Русенски митрополит Неофит: Христос възкръсна и живот се въдвори!



Иисус преминал от смърт към живот, тъй като Сам Той е "Възкресение и Живот" (Йоан 11:25). "Никой да не се бои от смъртта, понеже смъртта на Спасителя ни освободи от нея", призовава св. Иоан Златоуст, "възкръсна Христос и живот се въдвори!" Повярвалият умира с Христа и е убеден, че ще живее с Него във вечността.

 

"Христос възкръсна от мъртвите, като чрез Своята смърт победи смъртта и на ония, които бяха в гробовете живот подари". Тези думи от Пасхалния тропар озвучават всички православни храмове. Какво искат да ни кажат те?

В началото на нашия разговор нека радостно и с крепка вяра възвестим Христовото възкресение с победния взаимен поздрав: "Христос воскресе! Воистину воскресе!"

В тайнствената и светозарна пасхална нощ под звездното небе, на фона на камбанния звън звучи празничния тропар и с утвърждаваща тържественост се подема от целия християнски свят. Христос възкръснал, ето радостната вест! Благообразният Йосиф положил безжизненото тяло на Иисуса в своя гроб, покрил го с тежък камък, имало и печат, и стража. А в ранното утро на третия ден гробът бил празен. Жените мироносици чули ангелския глас: "Няма Го тука, но възкръсна" (Лука 24:6). Така Иисус преминал от смърт към живот, тъй като Сам Той е "Възкресение и Живот" (Йоан 11:25). "Никой да не се бои от смъртта, понеже смъртта на Спасителя ни освободи от нея", призовава св. Иоан Златоуст, "възкръсна Христос и живот се въдвори!" Повярвалият умира с Христа и е убеден, че ще живее с Него във вечността.

Може ли да се говори за Възкресението на Христос изолирано от Страстната седмица?

Седмицата на страданията предшества Възкресението, те водят към смъртта на кръста, последвана от боголепното Възкресение, както четем и пеем: "Кресту Твоему покланяемся, Владыко, и святое Воскресение Твое славим". След Голгота идва Възкресението.

На Запад римокатолиците и протестантите почитат повече Рождество Христово. Докато ние, православните християни, отдаваме най-голяма почит от всички християнски празници на Възкресение Христово. Защо е така?

Христовото Рождество възвестява на света идването на Божия Син , станал човек заради нас и нашето спасение. Рождеството е начало на новата християнска ера, явяването на светлината, а Възкресението е апогей на изкупителното Христово дело, наречено е "празник на празниците" и "тържество на тържествата".

Много са вярващите, които не могат да си обяснят защо има разминаване в празнуването на Възкресение Христовото при различните християнски изповедания?

През първите два века християните не са били единни в празнуването на Пасха. Днес православните християни заедно празнуват Пасхата Христова, следвайки древните указания за нейното местоположение, утвърдено още от Първия Вселенски събор – Христовота Пасха да се празнува след еврейската Пасха в първия неделен ден след пълнолунието, в самия ден на пролетното равноденствие или непосредствено след него, но не по-рано от него. Някои християнски изповедания не се съобразяват с тези указания, което води до разлики.

Какво значение има дали Спасителят наистина е възкръснал, тъй като знаем, че има и хора, които казват: "Да, Той е един прекрасен Учител и Неговото учение е наистина необходимо", но не признават факта на Христовото възкресение?

Който не признава, че Иисус Христос е Син Божий, той ще отрича в Него всичко божествено и свръхестествено. Богочовекът Христос е истински Бог и истински човек – Светлина от Светлина, Бог истинен от Бог истинен, единосъщен на Отца, въплътен от Духа Светаго и Дева Мария и станал човек, разпнат, умрял на кръста и погребан, възкръснал и отново влязъл в славата на Отца, основал Църквата и станал неин вечен Глава – Изкупител и Спасител на човешкия род. След възкресението на Христа смъртта вече не ни отдалечава от Бога, а ни приближава към Него. Човекът умира и ще следва този път, защото такъв е съставът на неговата природа, докато се изпълни времето и настане Всеобщото възкресение, свързано с ново небе и нова земя. Затова много свети люде са призовавали смъртта като приятел и освободител, както казва апостолът: "За мене животът е Христос, а смъртта придобивка … желая да се освободя и да бъда с Христа, защото това е много по-добро" (Фил. 1: 21, 23). Вярата във Възкресението е била съпътствана от съмнения, неверие, отрицание. Но може ли да се съмняваме в истините на християнската вяра, когато тя победи света? И когато към нас е отправен Христовият призив: "Вярвайте в светлината, за да бъдете синове на светлината" (Йоан 12:36).

