Архонтската титла на Слави Бинев – разговор и репортажи по темата в предаването „Вяра и общество“

Източник: „Вяра и общество”, БНТ

Поради големия зрителски интерес публикуваме целия разговор и репортажите от предаването “Вяра и общество”, излъчено на 21 януари 2007 г., в което участваха скандално въздигнатият за архонт г-н Слави Бинев и проф. Калин Янакиев.  Автор и водещ на предаването е г-н Горан Благоев.

Материалът е предоставен за публикуване в Православие БГ от екипа на "Вяра и общество".

Горан Благоев: Здравейте, уважаеми зрители! От известно време Българската православна църква започна да раздава благороднически титли. Наскоро Старозагорският митрополит Галактион със специален ритуал даде титлата “архонт” на г-н Слави Бинев. Той не е първият архонт на Българската православна църква. Преди него църквата ни има още трима архонти, въздигнати от Тивериуполския епископ Тихон, викарий на българския митрополит за Средна и Западна Европа. Синодът осъди това действие на епископ Тихон като неканонично. Но въпреки това Старозагорският митрополит присъди такава титла отново. Съществува ли подобна титла в устава на нашата църква и какво означава да си архонт? Това се надявам да научим от нашите гости – професор Калин Янакиев и Слави Бинев. Добре дошли!

Г. Благоев: Г-н Бинев, какво е за Вас тази титла?

Сл. Бинев: Добър ден на зрителите, които ни гледат. За мене лично тя е преди всичко отговорност и аз по този начин съм изразил желанието си да обрека себе си и моето семейство да подпомагам определен храм и по всякакъв начин да направя всичко възможно да… всичко зад нас, което ние правиме, да има една благородна осанка и да бъде красиво, както сме искали и както сме чели като малки в приказките.

Г. Благоев: Не може ли да го правите без такава титла?

Сл. Бинев: Аз лично смятам, че за себе си… личните ми ангажименти, които съм поел, те са мои лични – аз не смятам да ги обсъждаме тук, както не бих казал на никой, да го питам, нали, дали се изповядва, но обществените, които имам като човек, мисля, че биха могли да бъдат подпомогнати от една такава инициатива, каквато Българската църква е предприела.

Г. Благоев: Как точно? Вие сте известен с членството си в Българския олимпийски комитет, с инициативата си да се подпомагат олимпийски ветерани.

Сл. Бинев: Да, връзката е прекалено видна. Аз, в интерес на истината, разговорите, които имахме в конгрегацията за единство на християните, разговора, който проведох, беше именно в тази посока: […] да се направят инициативи, които да подпомогнат нашите олимпийски шампиони, както и техните треньори, тези, които по някакъв начин са били остракирани от живота, да им се даде възможност по всякакъв начин да заживеят достойно, защото това са хората, които многократно са издигали българския флаг в чужбина и се е чувал нашият химн.

Г. Благоев: Добре, но продължавам да не разбирам “архонта” какво ще Ви помогне? Като обикновен християнин Вие също можете да вършите това нещо, особено с позициите, които имате.
Сл. Бинев: Разбира се, но това все пак е една виза за отношенията, които би трябвало да имаме с другата църква.

Г. Благоев: Професор Янакиев, тази титла, този ритуал, за който научихме преди време, предизвика доста смутове в обществото. Защо така според Вас?

Проф. К. Янакиев: Аз ще говоря като мирянин на Българската православна църква с интелектуално присъствие в нейния живот. Ние бяхме смутени – това е меко казано. Аз бях даже възмутен, че подобна титла може да бъде дадена с лека ръка. Това, което най-много ме смущава, е онова, което върви с тази титулатура: за принос към духовността, към църквата и – забележете – към човечеството. Струва ми се, че тук става дума за една от дълго време продължаваща и предизвикваща възмущение в църковната съвест практика на определени митрополити на нашата църква да образуват един странен алианс между бизнеса – аз направо ще кажа съмнителния бизнес – и висшия църковен клир.

