Ловчанският митрополит Гавриил: Канят ни на Събор, на който всичко е предрешено
Негово високопреосвещенство Ловчанският митрополит Гавриил за Всеправославния събор и решението на Св. Синод на БПЦ да не участва в него, ако съборът не бъде отложен.
– Ваше Високопреосвещенство, в медиите тези дни, след решението на Св. Синод, се тиражират мнения на богослови, като Калин Янакиев и Дилян Николчев, според които това решение е „радикално” и „некоректно”, защото е могло да се вземе още преди една година, а не в последния момент. Така ли е наистина, след като изборът на темите за Събора стана през м. януари тази година и едва преди две седмици се определи местоположението на участниците и наблюдателите и станаха известни другите подробности около Събора?
– Аз не бих казал, че е некоректно. Некоректно е друго – че нас ни канят на Събор, на който всичко е предрешено. Да, действително ние досега, до последния момент, не бяхме решили да не ходим на Събора. Но така или иначе истината е ясна: вие знаете – естествено, че не го научихме сега, но да се решим на това нещо… не го направихме веднага – има отрязани въпроси, които би трябвало този Събор, който не се свиква толкова често, да ги реши допълнително. Например за календара. Може ли Православната църква да продължава да служи по два стила? Ако този въпрос не се реши сега на Събора, кога ще се реши? През 1948 г. на Предсъборно съвещание в Москва по въпроса за календара е казано, че всяка Поместна православна църква може да служи по новия или по стария стил (Пасхалието обаче трябва да е еднакво), но на следващия Всеправославен събор, когато бъде свикан, трябва стилът да се уеднакви. Ето, сега се свиква. Може ли например този въпрос да не се реши? Кога ще се реши той? Това не е нормално – да бъдат два стила.
Има и други въпроси, които трябва да се решат на Събора. Наистина това го знаем отпреди, не го знаем отсега, в последния момент.
После и друго: ние имаме решение по повод един от документите (макар че и в другите може да има забележки) – „Отношението на Православната църква с останалия християнски свят”, има много неща, които са абсолютно неправилни и неправославни. Ние можем да идем на Събора, но според приетия Регламент на Събора там няма да може да се извършат никакви поправки. Защото Регламентът е такъв, че първо комисия трябва да реши дали това, което ние искаме, ще бъде поставено като въпрос за гласуване на Събора и дори да бъде прието, ако Съборът не го гласува с консенсус, значи не може да се промени.
И какво означава това? Един документ е приет от комисиите, но комисиите не са Събор, нали, не са Събор. Регламентът също е гласуван не от Събора, а от патриарсите, а те не са Събор. И в крайна сметка никаква поправка няма да може да се направи, да кажем – на този документ, а и на който и да е друг, защото в никой случай няма всички църкви да гласуват за това, все ще има някои, които са против. Значи така отиваме на един Събор, който е предрешен.
А защо не го вземат предвид това нещо? Ама това е Събор, това е сериозна работа! Колко често се свикват събори? Столетия, а и хиляда години минават. Съборът трябва да реши наистина неща, които са важни за Православието.
И сега действително решихме, могли сме и по-рано да го решим, но то не беше лесно. Даже някои казват, че това е голямо мъжество – да се решим на такова нещо… виждате, че няма друга църква освен нас. Наистина така реши Синодът. Аз лично, когато отидох на заседание, не знаех, че можем да вземем такова решение. Но аз бях сигурен в едно – че трябва да поискаме отлагането на Събора, за да се доработят тези неща, та да има действително по-голям ефект този Събор.
За мен един Събор трябва да може да си изработи регламента на заседание, да се гласува, както е навсякъде – като се конституира ново Народно събрание, никой не им дава готов Правилник за работа, там си конституират правилата. Това трябва и Съборът да го реши. Сега това е решено от патриарсите. Хубаво, но патриарсите все пак не са Съборът, Съборът е много по-широко представителство.
Всичко това е предварително определено. И затова решихме, че е добре Съборът да се отложи, за да могат въпросните неща да се регулират. Нашето желание е да може да се реши наистина по най-добрия начин всичко за Православието. Така че няма значение, че в последния момент сме го решили – да, тези неща ги знаехме.
А това за разположението в залата – това е най-малкият проблем, това е най-малкият проблем!
За многото средства, за които сме писали: ако наистина Съборът щеше да решава много сериозни въпроси, нека да идат тези средства там, но сега ние да отидем на един Събор, на който всичко е предрешено, и да дадем повече от половин милион лева за това… Това за Българската православна църква са много пари. Да ги дадем, но да знаем, че си струва мероприятието. Знаете ли, ние дори не знаем колко пари ще бъдат. Никой не ни казва колко окончателно ще бъдат, но ще са над половин милион – кой знае колко още ще бъдат тези пари? Може ли така сега също? Каквото имат да говорят, да говорят. Да, взели сме го това решение наистина.
