Дума: За спасение на душите ни и за здраве!
Източник: в. Дума, бр. 152, 1 юли 2006
Московски камбани ще оповестят утре в Смолян освещаването на изградената по авангарден проект черква "Св. Висарион Смоленски", втора по големина у нас след софийския храм "Св. Александър Невски"
Сега това богоугодно дело е факт. Още през октомври миналата година камбаните бяха осветени от четирима смолянски свещеници и окачени на високата камбанария.
Да дариш камбана е най-паче духовен акт, озвучен с меден глас и оставящ спомен за идните поколения. Сещам се за много случаи за дарени камбани, но ще разкажа само за един от тях – за най-старата християнска камбана в света. Става реч за камбаната на черквата "Св. Никола" в Мелник, отлята по поръчка на деспот Слав през 1216-1217 г., в памет на починалата му съпруга. Това е най-старата християнска камбана в света. Открита е по време на археологически разкопки от екипа на д-р Виолета Нешева от АИМ при БАН. През 2002 г. мелнишката камбана участва в изложбата "Българско християнско изкуство" на фестивала "Европалия". Надявам се, официален Брюксел да е запомнил този факт, че съхраняваната сега в Националния исторически музей – София, камбана е най-старата в света. След нея по възраст идва камбаната, открита в Германия през 1241 г. и съхранявана в парижкия Лувър.
Този факт е не само поредната българска археологическа сензация, но и свидетелство за християнската същност на българския народ въпреки сполетелите го сложни исторически превратности. Блазни ме мисълта, че християнска Европа ще оцени по достойнство този не само културно-исторически, но и политически факт.
Това ми дава основание да съобщя на уважаемия читател, че докато в новия център на Смолян се изграждаше черквата "Св. Висарион Смоленски", смолянските археолози откриха и проучиха най-старата църква в землището на града. В местността Могилата (3 км северозападно от Смолян, непосредствено до пътя за Пампорово) излезе на бял свят раннохристиянски манастирски комплекс от V-Vт в. Откритата в центъра на комплекса трикорабна базилика има тристенна абсида, едноделен нартекс и северно помещение към нея. Впечатляват нейните размери: дължина 19.50 м, ширина 12 м, а заедно със страничното преддверие – 17 м. Вътрешните размери на наоса са 12 х 10.60 м, едноделен нартекс – 10.60 х 3.40 м. Манастирската сграда заема площ 310 кв. м и има пет помещения, отделно магерница (кухня) – 8.80 х 4.80 м и две пещи, застлани с огнеупорни тухли. Манастирският комплекс е разполагал със собствена стъкларска работилница.
В историята на най-старата смолянска черква се установиха два периода: от втората половина на V до края на VI в. и от края на IХ до края на ХIV в., когато била разрушена от османците. Съществуването на манастирския комплекс съвпада с първия период от функционирането на базиликата.
Новооткритият раннохристиянски комплекс край Смолян, както и по-рано проучените култов център край с. Барутин (с трикорабна базилика от края на IV в.) и култов център "Гела" (с трикорабна базилика от VI в.) потвърждават писмените сведения за налагането на християнската религия в тази част на стратегическата планина. Според Евсевий Йероним "звероподобните беси (наречени от автора "диви"), които някога са принасяли в жертва хора, заменили скърцането на зъбите си и гнева си със сладката песен на Христа" към 394 г. Покръстването на родопските беси извършил Никита – епископът на Траянупол. Неговият подвиг е описал в поема Павлин – епископът на Нола. "Непрестъпните и кървави по-рано планини (Родопите) сега закрилят превърналите се в монаси разбойници" се казва в поемата.
Интересно е да се знае, че смолянският манастирски комплекс е пример на пространствено-времеви континюитет на "свято място". Неговото централно местоположение, ведно с други доводи, показва, че наследяваното култово място е представлявало свещен център (Axis Mundi), около който се е организирало пространствено селище – от късната бронзова епоха (ХIII в. пр.Хр.) до Късното средновековие (ХIV в.сл. Хр.), откъдето е тръгнал днешният Смолян.