Г. Благоев: Така ли е, г-н Бинев?

Сл. Бинев: Аз мисля, че това дали съм обрекъл аз себе си и своето семейство на определена митрополия е личен акт. В него не би трябвало да бъдат замесени други хора.

Проф. К. Янакиев: Аз бих искал да кажа следното: г-н Бинев, вярно ли е, че Вие сте собственик на верига – или не знам как се води, която се нарича Куул?

Сл. Бинев: Да, Куул Хаус.

Проф. К. Янакиев: Занимавате ли се Вие в своя бизнес с атракции, които включват разсъбличания, стриптийз, игра на кол и т.н. Има ли във вашите заведения подобни атракции?

Сл. Бинев: В момента текат процеси за канцелиране на тези отношения, в смисъл за продажба на тези заведения, първо, и второ, аз мисля, че това е нещо, което не е свързано с църквата, а е свързано с обществения ми живот. Аз не съм свято лице, което би трябвало да спазва изключително и само духовните закони.

Проф. К. Янакиев: Ангажиментът към църквата не е фондационен ангажимент. Църквата, г-н Бинев, не е фондация, в която внасяш определени пари или построяваш определена недвижимост и за това те освобождават не от ДДС, а от грехове. Обричането на църквата е обричане на цялостния живот.

Г. Благоев: Знаете ли, аз това се питам: къде е моето място, къде е мястото на г-н Янакиев като миряни, след като ние също сме съпричастни към живота на църквата? Защо трябва непременно да има архонти, които да защитават църквата и да са нейни воини?

Сл. Бинев: Аз мисля, че всеки от нас е воин в зависимост от начина, по който разбира своята съдба и своя начин. Аз не смятам, че г-н Янакиев е по-малко воин от мене и по-малко не го заслужава.

Г. Благоев: Но той няма такава титла.

Сл. Бинев: Аз не мога да кажа защо той няма и не смятам… и не мога да кажа неговите достойнства, защото не се познаваме. Ние се запознахме просто преди да вляза тук, при вас. Истината е, че…

Г. Благоев: Вашите достойнства по отношение на църквата?

Сл. Бинев: Аз мисля, че през целия си живот съм бил достоен човек. Не съм обърнал никога гръб на която и да е било опасност.

Г. Благоев: Да, но от това, което ми отговаряте, аз не чувам думата църква. Разбирате ли?

Проф. К. Янакиев: Нека да отговоря аз. Вижте, в началото на разговора възникна въпрос какво значи това архонт. Буквално от старогръцки език то означава човек, който стои начело, който е в началото на редицата. Българската православна църква все още не е канонизирала своите новомъченици. Тя е в дълг към цялото мирянство, към целия вярващ народ. Вярващият народ няма свои застъпници от последно време. За мен архонт – такъв, който стои начело, само че архонт в царството небесно – е например един човек, за когото някога бях чел, когато се разказваха историите за лагера в Ловеч. Това е един пенсиониран учител. Името му даже не се помнеше от онзи, който документираше. Този учител веднъж е вкарван в лагера в Ловеч за това, че е събирал малки деца и ги е учил на молитвата “Отче наш”. Бил е в лагера, пуснали са го по някаква случайност, той е продължил да събира децата и да ги учи на молитвата “Отче наш”. Прибран е отново в лагера в Ловеч и е пребит до смърт там от лагерната управа. Ето един архонт на Българската православна църква. Такъв човек стои начело. Той обаче е архонт в царството небесно. Между другото, знаете ли, г-н Благоев, че моята информация, че онзи, който би трябвало да се погрижи за издирването на живота и делата на българските новомъченици, е тъкмо настоящият Старозагорски митрополит Галактион. Той не е свършил до този момент каквато и да било работа. Ще отговоря и на въпроса защо аз например не съм архонт, макар аз в никакъв случай да не бих приел тази титла, защото, по мое скромно мнение, нямам заслуги към човечеството. Аз нямам пари. Аз нямам пари!

