски събор, 10 пр. на VII Вселенски събор, 11 пр. на Двукратния събор, касаещ конкретно мирските началствени длъжности. Пет тухли от градежа на Църквата. Кой разумен човек ще махне без причина пет тухли от своята къща и ще остави дупка!? Нали това може да предизвика пропукване на стените и разрушаване на къщата. Същото се отнася и за Църквата. Правилата са нейните тухли. Ако се извади което и да е от тях, тя ще рухне. Ние обаче знаем и имаме упование в обещанието на нашия Спасител Господ Иисус Христос, че въпреки усилията на всякакви прелъстени хора – еретици, разколници, атеисти и др. под, обединени под общото име сатанисти, и портите адови няма да и надделеят /Мат. 16:18/.
От издигналите кандидатурата на о. Боян Саръев за кмет на Кърджали политически сили, ВМРО, ГЕРБ и Атака, само партията на г-н Волен Сидеров не разбра и не прие позицията на Пловдивския митрополит, и започна злостна кампания срещу него. В следобедните часове на 6 август, когато празнуваме Преображение Господне, екипа на предаването “Паралакс” нахлу в сградата на Пловдивска митрополия и покоите на митрополита: във в-к “Атака” се изляха обиди и обвинения които от чувство за срам не желаем да споменаваме. Срамният връх на всичко това, или по – точно дъното на падение до което стигнаха започналите кампанията бе споменатото предаване “Паралакс”, излъчено на 8 август вечерта.
Трудно ни е да говорим за видяното и чутото в това предаване; трудно, не защото не можем, а защото сърцата ни са препълнени от болка до каква степен мерзостта на духовното запустение може да обземе човешките сърца. Два пъти в българската църковна история православното свещенство е било пребивано с камъни: един път по време на турското робство, и втори – на петдесет годишния атеистичен режим. Логично е да зададем въпроса: кой тогава е истинския предател? Онзи който твърдо следва учението и правилата на Църквата, запазила българския дух по време и на двете владичества, или онзи, който си служи с техните методи за саморазправа с опонентите си? Как да приемем в днешното демократично време, когато България стана част от Европейския съюз явното подстрекаване към етническа и религиозна омраза, изразено чрез призоваването да се секат турски глави, като се започне от главата на Пловдивския митрополит, и трикратното “смърт, смърт, смърт” изказани от зрители на въпросното предаване? Кой ще носи отговорността ако някой, обладан от сатанински дух реши да посегне на Негово Високопреосвещенство?…
Св.ап. Петър ни съветва: “Бъдете всякога готови с кротост и боязън да отговаряте всекиму, който иска от вас сметка за вашата надежда”/1 Петр. 3:15/. Съгласно това ние се чувстваме длъжни пред свещенническата си съвест да отговорим на отправените към нашия митрополит обиди и клевети, защото те не са само към него, а към всички нас – православните свещеници на Пловдивска епархия, чиято митрополитска катедра никога не е била заемана и няма да бъде, от предаващи своето паство архиерей. Не е предател и Негово Високопреосвещенство митрополит Николай, а грижовен пастир за духовното просвещение и душеспасение на всички нас – православни клир и народ. За онези, чиито сърдечни очи и уши са отворени това е видно. Наскоро благодарение на него ние преживяхме на два пъти небивала духовна радост да се поклоним на част от мощите на св. Иоан Кръстител и на частица от Светия Кръст Господен. Елате и вижте благообразието на православните храмове в гр. Пловдив, елате и вижте, че там, където някога са влизали пет човека, днес са петдесет, а утре ще станат и петстотин. Елате и вижте, и тогава говорете, за да бъдете посрамени сами от собствените си обвинения.
Простете за дългото изявление, но от препълнени с мъка говорят нашите сърца…В заключение заявяваме категорично, че заставаме твърдо зад позицията на нашия митрополит и го подкрепяме всеотдайно и синовно в тези трудни мигове който изживява. Ще го подкрепяме и в бъдеще, за преуспяването на древлепросиялата Пловдивска епархия, на Българската Православна Църква, на благочестивия български народ.
