Шлиферът на Леопардо
Източник: Дарик
Днес е един хубав ден за нашата родина. По кината излиза „Шифърът на Леонардо”. И изобщо нямаше да пиша за него, ако по стара традиция Българската православна църква не реши да го заклейми. Чуден български /и не само – по това вече приличаме на европейците/ парадокс – в който се прави реклама на продукт по начин, който само ще накара разпространителите му да си хвърлят капите от радост.
Изобщо няма смисъл да посичам Българската православна църква, защото тя отдавна се е самопосякла. И е безпредметно да се обръщам към свещениците с питането – защо, да му се не види, висшият църковен клир се занимава с една художествена измислица, вместо да свърши нещо смислено.
Де да можеше повече хора да пишат книги като "Шифърът на Леонардо". Де да беше възможно някой български Дан Браун да блесне на световния пазар с такава чудесна художествена измишльотина. Измишльотина по принцип е малко лоша дума, но в случая е сладка. Всеки, който е хванал да чете "Шифърът…", не я е оставил. Прочел я е докрай, защото господин Браун си е свършил работата прекрасно. Оплел е по прелестно-увлекателен начин историята на Христос като обикновен човек – с жена /Мария Магдалена/ и потомство. В картини, музеи, скулптори, тайни религиозни общества и хилядолетна тайна. Доста приятно за четене.
На поповете по ли им харесва чалгата? Наркотиците нравят ли им се? Ами педофилията? И трябваше ли да чакат премиерата на поредната не дотам качествена холивудска продукция, за да обявят, че точно този сюжет, тази измислица „ще се отрази пагубно на борбата с пороци като наркоманията, проституцията, престъпността и други злини на съвремието”.
Я да поровим малко в паметта си… Да ли тя е къса или Синодът в последните години не се е присетил да поведе неравна битка с горепосочените от самия него пороци. И как точно си представят свещениците, че бедният български зрител, за когото този филм е просто едно съботно-неделно двучасово удоволствие, да излезе озверял, да си купи с останалите след киното 2 лева малко дрога, да се надруса и да хукне да стреля по площада?! И дали същият този зрител има защо да пропусне филма, да си сложи капаци на ушите и очите и да влезе в някоя църква, където, с малки изключения, няма да му предложат нищо повече от едно постранство, където да запали свещ.
А това на българина в наши дни помага рядко.
Преди малко един колега в радиото ми разказа истинска случка. Дошъл тези дни един човечец от дълбоката провинция, намерил книжарница в центъра на столицата, влязъл и чистосърдечно, с блеснали очи, попитал „Прощавайте, имате ли я тая книга, как се казваше…а, да – "Шлиферът на Леопардо"?”.
Видяхте ли, уважаеми свети отци, дали е легендарният художник и шифърът му или италиански мафиот със зооназвание и шлиферът му – на половината народ му е все тая. И шлиферите се мултиплицират, леопардите точат зъби и примляскват. А умните глави не разбират, че единственото нещо, което ни остава, са зрелищата.
Тъжно, но факт.
ех, как разбирам възмута ти, ако знаеш! само че, за да разбереш и ти възмута на нас, фанатизираните религиозни тъпанари, си опитай да си представиш следната жива картинка: някой реши да напише художетствена „измишльотина“ за собствената ти майка, а после, понеже е талантлив, взема, че продава въпросната измишльотина в огромен тираж и прави филм за нея. ти познаваш майка си като кротка шивачка и вярна съпруга, обаче артистичният гений я е изобразил като femme fatale от някакъв бардак; ти самата си представена като незаконнородено дете на коняр и готвачка, подхвърлено в бардака…
Интересно, дали ако ти и твоето семейство се окажете обект на такава талантлива измишльотина, ще защитаваш така усърдно свободата на изразяване и творческите полети на мисълта…
Ами Църквата е семейство, бе момиче. С баща, майка и всичко останало. И някой самозабравил се човечец да почне да тръби по всички краища на света, че бащата е сексуален маниак, а майката – лесбийка, как мислиш ще се почувстват децата? Ей така се чувстват християните по повод „Шифъра“. оклеветени и обидени. а приказките за творческата свобода си ги пази за момента, в който някой се сети да окепази твоето семейство.