Сл. Бинев: Битката на духовете, за жалост, се осъществява в материалния свят. Човек има нужда да покаже духа си и в материалния свят. Това е изражение, което до голяма степен е неоспоримо. Там са терзанията, които той трябва да изтърпи. Там са и жестовете, които той би могъл да направи.

Г. Благоев: Тъй като намесихме Старозагорския митрополит, много искахме да разберем неговата позиция, но за съжаление, въпреки желанието на нашата кореспондентка Десислава Петкова и на оператора Иван Янев да получат този отговор, ето какво се получи.

* * *

Д. Петкова: Денят е понеделник, 15 януари. След предварителна уговорка за среща с митрополит Галактион се запътваме към Старозагорската митрополия. Часът е 13,30. Имаме уверението на протосингела на митрополията, че владиката ще отговори на въпросите на Българската национална телевизия, а именно: как Галактион провъзгласи Слави Бинев за архонт на Българската православна църква, искал ли е благословията на Светия Синод и други.

В Старозагорската митрополия не може да влиза случаен човек. Той предварително се проверява. Входната врата е с домофон с камера. Оказа се, че на нашите позвънявания никой не отговаря. Не отговарят и телефоните там. Празни са и канцелариите в административната част. След 30-минутно чакане вратите се отварят, но не за нас.

Д. Петкова: Прощавайте, може ли с дядо владика да се видим?

Служител от Старозагорска митрополия: Не знам бе, с мен какво да говорите?

Д. Петкова: А кой да знае?

Д. Петкова: Решихме да чакаме. И в това време през оградата видяхме: в двора на митрополията се коли прасе. Малко по малко започнаха да пристигат хора. За тях вратите се отваряха, за нас – не. Дори се уплашиха пристигащите със скъпи возила с четири еднакви цифри в номерата, започнаха да минават през всевъзможни врати, от задния вход и през гаража, но заветният главен вход си остана затворен. В продължение на три часа в митрополията пристигнаха над 30 човека. Всеки от тях носеше торбичка с вино. Явно това бе паролата за отварянето на вратата.

Д. Петкова: Явно по заповед отваряте вратата.

Служител от Старозагорска митрополия: Абе не отварям нищо!

Д. Петкова: Ами как, аз Ви виждам, че отваряте само на определени хора.

Д. Петкова: Всеки, който излизаше от митрополията отказваше да отговори на въпросите ни.

Излизащ 1: Не мога да Ви кажа.

Д. Петкова: Нали излизате от там?

Излизащ 1: Да.

Д. Петкова: Банкет ли има?

Излизащ 1: Не.

Д. Петкова: А какво?

Излизащ 1: Не, не знам.

Д. Петкова: Може ли да Ви питам нещо?

Д. Петкова: Отказваха и работещите там.

Д. Петкова: Тука ли е Галактион?

Излизащ 2: Не мога да Ви кажа абсолютно нищо.

Излизащ 3: Не мога да Ви отговора.

Д. Петкова: Защо? Никой ли не може да отговори?

Излизащ 3: Щото и аз не знам какво има. Вие ми кажете какво има.

Д. Петкова: Към компанията в 16.40 ч. се присъедини и лично директорът на регионалната дирекция на “Вътрешните работи” в Стара Загора – комисар Тончо Михайлов. И той влезе през задния вход. Двайсет минути след него тук пристигна и шефът на следствието в града на липите Иван Терзиев. Пристигаха и още хора. Купонът бе в разгара си, а вратите на митрополията останаха затворени за журналистите. Дори предизвикахме интерес и бяхме снимани.

Денят е вторник – 16 януари. Ситуацията е същата: затворена врата и никой, който да даде логично обяснение защо Галактион отказва среща с медиите и се крие като в миша дупка. Нашите въпроси остават без отговор, а коментара за надписа, появил се върху стените на Старозагорската митрополия, оставяме на вас.