Призоваваме държавните органи, отговорни за реда и мира в страната, да вземат под внимание отправените заплахи за насилие и смърт по време на предаването “Паралакс”, и съответните мерки за забраняване на Телевизия “Скат” като насаждаща в българското общество етническа и религиозна омраза и подтикваща към насилие. Молим се за душите на всички онези, които се осмелиха по такъв сатанински начин да поругаят Българската Православна Църква и се надяваме за тяхното вразумление.
Пловдивските свещеници имат ли хабер че са писали писмо? Звучи твърде скроено и преднамерено за да е от тяхно име.
Това писмо очевидно не е плод на колективен разум ! Преди няколко месеца свещениците от Варненска епархия писаха писмо, с което застанаха зад своя митрополит след изобличителните репортажи на една телевизия и бяха принудени да пишат покайни писма, сякаш не защитаваха, а нападаха архиерея. Тогава варненските свещеници не защитиха о. Серафим/протосингела/, а го оставиха на произвола на митроплит Кирил. Сега като че ли наблюдаваме същия вероподанически модел на поведение. В името на требите да подкрепим Владиката. Не казвам, че последният не е прав- но каква изгода търсят блюдолизците, та post factum ще пишат писмо споделяйки своите прозрения, относно станалото????
Случаят с дядо Кирил навярно е бил жест на непоискано добро,т.е. без неговата благословия.Ако свещеническия клир го бе уведомил за предприетата защита нямаше да се стигне до това разминаване и справедливо недоумяване у нас – обикновените миряни.Какво можем все пак да направим ние?Да обичаме повече Църквата и свещениците си в Христа и да се молим за тях да са единни и силни в делата си за наша духовна полза.И да им помагаме,а тези от нас,които смятат,че имат ум и сърце да работят по-добре,моля да завършат подходящото образование и да се включат в тяхната пастирска работа и да я издигнат на високото/според тях/ ниво за Слава Божия.Да благодарим на Бога за дядо Николай и нека да имаме повече такива ревностни владици и свещеници – където е той има ред и напредък.А кой се страхува от това,тези които искат волю или неволю това да не се случва в изстрадалата ни Българска Православна Църква.Пресвета Богородица да ви пази /сега сме в Богородичния пост/!
Реакцията на свещенството е адекватна и достатъчно премерена.
Доброто е правда, а правдата е истина, а тя е една. Не търсете винаги под вола теле. Могат да се случват и добри неща ,ако им дадем шанс и не подхождаме със съмнение и сарказъм.
Писмото-изявление, което четем по-горе, идва като симптом на нашето съвремие, белязано от духовната безпътица и низост. Фактите, посочени по-горе, ме хвърлиха в ужас и мисля, че те са показателни за това в какво време живеем и какво търпим. Щом в едно общество са активни хора, които могат да искат главите на авторитетни духовници, то какво ли очаква обикновения човек, заставащ пред иконата единствено с болката в душата си. Мисля, че водещите духовници трябва да се замислят не само за това, че самите те са застрашени, а за причините, довели до появата на хора с такова мислене. Много лесно ще прехвърлим обвинението върху годините на атеизъм, но сякаш настоящото време, оценяно в духовен план, не е никак по-цветущо. Къде е нашата църква? Какво става с изучаването на вероучение? Защо съвременните млади хора са оставени да се лутат по своя духовен път и не чувстват подкрепата на църквата. Аз като майка с нищо не съм почувствала моята църква да прави нещо за детето ми. Аз съм тази, която го насочва и през цялото време се питам – дали съм права и дали въобще съм аз тази, която трябва да го правя? Изказвам своите почитания към изразената в изявлението позиция относно личността на Негово Високопреосвещенство митрополит Николай и към неговото решение и мисля, че случилото се е един много сериозен сигнал към Българската православна църква, който най-накрая трябва да бъде взет под внимание!
Публикацията трябва да завършва с „Писмото е подписано от Х свещеници от пловдивсйка епархия“.