След като османците опожарили стария Смолян в местността Могилата, Смолян, наричан в турско време Пашмакли, бил възстановен в района на чинара – днешното Горно Смолян. Но останал без черква, както и другите села Райково, Дунево и Устово, които сега са в пределите на обединения областен град. Черковното строителство се възстановява чак в началото на 30-те години на ХIХ в. Неговото начало и подем, както и в останалите райони на България са резултат на Одринския мир от 1829 г., когато след поредната руско-турска война Турция е принудена най-после да даде известни религиозни свободи на християнското население. Тогава, от 1834 до 1912 г., когато Средните Родопи (днешна Смолянска област) се освобождават окончателно от османско робство, са построени 40 черкви, седем от които в днешния Смолян – две в кв. Смолян ("Св. Дух", 1891 г. и "Св. Георги", 1858 г.), две в кв. Райково ("Св. Неделя", 1836 г. и "Св. Тодор Стратилат", 1836 г.), една в кв. Дунево ("Св. Илия", 1859 г.) и две в Устово ("Св. Николай Чудотворец", 1836 г. и "Успение Богородично", 1865 г.).
Утре, в неделя (2 юли 2006 г.), най-тържествено ще бъде осветена новата катедрална черква на Смолян "Св. Висарион Смоленски". Но не като тази от началото на V в. в местността Могилата, не и като тези, построени съгласно наредбата на султан Махмуд II, през 30-те години на ХIХ в. Младите смолянски проектанти – архитектите Антон Тодоров и Николай Бечев и конструкторът инж. Ангел Бедров, изработиха и дариха един съвършено авангарден проект на кръстокуполна черква. Приложена е кръстокуполна схема, при която раменете (обемите) на кръста се обемат от два взаимно пресичащи се цилиндъра, стъпващи на пресечната линия на прилежащия терен. Върху пресичането на цилиндрите е изграден куполът. По оста изток-запад са разположени олтар, наос, покрит нартекс, открит нартекс, камбанария. Олтарът е решен според изискванията на литургичния православен канон, като в него са намерили своето място протезис, Свети престол и дяконикон. Изпълнени са и всички атрибути, необходими за функционирането на олтара. С богато резбован иконостас.
В центъра на композицията, под куполното пространство, маркиран от четири многофункционални колони, е разположен наосът. Освен носещата си функция колоните са канонично осмислени и оформят интериора. До югозападната колона е ситуиран архиерейският трон, до северозападната е амвонът, предвидени са места за проскинетарий, места за сядане на ктиторите… Спазени са всички литургични изисквания за изпъление на църковните ритуали. Наосът с площ 382 кв. м побира свободно 480-500 богомолци. А тройно повече хора външните покрити площи, достъпът до които е пряк.
Храмът е открит към пешеходното пространство и заедно с него образуват обща пешеходна зона. Изобщо черквата е ситуирана в най-оживената част на града – до Планетариума, гимназия "Ив. Вазов" за изучаване на чужди езици, смолянския филиал на ПУ "Паисий Хилендарски", студентските общежития, представителните хотели… Това е сериозна предпоставка за социализация на черквата, още повече, че с пешеходната зона и общодостъпното покрито пространство около нея пряко контактуват параклисът "Св. Тодор", църковният Историко-археологически музей с крипта, библиотеката, синодалната книжарница, модерните щандове за подаръци…
Спирам дотук описанието на "Св. Висарион Смоленски", за да се върна на уникалния комплект от камбани. За тяхното тържествено освещаване, станало на 1 октомври миналата година в Смолян, пристигнаха специалисти от Москва, водени от инж. Олег Борисович – зам. генерален директор на Обществото за древноруска музикална култура (ОДМК). Олег Борисович беше любезен да сподели, че в 1991 г. ОДМК създало уникално производство на камбани, способно да отлива камбани от 4 кг до 40 тона. В основата на това производство лежат резултатите от всестранните изследвания на старите руски камбани от ХVII, ХVIII и ХIХ в., отливани в Москва и Урал, а така също и резултатите от изучаването на физико-химическите свойства на техните метали и технологически процеси на изработване.