* * *

Г. Благоев: За мене подобно поведение е необяснимо!

Проф. К. Янакиев: Не, то е срамно!

Г. Благоев: Ако всичко е канонично, ако всичко е редно, казано на светски език, митрополит Галактион няма защо да се крие. Не смятате ли, че с подобно мълчание той злепоставя и Вас?

Сл. Бинев: Аз не смятам, че нито ще стана по-достоен, нито ще се сдобия с по-малко авторитет от това, което се случва в момента, защото той е такъв, какъвто…колкото заслужавам. И смятам, че дядо Галактион само може да ми е помогнал през тези години като човек, който ми е показвал… всъщност аз поне съм виждал само и единствено добрите неща от църквата.

Г. Благоев: В информацията, с която разполагаме – официална информация, пак казвам, – се казва, че митрополит Галактион е този, който е духовен предстоятел на българското архонтство, че на него се възлагат надеждите за възход на този най-бляскав и стар църковен институт. Как трябва да го тълкуваме това нещо? Църквата въвежда ли го този институт? Да не би да е решила да променя каноните си, след като веднъж вече го е осъдила, сега пък да е размислила?

Проф. К. Янакиев: Извършеното от митрополит Галактион, освен всичко друго, според мен се движи на ръба на каноните на българската и въобще на православната църква, ако не и излиза от тях. Първо, церемонията, за която сме се събрали тук да говорим, е извършена на територията на чужда юрисдикция, на територията на католическата църква, извършена е в храм, принадлежащ на католическата църква. Митрополит Галактион се е явил в този храм с всички знаци на своето митрополитско достойнство и е извършил там определена церемония. Знаете ли Вие, г-н Благоев, – знаете, разбира се, – че в България съществува, все още не е преодолян старостилски разкол, много по-опасен в духовно отношение, тъй като той се подхранва от хора зилотски настроени. Как ще погледнат те на този акт, който – ние трябва с болка да признаем – наистина е на ръба на канона, ако не и извън канона. Аз съм професор, г-н Бинев е по-млад човек, нека да ми прости за моя въпрос, но бих искал да го запитам: след като той се задължава, бидейки щит и меч на църквата, да работи за единението между тези две изповедания, главно католическото и православното, би ли ми казал в две думи кои са основните догматически различия, които ни разделят с католиците. Нали ще работите за тяхното преодоляване! Кои са те, г-н Бинев?

Сл. Бинев: Аз дълбоко се надявам, че не съм на изпит по богословие. Аз съм тук в името си на светски застъпник на църквата и темата…

Проф. К. Янакиев: Аз съм светско лице също!

Сл. Бинев: Да, но в същото време Вие сте богослов и именно по тази причина ще ми е много деликатно и трудно да влизам в спор с теми, които са изключително и само Ваш приоритет. Трябва да Ви кажа, професор Янакиев, бих аплодирал всяка Ваша титла, която Вие приемете навънка, независимо дали тя е благородническа, писателска или просто научна, академична.

Г. Благоев: Аз приветствам, аз наистина приветствам Вашите думи да помагаме на църквата, но пак Ви питам като… като обикновен човек, дори не като журналист в това студио, защо точно Ви трябва тази архонтска титла, за да помагате. Всеки от нас, ако се чувства достатъчно свързан с тази църква, той ще помага и без тази титла.

Сл. Бинев: В този свят, за да достигнеш до определени места, където биха могли твои думи и твоите действия да възпроизведат по-добър ефект, има виза, и тази виза понякога изисква своите символи, своите регалии. И в голяма степен…

Г. Благоев: Това ли е църквата?! Символите и регалиите?!

Сл. Бинев: О не, не! Аз смятам, че това е най-малкото. Защото в голяма степен ние трябва да създаваме модели на подражание.

Г. Благоев: За мен не по-малко важен е въпросът защо точно в Рим се случи това нещо. Нека да чуем кореспонденцията на нашия сътрудник в Рим Ива Михайлова.