В противен случай няма разлика с малоумниците от АТАКА, които говорят от името на „целия многострадален български народ“
Анонимността в случая не е удачна
Декларацията е наистина от свещениците в Пловдивска епархия,от различните духовни околии, които с помощта на съвременните средства за комуникация /телефони, интернет и проч/ се информираха взаимно за съдържанието на настоящата и я подкрепиха безусловно. Нали някой не си мисли, че тя е писана едновременно от сто човека. Естествено текстът е съставен от неколцина, а останаличе четат и подкрепят или не. подписи няма, защото трябваше да се реагира светкавично на аругантната пропаганда на ТВ „Скат и „Атака“. Ако е необходимо, до няколко дни ще се поставят и подписите на онези, потвърдили съдържанието на декларацията с одобрителния си отговор и позиция. Дори за сведения на четящите ще кажа, че има инициирани подписки от миряните в различни храмове, в подкрепа на митрополит Николай. „Глас народен, глас Божий!“
„Елате и вижте благообразието на православните храмове в гр. Пловдив, елате и вижте, че там, където някога са влизали пет човека, днес са петдесет, а утре ще станат и петстотин. Елате и вижте, и тогава говорете, за да бъдете посрамени сами от собствените си обвинения.“
Горния цитат, който е от писмото на свещениците, говори, сякаш всичко е започнало от дядо Николай. Блаженопочиналият митрополит Арсений нищо ли не е правил за Пловдивска епархия, та откакто е дядо Николай (май няма още шест изпълнени месеца), всичко вече е наред? Не съм съгласен с този цитат.
Второ. Прав е дядо Николай за взетото си решение. Така се постъпва. Но в мирна обстановка, където няма напрежение.
Може би дядото трябваше да се посъветва със Св. Синод, как да постъпи в случая, защото в този район съществува една доста напрегната ситуация. От взетото решение на дядото може би се радват най-вече враговете на св. Православие. Но трябваше да направи компромис и да разреши на отеца, защото мисля, че той щеше да спечели изборите.
Пловдивският митрополит не е оповестил дали е взел самолично това решение или е съгласувано със Св.Синод, но наистина е хубаво важните вътроси да се решават след съветване, защото както казва цар Соломон:“Мъдростта се състои в многото съветване!“ Св.Иоан Лествичник казва,
Пловдивският митрополит не е оповестил дали е взел самолично това решение или е съгласувано със Св.Синод, но наистина е хубаво важните вътроси да се решават след съветване, защото както казва цар Соломон:“Мъдростта се състои в многото съветване!“ Св.Иоан Лествичник казва,
…че когато се съветваш с други, Бог им дава мъдрост заради смирението ти, да получиш правилно упътване и отговор на недоумението ти. При питане, човек се смирява, защото не вярва в правилноста на своя избор и търси съвет от Бога чрез другите. Важно е обаче и с кого се съветваш! Не с кой да е.
Най-накрая ставаме свидетели на безпрецедентен случаи: възпитаника на школата в Симеоново, т.е. откровенно ченге и съответно йерархическо лице, да се подчини на по-вишестоящ по чин. Браво, КГБ структурата заработи по-ясни и познати начини.
Мисля,че дядо Николаѝ е прав.Дали работи системата КГБ … незнам.БОГ да ни помага и дава сили за смирение.Не необходимо спирането на телевизия ,,СКАТ“..Нека помним завета на свети Иван Рилски! БОГ да пази Българиял
Ама кой ви каза, че шсолата в семионово е точно разознавателна и защо точно е КГБ! Дали тук някой разбира от богословие, но не и от системата на полицията! Валко смешничко ми звучи тази теза, особено за Саръев – сигулно е тръгнал да покръства в християнката вяра, за да сгъсти полицейските редици! Уверявам Ви, те са си доста сгъстени, защото заплатите им не са никак лоши и едва ли са стигнали до отец Саръев! А относно шпионажа в България може да се кажат доста интересни неща не толкова за отец Саръев, а за героите на нашето време – но тези истини са тръвде тревиални за един такъв професионален сайт!
Браво!
Нека винаги така ревностно пазим вярата си от сатанинските налудничави нападки!
Бог да Ви пази, дядо Владика! Дерзайте все така за вярата ни в Христа Спасителя!
БПЦ е българска Църква. А Пловдивският митрополит е слуга на БСП.