Илиана: Искаме посетителите да се чувстват свободно и уютно в пространството на Православие БГ

възраст: 38 години

местопребиваване: София

семейно положение: омъжена съм и имам дъщеря на 8 години

образование: юридическо

професия, занимание извън портала: Съставям списание Мирна и вестник Православие.bg. Връщам се на приливи и отливи и към другата са професия, юридическата, за която от доста години вече нямам време

любимо занимание: „Личното време” с детето ми; за съжаление никак не ми стига…

любимо място за почивка: Чака ме някъде, да го открия. Сигурно доста се е изнервило.

любими литература, кино, музика: Трудно ми е така да отговарям. По различно време, по различен начин съм харесвала различни неща… По-скоро онези моменти в нещата, където успяваш да „продишаш”. Това рядко те държи през цялата книга, филм, музика. Но ако трябва да кажа за профила си някакви щрихи – харесвам нещата, които имат „мирис и вкус”. Не харесвам „посланията”, концептуалните жестове в изкуството. Харесвам личните истории, разказани искрено; независимо дали са се случили и независимо дали са разказани с думи, картини или звуци. Обичам да попадам там някъде, в простодушното и дълбоко себеразкриване, където за малко оживяваш за чудото на живота. Получи се високопарно, но исках да го кажа много обобщено. Не класифицирам нещата, не изпитвам колекционерски страсти. Не обичам синтетичните книги, музика филми. Ако е по-рационално, трябва да е много талантливо – като Ивлин Уо, като Оскар Уайлд, или пък като Вирджиния Улф… Иначе трябва да е много искрено, като Гогол, като Достоевски, или като в някои разкази на Хайтов, или Чудомир; или пък при Емили Дикенсън… открийте приликите :). Открих скоро как пише Людмила Улицка (!). Това е най-интересното ново за мен в „литературния ми хоризонт” …

Филмите – няма култови. Няколко (без ред) които обичам: Изпепелени от слънцето, Криле на желанието, Андрей Рубльов, Баща в командировка, Усещане за жена, Джинджър и Фред, Мечката, Рицар без броня, Лачените обувки на незнайния войн, Разходки с ангела… Гледайте ги.

Музика: нищо т.нар „музикантско”; а иначе изборът зависи от какво ли не, но няма как да не ми се слуша музика на Моцарт, песните на Висоцки, Дженис Джоплин, Стинг – някое и друго отнесено меланхолично парче, малко джаз..и други

С какво беше различна тази една година за вас?

Преминах нещо като практически курс на тема: ”Защо действително не бива да се уповаваме на човеци”. Това в кръга на шегата, но истината е, че имаше мъчителни уроци.

За  П р а в о с л а в и е  БГ

Защо и как направихте своя избор да станете част от проекта „Православие БГ”?

Не ми се иска да повтарям неща около целите и идеите на проекта; това хората могат да го прочетат в съответната секция. Най-простото е да кажа, че приемам тези идеи и имам желание да работя за тях. Още повече, че съм част от проекта за създаването на фондация "Покров Богородичен" още отпреди десет години, а честно казано, много от нещата, които ни водеха тогава са актуални и сега. Все още има нужда от усилия, за да направим място за православието в обществото ни. Е, за да съм коректна, и да не предизвикам коментари, нека кажа – за православна култура, православен начин на мислене, отношение към света, което може и да е лично, но може и да определя изборите и общественото поведение на по-големи групи хора. При това – без да се превръща в идеология.

Колко често посещавате портала Православие БГ и защо?

На практика ежедневно. За да чета и пиша новини. И да гледам какво пишат другите 🙂

Вашите препоръки към съдържанието и какво вие бихте допринесли за него?

Смятам, че е нужно много по-сериозно присъствие на новини и коментари на събития от църковния живот в България. Парадоксът е, че това е моят т.нар. „ресор” в портала; и при цялата ми критичност и самокритичност, за съжаление не виждам засега с какво мога да допринеса за подобряване на нещата. Първо, защото събитията са доста малобройни и еднообразни. (Сега, по това сме спорили с колегите и може да продължим да го правим, но за мен не е събитие разбиването на някоя селска църква или отслужването на съответна празнична „служба”, които най-често са в медийния фокус.). В портала предлагаме често също толкова постни новини от Гърция, Русия и прочие, но там сме оставени на милостта на чуждите медии. И така стигам до второ – защото няма механизъм, по който Църквата да излъчва в обществото информация за онези събития от църковния живот, които имат отношение към това общество. Иска ми се това да се промени, но въпросът не е от компетентността на екипа на Православие БГ.