* * *

И. Михайлова: Санът “архонт” е характерен единствено за православната църква и в този смисъл никой от католическата църква не може да даде благословията или съгласието си някой православен митрополит – действащ, какъвто е дядо Галактион, – да направи някого за архонт.

Г. Благоев: Тази церемония е станала в символната за нас българите църква “Санта Мария Маджоре” по желание, цитирам, “… на монсеньор Бърнард Лоу, кардинал на САЩ”.

И. Михайлова: Преди да замине за Рим, дядо Галактион се е обърнал с молба към нунциатурата в България, казвайки, че отива в Рим на частно посещение, ако може да му се уреди среща по негово искане с Папския съвет за единение на християните и след това с молба да отслужи един молебен за присъединяването на България в Европейския съюз в базиликата “Санта Мария Маджоре”. Има го този документ в писмен вид и в нунциатурата, и в Папския съвет за единение на християните, и там никъде не се споменава за въвеждане в архонтство на какъвто и да било човек. Устно дядо Галактион е казал, че ще бъде съпроводен от трима свещеници и от двама миряни, без да уточнява кои са те.

Г. Благоев: В информацията, с която разполагаме, се цитира името на епископ Таванти и в кадрите, с които ние разполагаме, се вижда, че той присъства на въздигането в архонтски чин на Слави Бинев.

И. Михайлова: Епископ Таванти е един от главните свещенослужители в базиликата “Санта Мария Маджоре”. По принцип, човек за да служи там, особено ако не е от католическата църква, освен това дядо Галактион е митрополит, трябва някой да го посрещне. Съответно това е бил монсеньор Таванти. Кардинал Лоу, който отговаря за катедралата, въобще не е бил по това време в Рим и той няма нищо общо с тази история. Монсеньор Таванти също е знаел, че дядо Галактион отива там, за да отслужи молебен за Европейския съюз. Може би там на място му е представил Слави Бинев, но в Рим никой не знае кой е Слави Бинев.

Г. Благоев: Как е бил представен Слави Бинев пред католическите духовници?

И. Михайлова: Ами те са обяснили, че той помага много на църквата в България, че той е един изтъкнат бизнесмен, познат в България, направил много за църквата, човек който уважава и католическата църква и иска да работи за това да има повече контакти между православни и католици. Дядо Галактион не е първият и последният, който ще бъде сърдечно посрещнат. Ако някой в случая злоупотребява с това гостоприемство, това е вече негова отговорност.

Г. Благоев: Ива, ти отдавна следиш отношенията между Българската православна църква и Ватикана. Смяташ ли, че това може да повлияе по някакъв начин на тези отношения?

И. Михайлова: Мисля, че има бъдеще в този диалог между католици и православни и няма нужда нашите вътрешни български проблеми да ги изнасяме на чужди сцени и да търсим вината не там, където е.

* * *

Г. Благоев: Знаехте ли, че митрополит Галактион в официалното писмо, с което иска да направи частно посещение в Рим, е споменал само молебена в “Санта Мария Маджоре” и не е споменал това, че ще въздигне някого в архонтско звание?

Сл. Бинев: Аз в никакъв случай не мога да се мешам в делата на дядо владика и не мога да Ви кажа по никакъв начин, че съм наясно с това, което е направено. Мога само да Ви кажа, че това, с което завърши вашата кореспондентка, е именно това, което аз приветствам: по никакъв начин нашите разправии тука не трябва да повлияват на отношенията ни със Светия престол.

Проф. К. Янакиев: Ние научаваме нещо удивително, нещо, което аз до този момент не знаех.

Г. Благоев: Да, за съжаление много наши колеги не се сетиха да търсят точно позицията на католическата църква.

Проф. К. Янакиев: Очевидно митрополит Галактион е помолил да извърши молебен за приемането ни в Европейския съюз. Освен това, или вместо това, той е извършил нещо, за което не е помолил католическата църква, не я е предупредил.

