Българската православна църква и участието й в национално – освободителното движение



БЛИЗКИ ТЕМИ:

10 коментара

  1. Дон Кихот каза:

    Ето защо БПЦ продължава да бъде за кашмер – с подобно предъвкване на исторически митове и помпозен шовинизъм. Първо, учението на Христос е абсолютно ненасилие и всички тези бунтовщини са нехристиянски. Второ, много от „фактите“ (т.е. фатките) са предполагаеми и недоказуеми. Изобщо не е сигурно, че патр. Евтимий е заточен в Бачково. Съществуването на мъченик Висарион, на когото масоните построиха църква в Смолян, е съчинено през Възраждането. Никакво „фенерско иго“ няма през ХVІІІ в. Натискът започва след независимостта на Гърция през 1830 г. Софроний Врачански изобщо не е гонен от Видин, защото в митрополитската кондита на Влашкох е отбелязано, че е идвал многократно да ръкополага и пак се е връщал. И т.н., и т.н.

  2. andrey каза:

    Дон Кихоте, да не изпадаме в крайности. Че учението на Христос е „абсолютно ненасилие“ е тезата на Толстой, а не на християнството. Християните не са евнуси, те са бранели много векове вярата и честта си, в това число и с оръжие, и никой не ги е отлъчвал от Църквата за това. При определени обстоятелства и бунтът може да бъде християнско дело. Съгласен съм, че Църквата не трябва да робува на национализма, но все пак искам да напомня, че връзката с народа, нацията е много характерна черта на православието като изповедание, независимо дали става дума за българи, гърци, руснаци и т. н. Тази дълбока свързаност с националното битие ни различава твърде дълбоко от католицизма и другите християнски изповедания. Трябва ли да късаме непременно тази връзка? По-скоро трябва да я облагородим, издигайки я на по-високо ценностно и духовно ниво.

  3. Владислав каза:

    Защото същите такива едни ги приказва. Непротивенето на злото в християнството е в личен план, а не в национален. Който не го е разбрал – на какво учи хората в университета?! Това е непознаване на православието, което винаги е благославяло справедливите войни- за защита на отечеството, за освобождение от поробители и т.н. Той ни изкара, че за да си християнин, трябва да си малко мазохист, та и национален нихилист.
    Ако „фенерското иго“ е мит, то и св. Паисий е също „мит“. Но георгитодоровците впрочем казват, че той, затъ, не е и никакъв светец и незаслужено е канонизиран. Така също и Дона, вероятно, ще каже същото. (Направо- типичен Георги Тодоров в действие! Чудя се къде така са се „координирали“.) Може отец Кирил да бърка малко периода – но това е заяждане; ФЕНЕРСКО ИГО Е ИМАЛО. А и ние добре знаем нашите съседи. И преди, и след тяхното поробване, па и освобождение и т.н., както и да е – и чак до наши дни, политиката им към нас си е все същата (уви) и вероятно никога няма да се промени.
    Къде и дали е заточен патр. Евтимий в контекста на горната статия не е съществено – това е също заяждане.
    „И т.н., и т.н.“ – уважаеми Дон, главното – изводът на автора е, че нашата свята Църква винаги е подкрепяла борбата на народа ни за свобода и независимост. За това тя има ясни, вкл. и богословски доводи. Ако С ТОВА не си съгласен – така си и кажи и не се заяждай. Но тук вече ще бъдеш „разбит“, защото по моето скромно мнение, мазохистичният национален нихилизъм просто не е православен.

  4. Дон Кихот каза:

    Като народ имаме склонност да се оправдаваме с обстоятелствата, с историческите неправди, а рядко търсим вината в себе си. Защо?
    ­ Това е много лоша, бих я нарекъл ­ славянска черта. Неспособност да видиш истината. Ние обичаме да ни лъжат и обичаме да се лъжем, защото истината обикновено е неприятна, боли. По тази причина търсим отговорите в другите, във времето, в историята. Сигурно и аз го правя несъзнателно пред вас. Ако това е черта на характера, то характерът може да се възпитава. И сигурно смисълът е в това ­ да възпитаваме националния си характер. Вероятно това ни е необходимо като нация ­ да го възпитаваме дума след дума, ден след ден. Както се възпитава домашно животно (http://www.monitor.bg/opinions/article?sid=&aid=111846&cid=50&eid=992).

