Митрополит Кирил: Разпространителите на чужди духовни учения дори не осъзнават какво вършат

Източник: в. Черно море

Визитка: Варненският и великопреславски митрополит д-р Кирил е роден на 8 юни 1954 г. в с. Царев брод. Завършва духовната семинария, продължава образованието си в Богословския факултет в Атинския университет, специализира в Москва. Дисертацията му е посветена на участието на Руската православна църква в освобождението на България от турско робство. Има многобройни участия в международни форуми, конференции, симпозиуми. Автор е на много книги и на единствения православен настолен календар, в който освен църковните и гражданските събития са включени и текстове от Свещеното писание.

През февруари 2004-та се навършиха 15 г. от интронизацията му. По инициатива на митрополит Кирил през 2005 г. за първи път в България бе пренесен неръкотворният великденски огън директно от Божи гроб и с благословията на патриарха Максим благочестивото начинание продължава.

Ваше Високопреосвещенство, обикновено се плашим от думата секта, а се случва, поради незнание, в търсене на Бог, най-вече млади хора да попаднат под чуждо въздействие. Как да разпознаем сектантството?

Секта откриваме там, където няма духовенство, йерархия, свети тайнства. Щом те липсват, говорим за гражданска организация. За съжаление, някои си присвояват правото да се представят като църква.

Протестантските формирования какви са?

Това са граждански организации. Те не са църква, защото нямат тези изисквани неща, които изброих, и най-важното – не почитат Света Богородица, божиите угодници, иконите. Те изопачават християнското учение. Говорят само за Иисус, само за Бога, но не за светиите, за Божията майка. А най-голямата ерес е отричането на иконите.

Защо?

Защото по този начин отричат възможността на човека да се издига нравствено, да се усъвършенства морално, да става свят. Те му режат духовните криле и го правят един обикновен гражданин, който може и да вярва в Бога, но е лишен от светите тайнства. Някои от тези формирования имат някои от тайнствата, но всъщност пак не ги притежават, липсват им, защото нямат свещеници, които да извършват тайнствата. И то свещеници, които са ръкоположени по апостолска приемственост. Както е ставало в далечните времена от апостолите, после техните последователи са ръкополагали в свещеничество. И това продължава до ден днешен в нашата православна църква.

Моля Ви, разяснете какво е ръкополагането.

Църквата е първо духовното звание. Първо се ръкополага духовникът, после се назначава. А при формированията, за които попитахте, има пастор, обикновен човек, обикновен проповедник. Но и пастор не може да се нарече, паство също е погрешно да се каже, защото това са хора без истински духовен сан. Само православната, католическата и арменската църква имат това – духовен сан.

Какво дава този духовен сан? С какво се различават ръкоположените хора?

Дава духовна власт. От Христос тя се дава на Неговите апостоли, дава им се благодатта, която те предават на своите приемници. Чрез специална молитва се предава тази благодат, която произнася владиката, архиереят. Тази специална молитва се чете, за да слезе Светият дух над тях. Първо се полага за дякон. Само владиката може да ръкополага свещеници, никой друг. И те се ръкополагат точно за това – да извършват светите тайнства – света литургия, причастие, изповед, покаяние…Тези неща липсват при протестантите.

Значи те не само са по-различни, но нямат на практика истинската духовност, не дават възможност за връзка с духовния свят?

Така е и точно ръкополагането ги разграничава. По принцип те не проповядват нещо лошо. Но обикновените хора не проумяват, не разграничават, че говорят само за Иисус Христос. И не разбират, че тези чужди на нас проповедници отвличат вниманието, не почитат светиите. Ето св. Иван Рилски, който е получил такава благодат, че тялото му става нетленно. Това ни показва, че Господ е дал възможност да се усъвършенства всеки човек. А те отричат точно това. Отричат посредниците, точно както светиите. Защо трябва да бъде някой между нас и Бога, питат те.

А не е ли логичен въпросът?