Г. Благоев: Не, заедно с това! Съгласно кадрите, които ние имаме, се вижда, че е отслужен и молебен.

Проф. К. Янакиев: Е, да де, но той е извършил измама, защото освен молебен, за който е помолил и за който е получил разрешение, той е извършил и нещо, което е в противоречие с онова, което е помолил и което е в противоречие с каноните на Българската православна църква.

Сл. Бинев: Проф. Янакиев, мисля, че не сме се събрали тук, за да използваме толкова силни думи било то като “измама”, било то като…Аз лично мисля, че в голяма степен стъпките, които се предприемат в едно такова консолидиране на отношенията и на християнството, би трябвало да бъдат приветствани. Не се съмнявам в това.

Г. Благоев: Въпросът е поведението на нашия архиерей, на духовния наставник на Вашето семейство, както Вие казахте. Не мислите ли, че то по някакъв начин ни злепоставя пред католическата църква?

Сл. Бинев: Аз съм последният човек, който може да съди човека, […] духовния си наставник и по никакъв начин не бих могъл да бъда човек, който, извън това да одобри всяко негово действие, да го съди.

Г. Благоев: Позицията на Светия Синод. Известно е, че след като стана ясно, че митрополит Галактион Ви е ръкоположил, Ви е въздигнал в архонтска титла, със специално писмо до Светия Синод американският митрополит Йосиф заявява, че не признава тази титла и че очаква официалното решение на Светия Синод. Нашият редактор Елмира Велинова разговаря с Варненския митрополит Кирил, който в понеделник ще председателства заседанията на Светия Синод. Нека чуем неговата позиция.

* * *

Митрополит Кирил: Това са ненормални хора!

Е. Велинова: Кои са ненормални хора?

Митрополит Кирил: Ами които са участвали. Аз не знам всички, които са участвали. Не вярвам дядо Галактион да е бил там. Не мога да го повярвам това нещо.

Е. Велинова: Ама то има видеоматериал за това!

Митрополит Кирил: Не мога! Без коментар! Аз такива работи не мога да коментирам. Това е извън всякакви, не знам, граници.

Е. Велинова: Вие знаете ли за заслугите на г-н Бинев към православната църква?

Митрополит Кирил: Нищо не знам! Нищо не знам! Г-н Бинев да извинява, изобщо той няма…нито може да говори за диалог с католическата църква! Изобщо… Не знам защо той си позволява такива права! И си вярва, важното е, че си вярва! Затова казвам: това просто не е сериозно! Не е сериозно!

Е. Велинова: Информацията на Ватикана е, че митрополит Галактион официално е поискал да отслужи молебен за приемането на България в Европейския съюз.

Митрополит Кирил: За молебена беше – това е решението на Светия Синод: на 1 януари в София. Никъде другаде молебен!

Е. Велинова: Има резолюция на патриарх Максим да се гледа от пълен състав на Светия Синод откритото писмо на митрополит Йосиф във връзка с даването на този сан.

Митрополит Кирил: Да, не знам, аз не знам.

Е. Велинова: Да, ние имаме информацията от Светия Синод. Смятате ли да го поставите в понеделник на 22-ри като председателстващ заседанието?

Митрополит Кирил: Според мен – не, според мен не е ред. Както Светият Синод реши. Щом има становище на патриарха, се внасят и се определя дневният ред.

Е. Велинова: Тогава ние ще очакваме решението в понеделник. Това е интересно.

Митрополит Кирил: Просто няма думи за това! Лошото е, горко им на тези, които са го довели до това състояние! Това го напишете! Той няма, г-н Бинев не е виновен! Тези, които са го довели до това състояние, те са виновни! И да му берат кахъра! Защото Господ казва, че в света ще има съблазни, но горкото е с когото дохождат!

* * *

Г. Благоев: Чувствате ли се подведен, г-н Бинев? Толкова противоречиво е становището на Светия Синод за тази титла, с която сте удостоен.

