VІІІ Общогръцки литургичен симпозиум на тема: Християнският календар



БЛИЗКИ ТЕМИ:

5 коментара

  1. stoian каза:

    „20. Поправянето на езическия юлиански календар през 1924 год. създаде нови казуси в Типика, главно в периода на Триода и на Пентикостара, които Църквата ни преодоля канонично и след внимателно разглеждане.“

    Какво искат да кажат авторите на този текст? Че до 1924г. Светата Православна Църква се е ръководела в своя живот от един „езически“ календар, та се е наложило той да бъде променен? Излиза, че в продължение на деветнадесет века светите духоносни отци на Църквата, светите вселенски и поместни събори не са имали духовния ресурс или необходимото ниво на църковно съзнание, за да освободят богослужебния живот от остатъците на езическото влияние и едва Всеправославният конгрес от 1923г. е осмислил тази задача и се е справил с нея. Приемат ли авторите на този текст, че някои поместни църкви – Руска, Сръбска, Иерусалимска, както и Светогорските манастири, все още не са се освободили от въпросните езически остатъци?
    Недоумение буди и твърдението от втората част на изречението, а именно, че „новите казуси в Типика“, възникнали от „поправянето на езическия юлиански календар“ са преодоляни от Еладската църква „канонично и след внимателно разглеждане“. Какво се има пред вид? За канонично решение ли се приема, например, отпадането на светия апостолски пост преди Петровден от църковния каледар, когато се случи късен Великден – нещо, на което станахме свидетели през последните години?

  2. Владислав каза:

    Стига сме оплаквали горкия „свят стар календар“! Този плач отдавна спря да трогва добрите християни, които водят благочестив живот в Христа под ръководството на Църквата. Много от тях успяват, за разлика от други- принципни борци за вкаменяване на Църквата. Църквата е жива; като такава тя има своя идентичност- нещо, което никога не се мени. Така и да кажем- някой си Петър, си е все същия, въпреки, че сега в тялото му не е останал нито един атом от тези, които са го съставяли преди два месеца(т.е. въпреки обмяната на веществата); и затова пред нас е все същия разпознаваем човек. Но от друга страна, човек расте и се развива. Снимката му на 5 години е мн. по-различна от тази на 35. Тези неща типични за живия човек мисля, са типични и за живата Църква. Това, че някъде служат по един календар, а другаде по друг, според мен не е по-голям проблем от различните езици, вид пеене, одежди и пр. Ако биха се покаяли папите- веднага бихме приели католиците в православието с всичките им странности, че и с календара им барабар. Защо? Защото живата Църква, която не е от този свят „преглъща“, преобразява всички неща в него. Тя е много над тях. Това е обаче голям препъни-камък за тези, които не разбират или не уважават Църквата.

    А за заключенията в статията- те наистина са меки и мъгляви, не е ясно на какво са отговор и така оставят поле за спорове; разглеждат едни теми и заобикалят други…Някои от предложенията като за в България са утопични или неуместни… Но все пак е добре да ги знаем.

  3. stoian каза:

    „Това, че някъде служат по един календар, а другаде по друг, според мен не е по-голям проблем от различните езици, вид пеене, одежди и пр.“
    Грешите, Владислав. Според Църквата богослужебното единство е от изключителна важност. Още на Първия Вселенски събор един от най-важните въпроси, наред с осъждането на Ариевата ерес е уеднаквяването на Пасхалията. В този събор са взели участие св.Атанасий, св.Николай, св.Спиридон … Мнозина от участниците са изповедници, преживели гоненията от предходния период. Ако човек разбира и уважава Църквата, както претендирате Вие, би трябвало да обича светоотеческото наследие. Ако сме склонни по-скоро да казваме „мисля“ и „според мен“, отколкото да се вслушваме в съборния глас на Църквата по дадения въпрос, то рискът да изпаднем в протестантската релативизация на истините на вярата е много голям. Както е голям и рискът да изпаднем в злощастното положение на отпадналите от Църквата „живоцърковници“, ако ни е тясно сред истините на светото Православие. Защото идентичността на Църквата се състои именно в това – в опазване на истината на вярата и то в нейната пълнота. Така както сам Господ ни я е предал.
    Това не е борба за „вкаменяване на Църквата“, а за оцеляване и спасяване. И то не на Нея, а на нас самите. Защото, да не забравяме това – не ние Нея, а Тя нас спасява.
    Дано ни запази Бог от всякакъв грях срещу светата православна вяра и Църква.

  4. salahadin каза:

    da, svetite otsi sa ziveli s ezicheskia kalendar bez da im prechi, ama minava vreme i toi se mesti i ako ne go bijaha opravili shtijahme sled nijakolko stoletia da chestvame Koleda s Velikden. Sled kato ne ste kompetenten v oblastta na astronomijata, ne davajte mnenie. Problemat e astronomicheski, a ne religiozen. Sega poddraznicite na „staria kalendar“ licemernichat, zashtot te veche sa vaveli novija, taj kato pribavijat visokosnija den, a v Iulianskija kalendar toi lipsva i zatova koledata se e izmestvala vseli 4 godini s edin den vse po kam proletta.
    Sega te prosto 4estvat s Novija kalendar, samo che sa zapazili izostavaneto ot 2 sedmici, koeto se e poluchilo v starija kalendar za nijakolko veka.

  5. Владислав каза:

    „Богослужебното единство е от изключителна важност.“ Да, доста е важно. Но колко точно е важно? Дайте дефиниция за „изключително важно“? Боя се, тук аз мога да ви дам толкова примери за още по-„изключително-важни“ неща, та ще се учудите как сте могли да наредите „богослужебното единство“ сред „истините на светото Православие“. Впрочем, вие не отговаряте на нито едно от моите възражения, но ме правите самознайко, който току да изпадне в „протестантската релативизация на истините на вярата“(?!). Като тук „истините на вярата” са- даже не и календарът!- но „богослужебното единство“. В името на което единство хора като вас, уж от вярност към Църквата, я разпокъсаха. И даже спокойно биха Я унищожили – стига някъде, в някоя енория да са останали самодоволни хорица, считащи сами себе си за „Едната свята вселенска (съборна) и апостолска Църква“. И хич не ги е грижа за другите православни християни, барабар с епископите им и т.н. – за „отлъчените“ от тях,“отпаднали отстъпници“.
    „Идентичността на Църквата“ съвсем не се състои, както казвате, само „в опазване на истината на вярата и то в нейната пълнота“ (и най-вече на истината на „светия календар“). Тя се определя и от единомислието и взаимното признаване на нейните епископи. (А то при нас Е НАЛИЦЕ-помислете защо.) Епископът е стожер, гарант за православността на Църквата, която е немислима без него.
    По плодовете ви познахме. А отн. светите отци- и ние сме прочели нещо по този повод. Спомнете си за св. Ириней. Но имате ли неговия дух?

Споделете в социалните мрежи