Първо ще Ви кажа, че в православието има възможност мирянинът да се обърне към Бог без посредник. Ето молитвата, която православният християнин прави у дома, вкъщи сам. Има молитвеник. Чете частната молитва. След това в храма Божий по-силните молитви чете свещеникът. Да направим едно сравнение. Когато човек е леко неразположен, може да се лекува вкъщи с аспирин. Ако не е сериозно болен, когато отиде все пак при лекар, той ще му изпише друго лекарство, по-силно. Но когато сериозно се разболее, отива при специалиста, който му дава сериозни лекарства. А този, който може да прости греховете, е свещеникът. Защото грехът е основата на всяка болест – преяждане, алкохол, цигари. Всичко влиза в тялото, то се разболява. Но не е въпросът само да се спре порокът. За да се очисти напълно и да не ги повтаря, човек трябва да се прости, което извършва свещенослужителят. Виждате, най-богато е православието.

Защо е опасно да славим само Иисус Христос?

Защото това е непълна вяра. От това става осакатяването. Но при другите има не само непризнаване на другите ценности, те ги отричат и така се губи всичко. Не е въпросът само да не признаваш, а да не отричаш. Нали знаете какво става с каца мед, когато една малка капка катран капне в нея. Точно това правят и тези разпространители на тъй наречените духовни учения. Но за съжаление те не осъзнават дори какво вършат. Те не могат да разберат защо не може да осъществят истински контакт с православни духовници. Апостол Павел казва още в първи век, че сами се заблуждават и дозаблуждават и другите.

Имате ли покани от тяхна страна да работите заедно?

Имаме, но не ги приемаме. Ако отидем, все едно признаваме тяхното учение. Нищо не може да направим с тях съвместно, защото не се съгласяваме с учението им. И пак би се получила заблуда.

Православието не остава ли встрани от съвременните процеси, не е ли старомодно?

Не, не е старомодно. С игри, песни, танци е временно привличане. Това не е начинът да приобщиш хората към вярата. Да, могат да се присъединят мнозина към тях, да се впечатлят, но за да се привлекат, трябва да им се представи цялото учение. И когато един мислещ, свободно разсъждаващ човек се запознае с православието в дълбочина, ще разбере, че наистина това е пълното учение, а тяхното – частично. Всяко половинчато нещо знаете колко струва.

Защо свещеници не се срещнаха със зрители след прожекциите на филма? Не изпускате ли моменти, когато повече може да сте сред хората и да разясните точно тези неща?

Вярно е, че трябва да се действа повече, да разширяваме дейността си. Но не бива да се говори, че не сме сред хората. Ние правим все повече и повече, за да сме сред миряните. Но това зависи и от християните. Църквата не са само духовниците, а и миряните. Нека всеки се замисли, дава ли лептата си. Благодарим на тези, които дават, но все още са малко. За съжаление, няма достатъчно кадри в Църквата. Това е най-големият удар, който й е нанесен.

Във Варна служат млади, интелигентни свещеници…

Има разлика в бройка и качество. Много малко са. Преминахме много тежък период, гонеха ни, преследваха ни. И сега има кметове, които обсебват цъковни земи, вместо да ги връщат, те ги задържат. Нека държавата се позаинтересува. И нека вероучение да се въведе в училище.

Не е лесно човек да повярва – то е както всеки талант, трябва да се развива. За да постигне вяра, нека човек да чете, да мисли, да разсъждава. Да се просвети, че не само вярва в Бога, а вярва в Бог Отец, Бог Син, Бог Дух, в Света Троица, в Сътворението, във Възкресението, което дава на човека да възкръсне за нов живот.

Съветът Ви, Ваше Високопреосвещенство?

Да не посягаме без знание към чужди книги, филми, защото се изопачават някои текстове от Свещеното писание и се отива към сектантство. И не бива да се докосваме до произведения, които представят Бог като обикновен човек. Той е Син Божий. Православното християнство е съвършената любов.

Разпространителите на чужди духовни учения заблуждават другите

Отричането на тайнствата, на иконите, на светците реже духовните криле на човека…