Янтра днес: Църквата “Свети Атанасий” се слави с изящни фрески

Източник: в. Янтра днес

Църквата “Свети Атанасий” в Арбанаси се слави с най-изящната зография от поствизантийския период. Тя е паметник на културата от национално значение и привлича туристи най-вече заради великолепните си фрески. Наред с храма “Рождество Христово” и Констанцалиевата къща, “Свети Атанасий” влиза в класацията на най-атрактивните обекти на Регионалния исторически музей в Арбанаси.

Първото сведение за съществуването на храма е от 1637 г., а стенописите й били завършени през 1667 г., разказва археологът н.с. д-р Хитко Вачев. Инициатор за нейното стенописване е търновският митрополит Герасим Втори Какавелас, който впоследствие станал и цариградски патриарх. Тъй като владиката бил с изящен вкус и усет към изкуството, поканил за зографи представители на голямо художествено ателие от Епир. Върху надпис в църквата са опоменати имената на ктиторите, които са дарили средствата за построяването є. Това са две съпружески двойки архонт Мано и съпругата му Василиси, заедно с архонт Василиус и съпругата му Деспо.

Първоначално в храма е съществувало голямо помещение, в което са се извършвали поменални обреди. През 1724 г. това помещение било преустроено и превърнато в параклис. Той бил посветен на св. Харалампи. Причината за преустройването и посвещаването на параклиса е, че през 1717 г. в Арбанаси имало голяма чумна епидемия, а св. Харалампи е закрилник от болестта, обяснява археологът. В надписа, който съобщава за стенописването на параклиса, е споменато, че това е било извършено от Търновския митрополит Никифор. Търновските митрополити имали специално отношение към Арбанаси и тази църква отлично илюстрира грижата им към култовото строителство и зографията. Още повече, че тогава Арбанаси е бил най-големият християнски център в цяла Северна България, допълва още Хитко Вачев.

Малцина навярно знаят, че църквата “Св. св. Кирил и Методий” във В. Търново е построена на мястото на древно оброчище, посветено на св. Атанасий. Оброчището сега се намира в южния двор на храма. Там в продължение на години са правили летен курбан на светите апостоли Петър и Павел. Хората от т.нар. Кошарска махала решили да възстановят традицията, като строят на това място храм. Историята и архитектурата на църквата са проучвани от двама специалисти от търновския музей – Венцислав Цонев от отдел “Християнско изкуство”, който вече не е между живите, и Соня Петрова, която сега е член на църковното настоятелство. През т.г. ще се навършат 135 г. от тържественото освещаване на църквата. Настоятелството подготвя редица прояви по този повод, а кулминацията на тържествата ще бъде на 4 октомври.

М.г. църковното настоятелство спечели проект на стойност 3000 лв. от “Мото пфое”, с които бе направен основен ремонт на покрива и бе подменена оградата на двора. Сега течовете в храма са спрели, но все по-остра стана нуждата от цялостен вътрешен ремонт, какъвто не е правен от години. От спешна реставрация се нуждае и иконостасът. Той е изработен от двама майстори от Калофер – Тодор Несторов и Иван Стрелухов, които са били ученици на даскал Ботьо Петров.

Църквата е един от върховете в творчеството на майстор Колю Фичето, затова в църковната кондика под името му е поставена титлата “архитектор”, разказва Соня Петрова. През зимата на 1860 г. султан Абдул Меджит издал ферман, който бил изискан от българската цариградска община. Местните хора в Търново веднага започнали да събират пари за строежа, а основите положили през 1860 г. През сл.г. завършили църквата в груб строеж. След това довършителните работи продължили до април 1863 г. За да заработи храмът обаче, трябвало да получи антиминс от гръцкия владика Григорий, с когото местното население е било в конфликт. Затова официалното освещаване станало много по-късно – на 4 октомври 1872 г. от българския владика Иларион Макариополски. Сега този храм е единственият в Търновска духовна околия, която носи името на св. св. Кирил и Методий.

Изображение на свети Атанасий от XVII век пази във фондовете си Регионалният исторически музей. Този образ на светеца, седнал върху трон, сега е част от специална иконна експозиция в Трявна. Иконата е най-старото изображение на св. Атанасий, което пази търновският музей. При нея ясно личи атонското влияние в живописта. Интересното при този експонат е, че специалистите са открили надживописване на ликовете, ръцете и нозете на светеца, което е направeно през XVIII век.

В музейните фондове се съхраняват десетки икони на светеца, разказва Диана Тотева, която е уредник във фонд “Християнско изкуство”. Сред тях преобладават тези от възрожденския период от XVIII¬XIX век. Те представят св. Атанасий на трон като Александрийски епископ или в цял ръст.

Като един от великите отци на Църквата той се изобразява в първия регистър на олтарната абсида в храмовете. Денят на неговата смърт е 2 май, но паметта му се празнува на 18 януари, заедно с тази на св. Кирил Александрийски, тъй като двамата отци са водили битка с големите ереси. Св. Атанасий е преборил несторианството, а св. Кирил – арианството.