Вашите препоръки за структурата на портала и какво бихте искали да се промени?

Смятам, че в портала има вече за радост много голям обем информация, но структурата не дава достатъчно добра представа за това. Прекалено „дървовидна” е и на главна страница се виждат много малко неща. Но по този въпрос отдавна не получавам разбиране и може и да не съм права 🙂

Иска ми се да има секция, посветена на децата.

Смятате ли, че порталът отразява адекватно православната гледна точка към обществените събития?

Аз лично имам проблем с такова понятие като „православна гледна точка”. Пожелавам на всички автори да имат адекватна гледна точка към събитията, която порталът да отрази. А съм убедена, че такава способност за адекватна оценка на действителността идва наистина от автентичния християнски опит.

Смятате ли, че порталът предлага на читателите догматично и канонично издържано православно богословско съдържание?

Този въпрос е за Мариян Стоядинов 🙂 Доверявам се на преценката му безусловно.

Най-големият недостатък на портала?

Богословската библиотека трябва да се обогатява постоянно. Друго – малко са актуалните публицистични текстове от БГ автори.

Най-голямото предимство на портала?

Никой тук не се изживява като пророк или като жив класик. Като цяло резултатът е, че много хора се чувстват нормално да идват в портала, да остават, да четат и да питат. Дори да не са въцърковени, както се казва; дори да са просто едни хора, които са си казали: „ я да видя аз какво става пък тука”… Това е индикация, че не сме се „отнесли след себе си”, както казва баба ми.

Какъв е вашият идеал за православна медия – управление, финансиране, екип, съдържание?

Недостижим 🙂

Нямам идеал, някаква изчистена представа, към която да се стремя и да я мечтая. В крайна сметка медията е функция на състоянието на субектите, които свързва. Ако медията е жива, динамична, интересна, богата и съдържателна – значи такава е средата, която тя отразява. В нашия случай това не е просто екипът, който стои зад Православие БГ, а църковната общност, в която и за която най-първо работи този екип. По-голямата среда е обществото ни като цяло – искаме или не, ние отразяваме и хубавите, и лошите страни на живота в България днес.

Л и ч н и  п о с л а н и я

Към читателите?

Благодаря на всички, които са прекарвали време с нас през тази година – за интереса, доверието и търпимостта към всевъзможните ни недостатъци. От самото начало искахме всички посетители да се чувстват свободно и уютно в пространството на Православие България. Дано сме успели поне отчасти да постигнем това. Със сигурност е имало различия, разминавания и разочарования – и от двете страни. Но мисля, че няма как да не се мине през всичко това, когато се създават истински отношения. Пожелавам си да имаме такива отношения. Православие България не е само информационен портал, а място за срещи и споделяне. Така поне искаме да бъде. И желанието ни е искрено. Дано е споделено. Бъдете живи и здрави, скъпи приятели. И останете част от "Православие България" – за много години!

Към екипа?

Благодаря на всички, които работят в проекта. Не сме постигнали някакви професионални „върхове”, но мисля, че нещата са ок. И мисля, можем да се поздравим за това, че независимо от липсата на опит, си спестихме напрежението и празното суетене, всевъзможните излишни жестикулации, с които човек компенсира най-често своята несигурност. Почувствах се нормално от самото начало; много работно. Мисля, че имаше много взаимно разбиране и добронамереност в екипа, и отговорност. Пожелавам си тези ведри и смислени отношения да се запазят.

Особено благодаря на отците, защото за тази година дадоха толкова много от личното си време тук, скъсиха толкова дистанции и провокираха толкова стереотипи в представата за „професията” свещеник, че вече няма как да е същото. Поне в главите на около 1500-те регистрирани и не знам колко нерегистрирани посетители на портала.

Пожелание към „рожденика”  Православие БГ?

За много добри години и много радости за хората около него. Нека всички бъдем здрави – телесно и душевно. И да не забравяме, че Бог е, Който прави да расте…

 Какво си пожелавате на вас?

Бог знае.