Сл. Бинев: Аз в никакъв случай не бих могъл да се почувствам подведен, защото всичко това, определено, явно е станало с личното ми съгласие. Няма как да не стане. Проблемът е, че сигурно има много суета във всеки един от нас, която е може би именно осъдителното нещо, към което трябва да се обърнеме най-вече. Лошото е, че суетата понякога може да се връща обратно към самите нас, а в повечето случаи служи за пример пред другите хора. Затова именно това някой дали ще стане президент, дали ще стане премиер, дали ще получи орден “Кирил и Методий”, “Стара планина” или ще получи някакво друго призвание, е личен негов избор. Малко са хората, които, след като им бъде предложено, се отказват.

Г. Благоев: Казвате: “Предложено ми беше да стана архонт и аз се съгласих.” Как стана това?

Сл. Бинев: Ами, едва ли аз… ако мислите, че сам съм предложил да се родя, нали, сигурно няма да ми повярвате.

Проф. К. Янакиев: И Вие, без да искате, сте спомогнали за разгорещяване на една недостойна крамола, която тече вътре в Светия Синод. При жив патриарх Максим няколко души много отчетливо са се устремили към бялото було. Единият от тях е митрополит Кирил. Другият, доколкото съм чувал, е митрополит Галактион. Те сега изпитват определено удовлетворение от това, че единият от тях е извършил погрешна стъпка. Църквата ни се включи в една верига на раздаване на ордени на хора с определени, при това понякога съмнителни позиции, в която преди това се включи и държавата. Кой ли не получи държавни отличия при нас! Ахмед Доган ли не беше, Манджуков ли не беше… Сега и църквата започна да раздава ордени. Това е смешно!

Г. Благоев: Титли!

Проф.К. Янакиев: Да, титли! Да не говорим пък колко е смешно в днешно време да се раздават благороднически титли, които при това, видите ли, се предавали от баща на син.

Г. Благоев: Пресата цитира една сума от 300 000, която струва архонтската титла. На Вас толкова ли Ви струва?

Сл. Бинев: Не, аз още на… не само че… смятам, че да се говори за пари е най-евтиното нещо, което човек може да даде. Аз лично в своята реч поверих сина си и семейството си и ги обрекох на това по всякакъв начин да се опитам да променя както себе си, така и живота, така и на хората около мене, да бъдеме наистина едни хора, с които църквата да се гордее.

Г. Благоев: Как ще реагирате, ако утре Светият Синод обяви титлата “архонт” за неканонична в нашата църква?

Сл. Бинев: В никакъв случай това не може да отнеме вярата ми. Аз се надявам, че Светият Синод ще реши това по своя, единствено и само по своя воля, ще бъде достатъчно освободен от възможността наистина да решава своите дела сам.

Г. Благоев: Аз мисля, че никой от 17 години насам не пречи на Светия Синод сам да взима решенията.

Сл. Бинев: Аз не казвам, че някой би могъл да повлияе на Светия Синод отвътре. Но много са начините, по които може да бъде повлияно отвънка. Което във всички случаи трябва да покаже, че никой не би трябвало да може да повлияе нему. Мисля, че тука нямаме никакви различия в мнението.

Проф. К. Янакиев: Аз искам Светият Синод, този път, със своето решение – което, разбира се, е негово, и друго, освен негово, не може да бъде – да удовлетвори разтревоженото обществено, и преди всичко църковно мнение, да вземе едно зряло решение. В противен случай – аз направо си позволявам да предупредя, че оттук нататък миряни, които имаме и интелектуална, и публична позиция, няма да продължим да мълчим. Няма да продължим да мълчим! Оттук нататък Светият Синод ще бъде под нашето синовно, но много остро критично око.

Г. Благоев: Надявам се, няма да се сблъскате със защитниците на църквата в лицето на архонтите! Аз ви благодаря за вашето гостуване. С това се разделяме, уважаеми зрители.