Проф. Тотю Тотев: „Книгата за гнозиса прави отец Павел учен от европейски мащаб“
Проф. Тотев, определихте новата книга на архимандрит доц. Павел Стефанов "Ялдаваот. История и учение на гностическата религия" като рядка творба в областта на съвременната българска богословска литература. С какво тази книга е интересна за студенти-богослови и широката читателска аудитория?
Появата на книгата е важен момент в научните изследвания през последните години. Тя е отпечатана от престижното издателство "Омофор" в София. Независимо, че е от 500 страници, тя е същностна и синтезирана. Това е дисертацията на отец Павел за доктор по богословие. Но той я обогати с изключително много нови неща. Спокойно мога да кажа, че това е книгата на неговия живот до този момент. Книгата е от изключителна важност, защото по темата за гностицизма почти няма сериозни изследвания в Източна Европа. Предмет на изследването е гностицизмът, като своеобразно разглеждане на богопознанието откъм всички негативни страни.
Има ли исторически извори, които да осветляват гностицизма като религиозно-философско учение, възникнало заедно с християнството?
Разбира се. В Нахмади през IV в. са открити гностически ръкописи, подобно на тези в Кумран. За тази религия се знае, че нейни клонове са богомилството в България, манихейство. Възприемат я някои прабългарски племена в Средна Азия. Чест прави на отец Павел, че много детайлно разглежда тези ереси. Авторът е използвал над 2000 заглавия, за да постигне този сериозен анализ. Беше командирован в САЩ и Великобритания. Аз съм доволен, че бидейки мой докторант той работи още десет години по тази мащабна тема за гнозиса.
Казвате, че тази книга представя вече отец Павел като учен от европейски мащаб. Какво Ви дава основание за тази квалификация?
Наистина това произведение е съизмеримо с творби в науката, защото тук се засягат много неизяснени във времето въпроси за богомилството, по които са работили акад. Йордан Иванов, Димитър Иванов. Препоръчвам книгата. За 60-годишнината на отец Павел предстои издаването на сборник. Той е член на Академията на науките в Ню Йорк. Автор е на над 3000 статии, студии, научни съобщения.
Вие бяхте рецензент и на друга книга на архимандрит Павел Стефанов, за руската църква на 20 век. Кажете няколко думи и за този труд.
Да аз представих този труд в София. Специално за представянето пристигнаха епископи от Москва. Тя е само 1/5 от колосалния труд за гностицизма. Изданието третира важни въпроси за съществуването на Руската православна църква в годините на комунизма. Тези сериозни книги потвърждават, че отец Павел е мислещ човек, изследовател, не само преподавател по църковна история в Шуменския университет "Епископ Константин Преславски". | topnews.name
Отец Павле, желая ти здраве и трезва мисъл дълги години напред. Дано примерът ти за трудолюбие и добросъвестност зарази още български богослови, та на българския книжен пазар да се появяват повече сладки плодове на добре свършена работа.
Научих не малко неща от тази книга. Поздравления за автора!
Скъпа Илиана,
Благодаря за добрите пожелания. Всяко поколение си носи плюсовете и минусите. Моето се възпита в сталинската епоха, когато моралът, макар и лицемерен, беше строг и в аскетичността си имитираше несъзнателно християнството. Сега разбирам, че ако баща ми не беше сталинист, аз нямаше да стана монах (не кандидат-владика, каквито има мнозина, а именно монах). Моето поколение беше пряко или косвено свързано със селото, което означава задължително трудолюбие. За съжаление днешните младежи не виждат смисъл в труда. В България това понятие отдавна се изпразни от съдържание.
Аз мога да кажа, че първо книгата ми беше сташно интересна, четох я с голямо удоволствие. И второ, че никога не съм се съмнявала в способностите на отец Павел.
Отец Павел,
пожелавам Ви успехи в трудният път, който сте поели и се надявам в най-скоро време да ни зарадвате с още по-обемиста и изпълнена със съдържание книга.
Поздравления и от мен, о.Павле!
Има преподаватели, които дават просто знания на студентите. А има и такива, които се раздават и вършат работата си с любов. Ти определено си от втория тип преподаватели. Гордея се, че ми беше научен ръководител.
Поздрави! М.Макавеева