  5. Дон Кихот каза:

    Прочетете непременно прекрасното интервю на проф. Светлозар Игов:

    http://www.standartnews.com/bg/category.php?d=2007-03-03&cat=11

  6. didki каза:

    Че нашата свята Църква винаги е подкрепяла борбата на народа ни за свобода и независимост това никой не оспорва. Става дума за абсолютно точното наблюдение на Дон Кихот, че в текста на о. Кирил има някои, да ги наречем исторически неправилности. А другото никой не оспорва. Пък и редно ли е по време на пост да се нападаме? Леки и спасителни пости.

  7. Владислав каза:

    Разбрах идеите на Дона и без да им търси „подкрепа”. Мнението на проф. Св. Игов за мен е от мн.по-малко значение от това на други хора и почти никаква тежест не прибавя към думите на Дон Кихот. Чувал съм и двете страни,но си оставам непоколебим.

    ”Докато има православие в България, ще има и България!” Хората не са виновни, че казионният патриотизъм съществува. Той замества ИСТИНСКИЯ патриотизъм, който е плод на православната култура и развитие на Божията заповед: „Обичай майка си и баща си, за да ти е добре на земята”. Това се случва с всички истински ценности извън православието. Ние често не усещаме липсата на Родината когато сме в чужбина, нито я приемаме спокойно– като син майка си, когато сме тук. Защото подсъзнателно искаме да имаме такава майка, но не я виждаме. Мирогледът ни е формиран от материализма и всичките ни ценности са подменени.

    Този професор явно също е минал покрай православието. Какъв авторитет ми е той?! Той усеща нередностите и го избива на презрение към народа. Прочетете го– не е ли така? „Байганьовските изблици на патриотизъм са симптоми на национално заболяване. Те са компенсация за комплексите за малоценност.”; „Българинът мисли за държавата с гладнишки фантазми.”; „Щом започне да се говори за „българското“ си спомням само за Ботевите „патриоти“”; „Човек…и като свободен може да бъде роб.”
    И т.н… Горкият човек, горките му почитатели! Горкият ни народ! Трудно е да умреш за нещо, което презираш. А ние знаем каква е висшата мярка на любовта.

  8. Владислав каза:

    Всъщност исках да кажа „Почитай баща си и майка си“, но там мислех за друго (сещате се) и сега някой с удоволствие ще се възползва. Не че от това смисълът се променя, но по-добре да си „призная“ сам.

  9. Дон Кихот каза:

    Това, с което не бива да се гордеем, е навикът ни да обясняваме всичките си исторически грешки с външно вмешателство и едва ли не
    с действия на платени чужди агенти
    Добрият патриот трябва да анализира слабостите и недостатъците на предците ни, за да не ги повтаря. Ето това ни липсваше по време на промените след 1989 г. в сравнение със страните от Централна Европа. Затова и останахме на опашката – поради липса на далновидност и инертност. На нас винаги са ни липсвали постоянството и търпението, и това също е национална черта, с която нямаме основание да се гордеем. Мисля, че знаменитият наш историк от близкото минало Петър Мутафчиев е прав, като е писал, че българите имаме много спонтанни изяви, довели до върхови постижения, но трудно ги удържаме. Липсва ни еволюционният начин, по който са се променяли другите народи – с по-малко славни битки и победи в историята си, но много по-успешно.

  10. Бедствие каза:

    о. Тошев, благодаря, че сте публикували и по другата тема, която ми е присърце. Надявам се някой ден да имате време и още да я доразвиете.
    Бог да Ви благослови!

Споделете в социалните мрежи