Професор К. Х. Фелми: Да черпим живот в Христа от тайнството Евхаристия


Интервю на Мария Иванова с проф. К. Х. Фелми

Наскоро издателство „Омофор” издаде книгата на проф. Карл Кристиян Фелми „Въведение в съвременното православно богословие”. Книгата е писана по време, когато авторът е бил действащ лутерански пастор. Наскоро професор Фелми прие светото Православие. Във връзка с това се обърнахме към автора да сподели повече за себе си и за личната си среща с вярата на християнския Изток.

Интересът ми към православието се породи у мен още от ранно детство. Защо? Само Бог знае. Вероятно е свързано с това, че моят баща като пастор на Лутеранската църква беше член на братство, което се трудеше за обновление и възраждане на богослужебния и сакраментален живот на лутеранството през този период. Спомням си, че като дванайсетгодишен попитах баща си какво е православие, т. е. този интерес у мен вече съществуваше. Вече като студент в Хайделбергския университет, интересът ми към православието растеше. По пътя за университета имаше старокатолическа църква, в която всяка неделя се извършваше божествена Литургия. Често я посещавах, за да се запозная с православната литургия и да се помоля.

Вторият импулс получих по време на подготовката на една семестриална работа. Събирайки литература за нея в библиотеката на Икуменическия институт на Хайделбергския университет, случайно попаднах на книгата на Игор Смолич „Живот и учение на старците”, която буквално погълнах с възторг. И до днес съм благодарен за това, че моята първа среща с православието се осъществи чрез божествената литургия и прекрасната книга за руските старци, а не чрез сухите учебници по догматика и катехизис.

След години се върнах в град Мюнстер, където живеех с родителите си след войната и където през 1986 г. се запознах и сприятелих с покойния вече български професор Тотю Коев. В Мюнстер междувременно бе открит Институт за изучаване на Източните църкви. Там започнах научните си изследвания върху историята и богословието на православните църкви и написах своята докторска дисертация, посветена на проповедта в Руската православна църква през ХІХ век. През 1956 г. В Реклингхаузен, на 70 км от Мюнстер, бе открит музей с най-богатата колекция от икони в Западна Европа. Често пътувах до там и до днес поддържам тесни контакти с музея. Иконите имат огромна роля в моите научни изследвания и според мен са най-важният източник на православното богословие.

Съществуват мнения, че православното богословие все още се намира във „вавилонски плен”, под влияние на западното католическо и протестантско богословие. Може ли да се говори за положително влияние върху православното богословие от страна на Запада?

Да, имало е и такова. Както е известно, прот. Г. Флоровский много рязко съди за развитието на православното, респективно руското богословие след падането на Константинопол, и в този контекст се говори за псевдоморфоза на православното богословие. Нещо повече, той отсъжда, че борбата за богословие в Русия е завършена, т. е. възникнало е самостоятелното руско православно богословие (за богословието в други страни той не е писал).

През последните години започнах да изучавам трудовете на руския богослов прот. Павел Светлов и бях удивен от неговата ерудиция, познаването на светоотеческото наследство и съвременото му западно богословие. Той винаги открито се позовава на източника, от който черпи, което положително го отличава от представителите на схоластическото школско богословие от ХVІІІ и началото на ХІХ век. Откритото критично изследване на западното богословие не е навредило на православието – при условие, че православните богослови не забравят своите корени в литургическия и аскетически опит на Църквата. В този смисъл влиянието на френското Nouvelle Théologie („ново богословие”) на Парижката школа върху православното богословие е особено положително. Същото може да се каже и за богословската мисъл на Пергамския митрополит Йоан Зизиулас, който в своите трудове доказа, че е в състояние „всичко да изпитва и да се придържа към доброто” (вж. 2 Сол. 5:21) – също по отношение и на Запада.

Как оценявате отношенията на протестантското към православното богословие – като към исторически интелектуален резерват или като към източник на вдъхновение?

