Райчо Райков: Светият синод да каже за Големия брат

Почна битката за 19 нови телевизии в шест града; България вече отваря ефира за чужденци, казва Райчо Райков
Райчо Райков е председател на Съвета за електронни медии вече два мандата. Тв журналистът изпита на гърба си тежката битка по изборите на генерален директор на БНТ. Напоследък обаче дейността му е извън атрактивната за медиите сфера – подписва заповеди за наказания на тв канали и пуска конкурси за нови. Стартът на битката за новоосвободения тв ефир е повод да го разпитаме как се променя ситуацията на пазара на медиите.
Е, на смъртния грях "похот" достатъчно се нагледахме и в предишните издания на предаването. Прави впечатление обаче, че бяхте много критичен към "Биг Брадър" при старта му, а сега не се чуват коментари.
Вече съм стар да си губя времето с гледане на подобни неща. Но както се казва – за всеки влак си има пътници, щом продуцентите го правят вече четвърти сезон, значи има аудитория. Мога да кажа само, че това не е моето предаване, предпочитам да си пусна Моцарт вместо онези, които ги наблюдава Големият брат.
Все по-голямото струпване на тв игри в ефира няма ли да доведе до срив на пазара?
На първо място това са комерсиални тв канали, които се хранят от пазара, тоест от рейтинга си, той им осигурява рекламата. Ако има пресищане, тези игри ще спрат, но явно, че в момента ситуацията е такава – да се привлича интересът на зрителите с форматни предавания, най-често закупени отвън.
В тази връзка – вече започна да се отпушва и лицензирането, което бе спряло за известно време.
На мен ми се иска да разделим проблема, защото той има различни страни. Да, имаше радиостанции, които излъчваха доста време с временни разрешителни – по така наречения параграф 9а. Законодателите на два пъти прибягваха до облекчен режим на лицензиране, тъй като процедурата беше спряна, докато се приеме стратегията на СЕМ. А вече е пределно ясно, че депутатите поискаха от съвета тази стратегия, за да блокират издаването на нови лицензи.
Защо? Кой имаше интерес от забавената процедура?
За това трябва да питате депутатите, които по онова време бяха мнозинство в парламента и в комисията по медии – НДСВ. Не съм против идеята за стратегия – за да има медийна регулация, не може да се разчита само на пазара, който налага потребностите си. Трябва да има планиране, защото сигурността в медийното пространство е въпрос и на национална сигурност. В мига, в който стратегията бе приета, към нас вече има законово изискване да започнем издаването на лицензите. Затова и обявихме в 4 града 22 конкурса за свободни радиочестоти и конкурс за 19 тв честоти в шестте най-големи града на България. Всъщност ние сме готови да обявим конкурс за всички градове, за които имаме отговор от Комисията за регулиране на съобщения – например за Ловеч, Монтана, селища, където никога не е обявявано подобно състезание. Но избрахме да започнем със селищата, в които има достатъчно бизнес и достатъчно голяма аудитория, така че медиите, които спечелят, да могат да се издържат. В столицата има 4 свободни честоти, във Варна – 3, в Пловдив – 2, в Русе – 2, Стара Загора – 4, в Бургас – също 4.