Провалилото се безбожие



БЛИЗКИ ТЕМИ:

10 коментара

  1. Комунизмът е вяра в човешките възможности, подчинени на избраната от хода на историята общност – Партията. В нея има мистика на посвещението, ритуал, силен историзъм и героизация на нейните членове въз основа на което комунистите легитимират властта си. Комунизмът по този начин прави апология на Античността, както и капитализмът в неговата философска основа на политологията. Комунизмът иска да роди и възпита нов човек, лишен от недъзите на досегашните цивилизации, които комунизмът познава перфектно. В критиката си на капитализма комунизмът си служи с религиозни измерения на речниковия фонд и породените от него представи, най-вече идеята за чистите и нечистите, като последните,които са слуги на парите според Новия завет трябва да бъдат унищожени. Комунизмът ползва социално инженерство и всички достижения на научно-техническия прогрес, атакувайки най-вече християнската богопредстава. А БПЦ чиста ли е от изкушения?
    http://www.bg-history.info/4529/Hristiianstvo-i-komunizum.html

  2. Комунизмът в България беше атакуван по няколко основни пътища. Първитя път е пропагандата на капитализма за свободното човешко общество и свободната инициатива на гражданите, които днес както се вижда не се финансират в България от приятелски международни структури. Комунизмът беше атакуван от религията, най-вече от силата на католицизма и затова беше направен опит да бъде убит папата. Комунизмът беше атакуван от национализма, който в България беше антисъветски и традиционен, като по този начин религията беше включена в националната мотивация за контестация на комунизма. Роден в Европа от интереса към Античността, научно-техническия прогрес и протестанската идея за комуни на равноправието и избраните свише, комунизмът беше чужд на българите, които в християнството, националната идея и защитата на традицията срещу модернизма, защото комунизмът е вид модернизъм виждаха съпротивата на нацията срещу атеизма и интернационализма и най-много жертви на комунистите у нас има от тези хора.

  3. Ф.Николов каза:

    Прекрасен текст! Показва по блестящ начин, че няма никакво значение „съдържанието“ на идеите – политически, религиозни, национални, социални и т.н, а е от значение формата на съобщаване на спасителната идея. Просто трябва да се замести комунизъм с православие (или нация, народ, някаква колективна „реалност“), партия с църква и всеки човек може да обоснове стремежът си към колективно изравняване според собствената си принадлежност към една или друга форма на колективистично господство; с други думи използва се патоса на свободата на един отделен човек, което действително би довело до някакво самоосъзнаване, само за да се пребори и да влезе, да се подчини на друго колективно съзнание, изцяло, да се разтвори в мир, любов и разбирателство в някоя вечна „общностна“ истина. Колективистичните идеологии не се понасят, те са в непрекъсната борба помежду си, конкурират се жестоко, искат да притежават изцяло човека, да го разпознаят според собствената си колективно-средна мяра без остатък…

  4. Ф.Николов каза:

    В различните по вид конструкции на общозадължителните, хомогенни маси се използват различни подходи., макар позивите да са сходни подходът е различен, което затруднява погледа и ценностната оценка за тях. Комунистът е жесток, примитивен, импулсивен, но честен, той лесно може да бъде разпознат като враг и да бъде атакуван, да се влезе лесно в сблъсък с него. Той казва: „ти не мислиш като мен, следователно трябва или да умреш или да започнеш да мислиш като мен.“ тук малко хора не биха разбрали за какво става дума и не биха се съпротивлявали, дори до смърт.
    Обаче какво става с църковното (общностно) съзнание, което се пъчи да освобождава отделния човек, заробвайки го: „както аз се ползвам с доброто и злото породени от изначално грешното ми състояние, така и ти ще се ползваш с тях, така всички заедно ще се ползваме с един и същ критерий, за да придобием по необходимост едно и също състояние и съзнание“. Ха сега де!! можеш ли го хвана съборния вечно прав дух.

  5. Ф.Николов каза:

    Я си си надигнал главата, я си станал „егоист“, „материалист“, „индивидуалист“,, да не говорим за църковните анатемосвания; защо не се равняваш с всички, хем ще си живеем в мир и любов, хем ще влезем дружно (в крак), в царството божие. При всички положения, какъвто и колективизъм да проповядва вечната си истина, неизбежно в дъното стои някаква изкривена/умъртвена фантазия, която иска да разполага с всички, както раполага със себе си изхождайки от собственото си състояние взето като абсолютна реалност и критерий за всичко, тук няма никакво значение дали се започва от „доброто“ или от „злото“, като основание и цел, да не говорим за десетките патологични изфабрикувани богословски телминологии за любовта, единството, разнообразието, съборността, които гледат да оправдаят „благородните“ си намерения. С такъв колективистичен враг, никак не е лесно да се справиш, защото не е лесно да го разпознаеш, толкова благи намерения има, че как да не му се довериш изцяло.

  6. архим. доц. д-р Павел Стефанов Георгиев каза:

    Борислав Петров. Съдят манастир за ракиджийски казан. -http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2010-05-16&article=325012

  7. архим. доц. д-р Павел Стефанов Георгиев каза:

    Вселенският патриарх освети ремонтираната църква „Св. Димитър“ в Истанбул. – http://www.dnevnik.bg/sviat/2010/05/16/901678_vselenskiiat_patriarh_osveti_remontiranata_curkva_sv/?ref=rss, 16 май 2010

  8. архим. доц. д-р Павел Стефанов Георгиев каза:

    Започва делото срещу астролога Емил Лещански. – http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2010/05/17/900983_zapochva_deloto_sreshtu_astrologa_emil_leshtanski/?ref=rss

  9. Свободата на личността в православието се мисли като функция на истината. Затова православните богослови и философи хвърлят най-много усилия в извеждане и доказване на тази истина, като най-често те са мнго грамотни езиково специалисти по логика и метафизика, за да обосноват истината и оттам да се изведе нейната функция, която освобождава по думите на Христос. В модерността има една разбиране за свобода, което се свързва с естествените дадености у народа и човека, която се осъществява или чрез Революция – френския и руския случай – или чрез механизъм на институциите, макар механистичния подход да е от ХVІІІ век и новите учени отдавна да са доказали, че обществото е етносоциален организъм, където връзките са органически и процесите в обществото зависят от всеки един малък детайл. В това разбиране за свобода се контестира Училището, Войската и Църквата – трите основни стълба на ценза. Израз на тази свобода са рокгрупите, икономиста и политика без ценз, силовия играч, тариката и т.н.

  10. Комунизмът в България унищожи старата културна класа на българите, подготвяна и преподавана в течение на векове. Трите представителни културни архетипа на българите в историята са църковника, воина и учения. Освен тях в простонародната култура съществуват два интересни типа, захранвани с образците и канона на националната литература и художествено творчество. Това се типовете на селския наивник и градския тарикат. Те създават чрез посещението си в българското училище и простонародните наслоявания на житейската им философия културния климат на далаверата, политиката и икономическите отношения, контролирани от комунизма строго от Партията, съставена от наивници и тарикати. При разбиването на репресивния апарат на комунистическата власт кръстоската между наивници и тарикати роди философията и структурата на прехода. Тези процеси не подминават и БПЦ, която след 1944 г. също е съставена от кадровия ресурс на простонародната култура и е минала през уроците на комунистическото образование.

Споделете в социалните мрежи