Това, хората да познават по-добре мисленето на другия, вече е добро. Но само по себе си това не е достатъчно и не е действителна среща. Истинската среща е, когато хората опознават по-добре не само другия, но и самите себе си. Например, руските богослови от началото на ХХ век едва в диалога си със старокатолиците осъзнават, че терминът „пресъществяване” е чужд на православното светоотеческо предание. От друга страна, не познавам нито един протестански богослов, който сериозно да се е занимавал с живота и учението на православните църкви, чийто начин на мислене да не се е променил в някаква степен при изучаване на православието. За съжаление, днес последствията от това не са много по отношение на общото направление на протестантството.

Какво се промени от времето, когато беше публикувана Вашата книга; какво бихте добавили днес към отношението си спрямо съвременното православно богословие?

Убеждението, че православното богословие е богословие на църковния опит, което придобих при неговото изучаване и което изразих в своята книга, не се е променило. Разбира се, след завършването на книгата продължих да работя в областта на православното богословие и например по-задълбочено изследвах сотириологията и учението за кеносиса (изкупителното страдание на Христос – б. пр.).

Но по-важното е, че вътрешната ми връзка с предмета на моето изследване укрепна и неотдавна аз самият станах православен. Но това е изцяло лично решение и естествен резултат от изследването на православието през целия ми живот и не трябва да се възприема като рецепта за лечение на междуцърковните проблеми в икуменически контекст.

Какво ще кажете на хората, които след промените у нас отново търсят православната вяра и се стремят да постигнат жив религиозен опит?

В Русия в началото на ХХ век някои хора, отпаднали от вярата, след известен период се завърнаха в лоното на Църквата. „Но това връщане в Църквата – казва о. Г. Флоровский – често се смесва с народните вярвания. Вярата на въглищаря, на старата баба или на неграмотната богомолка, често се приемат и определят като най-надежден образец и мерило”. За най-надежден образец се възприема Аз-ът. В своята книга пиша за това, че „най-новото богословие е насочено срещу едностранчивия интелектуализъм, без да е против обръщането към интелекта като такъв”. Каква висока интелектуална култура показват светите отци на ІV век! Всичко се заключава в това – не да изключиш ума, а да го заключиш в сърцето, т. е. не трябва да се отделя умът от църковния опит. Само по този начин може да се преодолее хладният интелектуализъм, а не чрез отказ от разума.

Освен това е необходимо да се учим да черпим „живот в Христа” от тайнството Евхаристия. Често се забравя това, на което учи св. Йоан Златоуст: „Има случаи, в които свещеникът не се отличава от мирянина – когато трябва да се причасти със Страшните Тайни. Ние всички еднакво сме удостоени с тях… на всички се предлагат едно Тяло и една Чаша… И молитвите на благодарението също са общи – защото не само свещеникът принася благодарение, но и целият народ. Получавайки първо отговор от народа и след това съгласие за това, че е достойно и праведно извършваното, свещеникът започва благодарението. И удивително е, когато народът заедно със свещеника призовава; когато възнася тези свещени песни заедно със самите херувими и небесни сили”.

Щом сте вече тук…

Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>

Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>

Подкрепете сайта

лв.
Select Payment Method
Personal Info

Credit Card Info
This is a secure SSL encrypted payment.

Donation Total: 10,00 лв.

Следвайте ни
  
  
   

Може да харесате още...

18 Отговори

  1. plamen каза:

    Професор Фелми е приел Православието – слава Богу. Жалко, че приятелят му проф. Тотю Коев не доживя да види това; щеше да бъде голяма радост за него.

  2. iliana каза:

    „Всичко се заключава в това – не да изключиш ума, а да го заключиш в сърцето“…

  3. proben каза:

    То като имаш ум за включване и изключване пак добре, ами някои като си нямаме и за цяр даже… Ей на – искам да си заключа ума в сърцето, ама като не намирам нищо за заключване?

