Приветствие за Рождество на Вселенския Патриарх Вартоломей І
Източник: www.orthodoxytoday.org
„Защото Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен.” (Иоан. 3:16).
Скъпи братя и сестри, деца в Господа,
Човешката душа копнее силно за любов. Широко разпространеното твърдение, че животът няма смисъл, което поразява предимно младите хора, трябва да бъде разглеждано в контекста на отсъствието на любов. През повечето време нашите събратя са заключени в собствените си търсения и се стремят да компенсират липсата на любов с придобиването на материални блага, плътски удоволствия и слава. Въпреки това, човешката душа намира удовлетворение единствено когато получи признание и любов.
Ако разгледаме първото човешко същество и човечеството, с неговата история, ще видим, че те отхвърлят любовта, която Създателят им предлага и отвръщат сърцата си от любовта. Вместо това, те се обърнаха към безличния свят и неподходящо потърсиха признание за съществуването си в стремежа си към превъзходство и самодоволство; нито приеха предложената им любов, нито й отвърнаха. В резултат на това, светът се превърна в място за съревнование, омраза и кръвопролития, което ние преживяваме като наша ежедневна реалност.
Любовта на Господ никога не намалява, независимо че ние я отхвърляме. „Защото Бог не проводи Сина Си на света, за да съди света, а за да бъде светът спасен чрез Него.” (Иоан. 3:17).
Той се роди в бедни ясли, за да покаже, че могъществото, славата и материалните богатства, в които човечеството потърси радост и спасение, не са истинските източници на живота и щастието. Христос дойде във Витлеем, за да предаде съобщението за безусловната любов на Господ към човечеството. Бог предлага Неговата безмерна любов вече две хилядолетия след раждането на Христос. Той дойде в света като беззащитно и невинно дете, изпълнено с любов, макар и заплашено със смърт от Ирод. Ирод олицетворява човечеството, което мрази любовта, дори когато тя се предлага в невинните и спокойни очи на едно дете.
Много от съвременните хора, които погрешно си представят Бог като непреклонен съдия, вместо като любящ Баща, който с любов и прошка очаква завръщането на Своя блуден син, се отдалечиха от Божието въплъщение, Исус Христос, познанието и славата на Бог Отец и Светия Дух. Те се отвърнаха от живототворящата и даваща любов Света Троица и превърнаха света си в секуларен, лишен от надежда и искрената Божия любов. Те се обърнаха към заместители на Божествената любов и основаха надеждите си върху увеличаване на властта си в секуларния свят, натрупване на повече богатства, покоряване на цели нации, развитие на търговията и разпространение на идеи срещу Бога. Те не обръщат внимание на (и дори отричат) същността на смъртта и използват всякакви средства, за да намалят стреса, който произтича от живот без любов. Някои от тях, неспособни да намерят утеха от отчаянието си в тези търсения, отричат и най-ценния Божи дар за човечеството: самия живот.
Въпреки всичко, многообични деца, Божията любов представлява неоспорима реалност. Нашият Господ Исус Христос чака да се роди в сърцето на всеки един от нас и да донесе смисъла на живота. Това означава, че Той е избрал нас да се възрадваме на живота в споделена любов и да изживеем задоволство от нашето съществуване във взаимодействието ни с Него, Въплътения Бог, събратята ни и всички земни същества. „Благословен да бъде Бог и Отец на Господа нашего Иисуса Христа, Който ни благослови в Христа с всяко духовно благословение от небесата, както и ни избра чрез Него, преди да се свят създаде, за да бъдем свети и непорочни пред Него с любов”(Еф. 1, 3:4).
Любовта е като основата и покрива на една сграда, тя е началото и краят, алфата и омегата на сътворението. Тайнството на яслите и Рождество, Кръста, Разпятието, Възнесението и последващото присъствие на Христос на земята отвеждат към любовта. Химнът на ангелите, който се пее по време на службата за Рождество, „слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение!” (Лука 2:14) е израз на възторга, който ангелите изпитали, когато осъзнали невъобразимата Божия любов. Христос понесе разпятието сред разбойници не от слабост, качество неприсъщо на един всемогъщ Бог, Той направи това от любов. Всички Божии деяния са изпълнени с любов към всеки човек.
Затова, нека изоставим пътя, който ни отвежда към секуларизма и се обърнем в покаяние към Отец Бог, нека се възвърнем към Исус Христос, който се роди като наш брат, който дойде в света от любов към нас, които бяхме заблудени и се отдалечихме от него. Неговата любов към нас е факт. В Нейно присъствие страхът изчезва и се радваме на опрощение, мир и радост.
Нека Божието благоволение, благословия и милосърдие са вас по време на Рождество, през целия ви живот и пребъдват през вековете!