– Но нали наши митрополити са участвали редовно на тези Предсъборни събрания, на които са се обсъждали темите, които ще се разглеждат на този Събор, както и самото съдържание на предсъборните документи? Защо тогава нашите митрополити не са се обявили против тези документи, а едва сега, когато документите са вече подписани?
– Защото този, който ръководеше заседанията на комисията, когато някой искаше промени, казваше: „Нямаме регламент за тези промени, на нас ни е казано в споразумението на патриарсите да правим само малки корекции”. И те – защото, ако на тези комисии някой не се подпише, решенията пропадат – подписват, но е имало надежда, че ще може тези неща да се преразгледат на Събора. Накрая се приема един Регламент от споразумението, който – аз Ви го казах – който не позволява никакви корекции да станат на Събора.
Това, което с компромис е приемано в комисиите, в крайна сметка излиза, че на Събора не може да се промени.
Това е нещо, което и тези членове на комисиите не са знаели. Те са рекли – добре, заради един или друг, да не се провали заседанието на една комисия, нали после ще има Събор; да, де, ама излиза, че това, което е прието на комисиите, на Събора всъщност няма да може да се промени. Това е истината. Прочетете го. Който иска, да го прочете. Това е истината.
– А има ли политически оттенък в реакцията на Светия Синод? Защото в момента обвиняват Църквата, че едва ли не служи отново на някакви руски интереси и подкрепя отново Руската църква.
– Защо лъжат? Защо лъжат? Защо не каза никой: Руската църква на Архиерейския събор, който беше в началото на февруари, прие всичките документи, без забележки. Мисля, че само четири души са били против. Българската църква на 22 април не прие единия от документите, най-оспорвания. Кого сме слушали тогава? Руската църква ли? Та ние щеше да направим същото! Ние сме действали според нашата съвест. Нима може да се игнорира това нещо? Невярно е писаното, нарочно искат… И „Двери.бг” беше писал – руска политика. А защо не писа по-рано, че това, което приехме тогава, беше всъщност против, не беше в унисон, не беше в съгласие с руското решение. Как сме го приели тогава? Та това е много важно нещо! Ние сме против един документ, който всъщност за някои може да е много важен за Събора. Можем да кажем, че ние сега сме по-близки с гръцката позиция, защото Еладската църква също не го приема този документ. А Руската го приема, досега не е казала, че не го приема. Света Гора Атон – с нея сме също, тя също е против този документ. Грузинската църква е против този документ. Другите са го приели. С коя тогава църква сме ние?
– Нали се появи едно писмо на Руския патриарх до Вселенския?
– Публикуването на това писмо точно по този начин с внушение за руско влияние за нашето решение е нарочно. Писмото е само за разположението на делегациите, а нашата позиция има и много по-сериозни основания. За разположението на делегациите още на другия ден ни се обадиха от Вселенската патриаршия, че всичко вече е направено, както трябва. Ако беше това причината, ние щяхме да идем на Събора, тъй като това нещо е оправено още на другия ден. Ние взехме решението на първи юни и на втори се обадиха, главният секретар говори по телефона пред всички със секретаря на Вселенския патриарх и той каза, че разположенията на делегациите вече са регулирани така, както е искала и Руската църква, и други църкви. Ако това беше причината, ние щяхме да отидем на Събора. Това беше за нас малката, второстепенната причина, главни са първите две: че има много важни теми, които са изключени от разглеждане на Събора, и че ние отиваме на един Събор, където нещата са предрешени, нямаме какво да решаваме там, тъй като промени не може да има. Тъй като промени с консенсус не се правят. Хайде, представете си, че в Народното събрание гласуват с консенсус, какво ще приемат? Нищо. Винаги ще има някой, който ще е против – това въобще ще блокира работата на Народното събрание. Ето това е истината. Защо лъжат? Те не са глупави хора. Нека помислят и разберат, че това е истината.
– Какво губи и какво печели от неучастието на Събора нашата Църква?
– Не мога да Ви кажа. Ние, ако печелим, печелим за цялото Православие – ако се отложи Съборът, печелим, защото ще бъде подготвен по-добре: да влязат някои важни теми и да се промени регламентът, да може нещата да се решават също и на Събора; а не само от комисиите, а на Събора да не може нищо да се променя – какъв е този Събор тогава? И друго има – да могат всички владици да гласуват; не всяка църква да има само по един глас, а да е, както е било на всичките Събори. Не е имало такъв Събор досега, на който всяка Поместна църква да има само един глас. Всички, които участват, трябва да могат да си кажат мнението, когато искат – това е също според правилата на Съборите. Ето това искаме ние, нищо друго. Какво ще загубим – не знам. Но знам какво печелим.
– Благодаря Ви, Ваше Високопреосвещенство! Благословете!
– Бог да благослови!
С Ловчанския митрополит Гавриил разговаря Ангел Карадаков
Източник: dobrotoliubie.com
