Незрели ли са съвременните млади хора?
Вече отмина сезонът на абитуриентските балове. Довчерашните ученици навлизат в живот на зрели хора. Пред мнозина стои решението за студентски живот. Какво представляват съвременните млади хора? По темата разговаряме с протойерей Алексий Умински, председател на московския храм „Св. Троица“.
В наши дни се твърди, че съвременното поколение млади хора са незрели, инфантилни. Съгласен ли сте с това?
Според мен въпросът с инфантилността се отнася преди всичко към по-възрастното поколение. Това се забелязва и в чисто културен контекст. Обърнете внимание, примерно, че днес младежите и поколението на родителите на тези младежи се обличат по един и същи начин. Можете да срещнете посивял мъж на шестдесет с обица на ухото, с изпокъсани дънки и кецове. Виждаме възрастни жени, които са пристрастени към всякакви подмладяващи процедури, облечени в къси поли и с ярък грим – все неща, които изглеждат странно. Така че тук възниква въпросът кой всъщност е инфантилен; кой е този, който не желае да живее съобразно своята възраст и да приеме старостта като възраст на благодатна мъдрост, на друг ритъм на живот.
Поради това и съвременните млади хора нямат подходящи примери за подражание по пътя към зрелостта, няма я психологическо-социалната граница между поколенията. Навремето си знаехме съвсем ясно къде минава границата: „Щом е прехвърлил трийсетте, не е нужно да му вярвате.“
А в смисъла на гражданска позиция, отговорност към заобикалящата среда?
Няма никакво съмнение, че в наши дни тези, които се явяват истински център на гражданското общество, са най-вече студентите. Това са хората, които реагират активно на обществените събития. Това е видно преди всичко в доброволческите движения: налице е не равнодушие, а желание да послужат на ближните, да докажат себе си. И тук става дума за неща, които не са религиозни. Те обединяват и християнската, и нехристиянската младеж – и хора въцърковени, и такива, които се отнасят дори враждебно към църковността по силата на максимализма, характерен за тяхната възраст.
Изобщо съвременните млади хора са твърде различни, дори удивително различни. Това е едно от новите любопитни явления. Не можем с лекота да сложим етикети и определения на младите хора. В Съветския съюз нещата бяха прости: стандартни младежи и нестандартни – комсомолци и хипита. Веднага ставаше ясно кой какъв е, кой откъде е. А сега подобно опростено класифициране не съществува.
Някои твърдят, че днес младежите по-трудно приемат вярата, отколкото това е ставало, да речем, през 80-те години на миналия век. Вие съгласен ли сте?
Има младежи, които вече са възпитани още от детството си. Но също и младежи, които просто търсят и търсят, и търсят, в това число включват и запознаването с всевъзможни религиозни идеи. Много млади хора поставят различните религиозни идеи на една и съща плоскост просто като обект на любопитство. В такъв смисъл не бива да си създаваме никакви илюзии относно подобни младежки търсения. По този въпрос отец Александър Шмеман много точно е казал, че младежите, от гледна точка на вярата, са най-нестабилната маса. Защото поради липсата на личен житейски опит такива хора твърде лесно и бързо биват привличани от разни идеи, твърде енергично се разпалват по различни учение и пак по същия прибързан начин ги изоставят, преминавайки бързешком от една идея към друга, от една ярка и харизматична фигура към друга.
Това е един много неспокоен, променлив период от човешкия живот. Ето защо търсенето на вярата в подобни случаи не е търсене в истинския смисъл на думата. Или обратно, възможно е със същото лекомислие и прибързаност младият човек да отхвърля определени духовни идеи. В този случай религиозното търсене и религиозното отчуждение могат да съществуват на едно и също ниво, на общо равнище в живота.
Според мен истинското религиозно търсене в крайна сметка се явява признак на зрелост.
Във вашата енория имате ли много млади хора?
Никога не ми е хрумвало да правя някакво поколенческо разделение между енориашите, затова и не знам броят им. Просто знам, че основната част от енориашите са все пак активно работещи зрели хора над тридесетгодишна възраст.
Има и младежи, които наскоро са завършили училище и се подготвят да стават студенти. Има всякакви хора. В съветските времена имаше чавдарчета, пионерчета, също и комсомолци. Днес обаче да се поставя деление на хората в енорията по възрастов признак – това би било странен подход. В храма всички трябва да проявяват интерес един към друг. Целият ни енорийски живот е общ, а не разделен според някакви възрастови категории. Всички са включени в едно общо дело.
Ами тийнейджърите – тези, които са между 13 и 17 години?
Тийнейджърите и по-големите от тях участват в нашия младежки театър. Имаме и специалната група за занимания в неделното училище. Редом с това те с удоволствие посещават „събранията“ на нашия киноклуб. Взимат участие в енорийските инициативи, панаирите на книгата.
Задават ли „трудни“ въпроси?
Те затова всъщност са тийнейджъри – да задават всякакви неудобни въпроси. Общуването с подрастващите винаги изисква много внимание, но и дарява голямо удовлетворение. Удовлетворението идва, когато разбираш, че те чуват това, което говориш.
Когато аз бях на 16 години, с мен често разговаряше един 55-годишен „старец“, пък аз си мислех: „Какво изобщо разбира той! Дано по-бързо приключи с глупостите си!“ И всячески демонстрирах това свое отношение. Струваше ми се, че на хората, минали 30 години, не им е нужно да живеят повече – те са затънали в еснафщина. Но ето че сега, когато аз говоря с подрастващи за някакви сериозни неща и се отнасям към тях като към възрастни хора, за мен е много приятно, че ме слушат с голямо внимание, задават въпроси, доверяват ми се. Питат и за разни собствени проблеми от училищния им живот: как да постъпват в един или друг случай.
Всичко това се явява част от нашето прекрасно църковно ежедневие, в което живеем. Наблюдаваш ги, радваш им се. И не са никак малко поводите за радост. Ето, примерно, това лято нашите по-големи юноши вече завършиха учебната година, завършиха средното си образование, включително и курса на неделното училище. Казвам им: „Е, деца, това е краят на занятията ни, днес беше последният ни урок заедно.“ Те се почудиха: „Как така последният? Значи ли това, че по-нататък ще приключат съвместните ни занимания, нима няма да има за какво да си говорим повече?“.
Аз си мислех, че ето, с края на занятията, ще се порадват да си отпочинат до началото на следващата година – все пак това са вече пораснали деца. Те пък ми говорят, че не искат да приключваме. Значи ще ми се наложи да измисля някакви нови неща за тях, и то като отчитам, че ще общувам вече не с подрастващи, а с млади, но вече по-зрели хора. За мен това е ново предизвикателство– нелеко усилие да измисля как да подходя така, че да привлека интереса им на по-различно ниво. Възприемах го също и като най-прекрасна радост от църковното ежедневие. | www.pravmir.ru
Превод: Анжела Петрова