  4. Дон Кихот каза:

    Преводачката няма понятие от богословие. „Кеноцис“ не означава „изкупителното страдание“ на Христос. За термина вж. http://en.wikipedia.org/wiki/Kenosis

  5. plamen каза:

    не е виновна преводачката, мене бийте, аз го „поправих“ 🙂 но все пак, отец, дайте и някакъв вариант за превод – само да не е „кеносис“. в посочения от вас линк чета: With regards to Christ, there is a kenosis of the Son of God, a condescension and self sacrifice for the redemption and salvation of all mankind. изобщо, терминът освен с това „себеизпразване“ (което ама хич не ми звучи добре на български) очевидно носи и такива конотации като жертва и страдание; проверих и в католическата енциклпедия, и там акцентират върху изкупителната жертва във връзка с този термин. имате ли алтернатива?

  6. Дон Кихот каза:

    Терминът „себеизпразване“ сигурно звучи ужасно на омъжените мъже, а и не само на тях.
    .
    „Кенозис“ не може да се преведе; за да се обясни е нужна отделна статия. Това понятие всъщност се използва от протестантското богословие, но не и от православното. Умалява ли Бог при въплъщението? То е подобно на понятието „цим-цум“ (еманационното свиване) на Бога при създаването на вселената в лурианската Кабала и на т.нар. процесно богословие, което вижда в Бога обект, подлежащ на развитие. Логика – 0.

  7. plamen каза:

    за омъжените мъже не мога да кажа – най-добре да питаме Азис; аз съм (банално!) женен, не омъжен 🙂

    между другото, добре е да внимаваме с източници като уикипедия, особено когато става въпрос за богословие – виж този материал: http://www.investor.bg/?id=47728

  8. andrey каза:

    Терминът кеносис си е напълно библейски и православен. Използван е от апостол Павел: „(Божият Син) понизи (ekenosen) Себе Си, като прие образ на раб и се уподоби на човеци; и по вид се оказа като човек, смири Себе Си, бидейки послушен дори до смърт, и то смърт кръстна“ (Филипяни 2:7). Не виждам какво общо има това с Кабала?? Няма какво да се страхуваме от кеносиса – той си е богословска класика.

  9. iliana каза:

    Словото стана плът, Бог се въплъти, роди се във Витлеемските ясли. Дори само това е напълно достатъчно, за да говорим за безпределната, жертвена, себеотрицателна и самоунищожителна Христова любов. Тук е заложено всичко, което предстои. Цял Себе Си, цялото Свое Божество, цялото Си Божествено естество и цялата Си Божествена ипостас Синът човешки низведе под свода на Витлеемската пещера. Няма двама Богове и двама Христосовци – единият да пребивава в блаженство в недрата на Светата Троица, а другият да приеме образа на раб. Единият Син Божи, Логосът, стана Човек, умали Себе Си до човечеството. И целият Му по-нататъшен път – проповедите, чудесата, пророчествата, изцеленията, гладът и жаждата, чак до съда на Пилат, до кръстния път на Голгота и до смъртта – това е път на униженото Негово човешко естество и на снизходилото заедно с Него към човечеството Божество.

    … И никога и никъде – от Витлеем до Голгота – нито в беседите и притчите, нито в извършените чудеса, Христос не е давал никакъв повод да се мисли, че Той не жертва Себе Си докрай, че в Него има някакъв резерв, някаква светая светих, която Той не иска и не трябва да пожертва. Своята светая светих, Своята Божественост Той принесе за греховете на света. И именно в тази пълнота е цялата сила на Неговата Божествена съвършена любов. Това е целият път на Христос на земята.

  10. didki каза:

    И в крайна сметка аз ли не мога да чета или не разбирам нещо? Нали преводът е от руски език, а преводачката всъщност са двама преводачи – мъже – не знаем женени или омъжени? Защо ще си подхвърляте реплики на английски и прочие езици – andrey е цитирал възможно най-точно и конкретно? А в книгата има и други странности, които ако си ги обясним със разни намеси от разни преводачи …

  11. iliana каза:

    аз поне така схванах 🙂

    а книгата е писана от „неправославен“ за неправославни и може би наистина дистанцираният и критичен подход е малко странен на пръв прочит за православния читател, ако не държим сметка за това. но пък анализът а правен според мен с такава научна добросъвестност, каквато не винаги се среща при нашите богослови. и книгата може да бъде много полезна, ако се чете непредубедено.