Кому пречи и кой отрича Христовото Възкресение?

Показателно е поведението на юдейските първенци, решили "да уловят Иисуса с измама и убият" (Мат. 26:4), а Пилат знаел, че са го предали от завист. Наричали Го "Оня измамник" и поставили стража при гроба. Богопротивници е имало във всяко време, известен е периодът на т.нар. войнстващ атеизъм, но победата е във Възкресението, в силата на вярата, в любовта към Христа, Който, "възкръснал от мъртвите, вече не умира" (Рим. 6:9) и ни води "от смърт към живот" (Иоан 5:24).

Въпреки вече 19 години, в които Църквата свободно може да проповядва, не приемат ли днес българите повече битово, отколкото като християнски празника Възкресение Христово и защо е така?

Почти всички църковни празници у нас имат и своя народностен, битов характер, свързани са с обичаи и различни ритуални действия. Задачата на Църквата и духовните институции е да следят за чистотата на вярата и я пазят от езически елементи и суеверия. Радостното е, че се създадоха условия за свободно организиране на просветната и издателска дейност на Църквата ни, работата с младежта и децата, запознаването им с истините на вярата в часовете по религия, организирането на радио- и телевизионни програми с църковно-богословска тематика. Това е успешният път за напредък и във вярата, и в знанието, и в добродетелта.

Нашият Господ е разпнат на кръста от Своите врагове. А може би и днес ще се намерят христогонци, които отново биха Го разпнали. Защо?

Всяко отклонение от правдата по посока на греха е нова смъртна присъда и разпятие за Спасителя. Спомняме си романа "Камо грядеши" и видението на св.ап. Петър, напуснал Рим, за да се спаси от гоненията. "Quo vadis, Domine" (Къде отиваш, Господи?) – попитал апостолът идващия срещу него Христос. "Да се разпна повторно вместо теб". Ап. Петър се върнал в Рим и пострадал мъченически. Много тежко преживял Иисус Христос изоставянето Му от всички след залавянето Му, както е отразено у св. евангелист Матей: "Всички ученици Го оставиха и се разбягаха" (Мат. 26:56). А на верния си апостол предрече: "Три пъти ще се отречеш от Мене" (Мат. 26:34). Скромната молба на Спасителя в Гетсиманската градина беше: "Поседете тука, докле ида там да се помоля … душата Ми е прескръбна до смърт; останете тук и бъдете будни с Мене" (Мат. 26:36, 38). Нашите беззакония ни отдалечават от Христа, не се учим от Неговата кротост, смирение, дълготърпение, не следваме евангелските Му повели, което ни носи само беди и изпитания.

Може ли да се каже, че БПЦ вече се е отърсила от проблемите, които раздираха снагата й дълги години? И ако е така защо като че ли все още тя няма необходимото доверие в обществото?

Преодоляването на проблемите от разделението отнеха ценно време и много усилия, насочени към лекуване на нанесените рани и търсене на пътища и възможности за нормализиране на църковния живот и дейност. Като се прибавят и трудностите, причинени от предишното атеистическо управление, както и от неговото наследство, създаде се известно впечатление, че все още Църквата не откликва своевременно на различните потребности на обществения живот. В това отношение се работи старателно, въпреки някои обективни затруднения при организирането на тая дейност. От друга страна контактите между Църквата и държавните институции се засилват и се създава благоприятна среда за полезно взаимодействие.

Има ли по- значима новина в историята на човечеството от новината за Христовото Възкресение?

Христовото възкресение е велик, вселенски празник – събитие, което съществено изменя и земята, и небето, и преизподнята. Възкръсналият Христос изпратил Светия Дух и основал на земята Църквата – стълб и крепило на истината; със слизането до адовите селения Спасителят съкрушил адовата власт, възкръснал самовластно и открил пътя на човека за обновление в Христа; на небето също била основана Църква за ветхозаветните праведници. Небесната и земната Църква ликуват, съединили небето и земята. Поради това ние празнуваме победата над смъртта, адовото разрушаване и вечното начало на новия живот – начало на онова пълно тържество на живота, което ще настъпи при свършека на света.

Щом сте вече тук…

Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>

Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>

Подкрепете сайта

лв.
Select Payment Method
Personal Info

Credit Card Info
This is a secure SSL encrypted payment.

Donation Total: 10,00 лв.

Следвайте ни
  
  
   

Може да харесате още...

1 Отговор