Организираната в ОДМК лаборатория изследвала най-известните колекции от камбани в Русия – Московския кремъл, Ростовския кремъл, камбаните на Троицко-Сергиевската лавра, камбаните на Ярославска епархия и мн. др. Резултатите от проучванията позволили да се разчетат профилите и построят образци, по които били отливани камбаните, чието звучене съответства на традицията на Руската православна църква и теорията на църковната музика.
В организираното от ОДМК производство на камбани са заети 20 човека. Сред тях има високо квалифицирани инженери-технолози, физици-акустици, експерти в областта на древноруската музикална култура и камбанния звън, художници, графици, формовчици, леяри.
За смолянския набор от камбани инж. Олег Борисович съобщи, че е единственият в България като пълнота (11 камбани). Това е пълната конфигурация, която ОДМК произвежда за някои черкви извън Русия. В България тя е водеща не само по броя на камбаните, но и като мелодичност, наричана в Москва "малинов звон". А що се касае до силата и чуваемостта, то техният звън ще се чува в целия Смолян, в което смолянчани се убедиха. Уж канонът не позволявал да се бият камбаните преди освещаване на църквата, но твърде често смолянчани се радват на московския малинов звън.
На четирите най-големи камбани (щ 8,9,10 и 11) има допълнително художествено оформление, разположено в горния и долния пояс и релефно изображение на светци по средата. На камбана щ 8 са ликовете на Господ Вседържител и Покров на Божията майка. На камбана щ9 – Св.Пантелеймон и Св. св. Козма и Дамян; на камбана щ10 – Св. Тодор Стратилат, Св. Висарион Смоленски, Св. Георги и Св. Димитър; на камбана щ11 – Св. Василий Велики, Св. Йоан Златоуст, Св. Григорий Богослов, Св. Анастасий Александрийски.
И на четирите икони на долния пояс има изписани дарителски и посветителски надписи. Три от тях (от камбани щ щ 8, 9 и 11) показвам в оригинал, а този от камбана щ 10 в превод както следва: "За здраве и спасение на душите на ктиторите, създали този храм, рабите Божи Тодор Батков от с. Левочево в планината Родопи, съпругата Здравка и сина Тодор, дъщерите Силвия и Калина. Лято на Рождество Христово…"
Присъединявайки се към благослова за здраве и спасение на душите на ктиторите на храма, с удоволствие съобщавам и дарението от страна на фамилията Баткови на 30 много ценни старинни икони – основа на сбирката на криптата в храма, която ще стане допълнително притегателно място за миряните. Полага се началото и на Църковен историко-археологически музей "Св. Висарион Смоленски", на синодална книжарница и библиотека за задоволяване нарасналите потребности на родопчани от по-пряк контакт с културно-историческите ценности на източното православие.
Черквата "Св. Висарион Смоленски" неминуемо ще се превърне в символ не само на Смолян и Смолянската духовна околия, но и на цялата Среднородопска област. Остава нерешена обаче една насъщна нужда, мечтана десетилетия наред – създаване на Смолянска митрополия.
Това, разбира се, не става с декрет, а с решение на Народен църковен събор, какъвто предстои. Нужно е всички граждани да подкрепят усилията на неправителствени организации, кметове, областен управител, депутатите от Смолянски избирателен район и други лобисти в полза на тази идея. Не бих искал да звучи грубо, но ще припомня народната мъдрост " Господ дава, но в кошара не вкарва". Смолянската митрополия е в нашите ръце, ръцете на всички родопчани, които знаем каква роля е играла и трябва да играе днес и в бъдеще православната българска църква в стратегическата планина. Не трябва да забравяме факта, че подобно решение за създаване на Смолянска митрополия е вземано още в началото на 30-те години на миналия век, но не е изпълнено.
Надявам се, че московските камбани в Смолян ще ни помогнат да осъзнаем силата и възможностите си. Но техният "малинов звън" не е достатъчен, нужна е в Родопите по-добра чуваемост.