    а фактът, че в крайна сметка професор Фелми е приел православието (Слава Богу!; наистина е много радостан новина 🙂 може би е следствие донякъде и на тази негова добросъвестност.

  12. Дон Кихот каза:

    Вие май не разбирате за какво става дума. Кенозисът няма нищо общо с православието, а е протестантско извращение на стиха Фил. 2:14. Синодалният му превод за съжаление не е точен. Става въпрос за мутация на божествената природа при въплъщението, която е категорично отхвърлена от Четвъртия вселенски събор. Неговият орос описва съединението на двете естества в Христос с наречието „неизменно“.
    .
    Титлите рядко струват хартията, на която са написани. Професорството, особено в България, не е доказателство нито за ерудиция, нито за морал.

  13. andrey каза:

    Ако учението за кеносиса е протестантско, тогава ап. Павел е протестант. Кеносис не означава „мутация“ на божествената природа, а фактът, че ипостаста на Словото е приела в себе си несвойственото за нея тварно човешко естество и то заедно с последиците от Адамовия грях – чак до „смърт и то смърт кръстна“. Ето какво казва за това един от най-авторитетните православни богослови – Владимир Лоски: „Не само човешката природа, но и това, което е противоприродно – последиците от греха – бяха приети от Христос… По такъв начин Той възприе цялата човешка реалност… природата, подчинена на страданията и смъртта. Тъй Словото снизходи до последните предели на изкривеното от греха битие, до смъртта и ада. Бидейки съвършен Бог, То не само стана „съвършен човек“, но и взе върху Себе Си всички несъвършенства, всички ограничения, произтичащи от греха“ (В. Лосский: Очерк мистического богословия Восточной Церкви, М., 1991, с. 108).

  14. andrey каза:

    „Това извънредно силно се усеща и изразява в литургията на нашия свети и богоносен отец Василий Велики, когато преди самото освещаване на св. дарове се молим на Бога Отец: „… А когато настъпи пълнотата на времето, Ти ни говори чрез самия Твой Син… Който, бидейки предвечен Бог, се яви на земята и живя заедно с хората, и, въплъщавайки се от Девата, понизи Себе Си (ekenosen eauton), приемайки образа на раб, ставайки подобен на тялото на нашето смирение, за да ни направи подобни на образа на Своята слава“ (Св. Юстин Попович, Догматика Православне Цркве, Београд, 1980, с. 281).

  15. portos каза:

    Кеносис и кинония нямат ли общ корен?
    Не казвали св. ап. Павел именно в Посланието до Филипяните „Понизи Себе Си, като прие образ на раб“ за Христос и не го ли свързва това с нашето общение помежду ни („имайте същите мисли, каквито е имал и Иисус Христос“)

    Много хубаво го е поставил Пламен точно в контекста на изкупителното дело на Христос – Неговото доброволно унижение, „заради нас и нашето спасение“.

    И въобще, г-н Архонт на /манастирска/ Мандра, защо не започнете накрая поне Библията да четете стих след стих?!

  16. Дон Кихот каза:

    Нямат общ корен, г-н наркоман. Едното идва от глагола kenoo ‘изпразвам, обезсмислям, безчестя’, а другото – от koinos ‘общ’. Нерде Ямбол, нерде Стамбол.

  17. scrupus каза:

    Friberg Lexicon:
    15913 keno,w fut. kenw,sw; 1aor. evke,nwsa; pf. pass. keke,nwmai; 1aor. pass. evkenw,qhn; make empty; (1) literally remove the content of something; (2) figuratively; (a) as taking away the effectiveness of something deprive of power (1C 1.17); (b) as taking away the significance of something destroy, make invalid, empty (1C 9.15); (c) as taking away the prerogatives of status or position empty, divest; e`auto.n evke,nwsen literally he emptied himself, i.e. he took an unimportant position (PH 2.7)

  18. portos каза:

    Благодаря ви, отче архимъдрец за милата справка: „Нямат общ корен, г-н наркоман.“ Явно съм ви вбесил достатъчно, тъй че да заговорите „от сърце“…