Становище на Сръбската православна църква относно църковната криза в Украйна

Сръбската православна църква, първа от автокефалните православни църкви официално, на най-високо ниво (Светият архиерейски събор) още през ноември миналата година реагира на намерението на Негово Светейшество Цариградския патриарх по свое усмотрение и самовластно, като „пръв без равни” (primus sine paribus), а не като „пръв сред равни” (primus inter pares), което иначе е вековен еклисиологичен и каноничен принцип, да „решава” и „реши” църковните проблеми на територията на Украйна, и го помоли да не прави това, а в братски диалог с Руската православна църква и съветвайки се с останалите църкви, да окаже реална помощ за разрешаването на кризата. За съжаление, гласът на Сръбската църква се оказа „глас в пустиня”: от Цариград не последва никакъв отговор, а само гробно мълчание. После Светият Синод на Сръбската църква се обърна към Цариград с нов апел да не бърза, а да постъпи в дух на съборност, братска любов и отговорност не само към Църквата в Украйна, но и към единството на Православието в цялост. Последва същата реакция – гробно мълчание. След това в Солун Негово Светейшество Сръбският патриарх лично, устно помоли Светейшия Патриарх Константинополски за същото – за жалост, със същия резултат. Трябва да отбележим, че Сръбската църква винаги е уведомявала всички поместни църкви-сестри за своето становище и за стъпките, които предприема.

След всичко, което Цариградската патриаршия извърши в Киев – а Киев, както знаем, е „майка на руските градове” – становището на Сръбската църква, също така официално оповестено на всички поместни православни църкви, е следното:

1. Сръбската православна църква не признава неканоничното навлизане на Негово Светейшество Цариградския патриарх в каноничното пространство на пресветата Руска църква, тъй като Киевската митрополия в никакъв случай не може да се отъждестви с днешната „Украйна”, включваща и десетина други епархии. От 1686 г. тя е предадена на Московската патриаршия, за което може да се съди по грамотите на Цариградския патриарх Дионисий ІV, от декретите на неговите наследници, от официалните, до тогава обществено обнародвани „тактикони”, „синтагматикони”, „диптиси”, „календари” и „епетриди” (анали, годишници), издавани не само от другите църкви, но и от самата Цариградска патриаршия, и, нещо повече, и от личните изявления и декларации на днешния Цариградски патриарх до април миналата година.

2. Сръбската православна църква също така не признава изкуствено създадената „конфедерация” на украинските разколнически групировки (които продължават да воюват помежду си и неудържимо се стремят към разногласия и конфликти), провъзгласена за „автокефална Украинска църква”, защото това е канонично несъществуваща църква, и в действителност натрапена насила. Разколниците са си останали разколници. Веднъж разколник – цял живот разколник, освен в случаите на искрено обръщане и дълбоко покаяние. Единствената Църква, която в дадения случай Сръбската православна църква познава и признава, това е каноничната Украинска православна църква, начело с Негово Блаженство митрополит Киевски и на цяла Украйна Онуфрий.

3. Сръбската православна църква не признава и Киевския – уж „обединителен” събор, в който не е взел участие нито един архиерей на каноничната Украинска православна църква (тъй като, ден преди това, и титулярният митрополит Александър Драбинко, и Виницкият митрополит Симеон са били приети в юрисдикцията на Цариградката църква, и то без каноничен отпуст от страна на тяхната църква). Целият сценарий и всичко, което се е случвало зад кулисите на това странно събрание, и което не е неизвестно на обществеността, предизвиква единствено съмнение и тъга в душите на православните християни по целия свят. Всъщност става дума за един противообединителен псевдосъбор, който разделя и разрушава, и който е изкопал още по-дълбока яма на отчуждението и разпада на обществото в нещастна Украйна. Поради всичко това Сръбската православна църква смята неговите решения за антиканонични и недействителни, и следователно, съвсем не задължителни за Сръбската православна църква.

4. Сръбската православна църква не признава разколническата йерархия за православна йерархия, нито разколническия клир за православен клир, тъй като привържениците на групировката на Денисенко са получили своята „църковна ипостас” от един лишен от сан, отлъчен от общение и подложен на анатема архиерей (този факт в свое време официално признава и самият Вселенски патриарх), а привържениците на сектата на Малетич нямат нито апостолска приемственост, нито дори свещенство. Нито един официален акт, нито един, казано на прост език, „удар на перото”, не може да превърне онова, което се е случило, в нещо, което не се е случило, нито онова, което го няма, в нещо, което съществува. Следователно, Сръбската православна църква не приема, че г-н Думенко (наречен Епифаний)
изобщо е архиерей, а още по-малко глава на автокефална църква (това последно свойство не му приписва и неговият „духовен отец”, г-н Денисенко, „действителен глава и, още повече, пожизнен „патриарх”).

5. Накрая, Сръбската православна църква, по силата на обстоятелствата, е принудена да препоръча на своите Високопреосвещени и Преосвещени йерарси и честни клирици да избягват литургийно и канонично общение не само с гореспоменатия г-н Епифаний Думенко и неговите последователи, но и с архиереите и клириците, които съслужат и влизат в общение с тях, според каноничния принцип, че този, който влиза в общение с някого, който е извън общение, и сам се оказва извън общение.

Със съжаление и скръб за разрушеното единство на светата Православна вселенска църква, Светият Синод на Сръбската православна църква отново моли Негово Светейшество патриарх Вартоломей да ревизира досегашните си решения и да възстанови предишната благословена любов и единство между светите поместни Божии църкви. Няма нищо по-необходимо и ценно от любовта, мира и единомислието между братя.

От Канцеларията на Светия архиерейски Синод

Превод: Татяна Филева

Източник: www.spc.rs