Така е, но както и в живота, и в Църквата понятието семейство се разглежда в зависимост от много неща. То е и с различна стойност за различните хора. Цялото общество (къде за съжаление, каде за добро) не е „притежание“ на Църквата. Така че – нека всеки чете според ориентацията си. Вярата е доброволно решение, поне според мен.Абсолютно подкрепям мнението на г-жа Петракиева; а Вие, proben, защо тази агресия, неразбирам! А и не намирам сравнението за твърде уместно – все пак струва ми се Христос да е твърде по-популярна личност (следователно и по-интересна за провокиране) от личността на Весела, поне според моите познания. Уважавам абсолютно Църквата и я посещавам всяка неделя, но не съм съгласна с проявите на агресивно отричане, и то само в моменти като Премиерата на една холивудска ако ще и „измишльотина“. Да не говорим за обратния ефект – и който не е знаел за книгата, и който не почита Христос, сега вече ще я е прочел;и…съмнявам се да си състави правилно мнение, а накъде ще се ориентира – кой да знае?! Така че, по-спокойно,господине, който трябва да е във вярата, той ще остане. Хората интуитивно знаят в какво да вярват и в какво да не. Сърцето е важно. С поздрав: deasy
ако абсолютно подкрепяте мнението на Петракиева, няма как да разберете агресията, така е. Но мислете за моята агресия като за агресията на човек, който защитава дома си от башибозук. Аз не излизам от дома си, за да се занимавам с вътрешния мир на Дан Браун и г-жа Петракиева; те влизат в моя дом (в святите за мен неща) и мърсят. Ако да влезе в дома ви изнасилвач и крадец от гледна точка на крадеца е лична свобода, да зачитате тази свобода от ваша гледна точка би било глупост, госпожице/госпожо/господине.
Не приемам агресията в никакви форми и поради никакви причини!!! С цялото ми уважение, драги господине, но дори с добре премереното си слово не можете да ме убедите че има случаи, в които е нужна. Считам, че защото тя съществува, светът ни е такъв какъвто е. Аз лично мисля че би могъл да бъде и по-добър. Ако я нямаше агресията. Защото хората са различни и винаги ще имат различни мнения. Въпрос на „лична свобода“ е начина, по който ще ги проявяват. Вие сте прав- може и да са влезли в дома Ви, но това е защото Вие сте го допуснал. В моето сърце никой не се е настанил без покана, освен Христос такъв, какъвто си го познавам от дете – и преди, и след Шифърът на Леонардо. С поздрав:deasy
че не приемаш агресията е похвално, но крайностите в това неприемане също са абсурдни. ще стигнеш до там да отричаш правото на човек, който са настъпили в трамвая, да каже „ох“, за да не притесни останалите…
Отново не дотам уместно сравнение-нали не искате да кажете, че произнасянето на сричката („ох“) има агресивен произход? Щото, какво общо, между агресията и импулсивна реакция от рода на примерно дадената? Или обвързвате притеснението като емоция, с агресията? А едва ли искате да кажете, че тъй като „ох“ е агресивно и защото аз съм негативно настроена към агресията, не бих го произнесла? Не схванах твърде вашата мисъл и искрено Ви пожелавам причината за това да е в мене, за което се извинявам! Нещо друго: Какво общо има неволната грешка на едно настъпване с правата на човека? И къде е мястото на Дан Браун в този ви пример-настъпан или настъпващ?Или от „останалите“? С поздрав:deasy
май авторката е малко неориентирана, но ако тя си пише глупости, които не си струват дори да се коментират не виждам защо този сайт ги публикува?