Седем: На Великден владици поздравяваха като феодали православните

Източник: в-к Седем

Подмамени от Андрей Луканов – Старозагорският Панкратий, Врачанският Калиник и Неврокопският Пимен разгарят разкола в БПЦ

Варненският Кирил донесе от Йерусалим Благодатния огън като мина през Виена

Великотърновският Григорий получи за подарък ключовете на нов Фолксваген 5

За епархистите му ще има друг “радост” – на хълма “Света гора” ще се строи масонски храм

Колкото и смешно да звучат заканите на тези “български зилоти” обаче, те явно са поуплашили синодалните старци. И веднага вездесъщият Варненски Кирил – йереят с най-забележително медийно присъствие, е оповестил решението за сериозно затягане на пропускателния режим на Синодалната палата и в митрополиите и за наемане на бодигардове и охранители.

Всичко това хвърля в почуда вярващите и гражданството, понеже силно им напомня за недалечното време на разкола в БПЦ. И то точно в момент, когато със сакралния възглас “Христос воскресе” дойде и радостната вест за оздравяването на главата на БПЦ патриарх Максим. Събраното възторжено множество в храма “Св. Ал. Невски” видя с очите си, че 93-годишният патриарх няколко часа стоически изнесе службата и показа, че е в отлична форма, пълна кондиция и добро здраве. Питаме се обаче дали и самите митрополити от Светия синод споделят радостта на енориашите. Защото дори в навечерието на Великден те демонстрираха, че не зачитат съборния принцип на Църквата, като почти всеки владика еднолично поздрави от свое име православните християни с пасхално слово, публикувано в медиите и интернет сайтовете. Това е ясен признак, че подмолната война, която кипи в църковните висши кръгове, няма скоро да спре. Както е известно, тя се ожесточи със заболяването на патриарх Максим и миража за овакантяване на Светейшия престол.

Колкото и според закона и устава си БПЦ да е отделена от държавата, във вътрешноцърковния живот се наблюдават същите тенденции и процеси, както и в обществено-политическия. В последно време сред българската политическа класа и финансовия елит стана модерно да бъдеш православен и да демонстрираш силна вяра. Депутати, министри и банкери не пропускат да освещават офиси, обекти и жилища, някои дори си изградиха частни параклиси. Вярата е еднаква за всички Божии чада. Но покрай вярващите в Храма Господен се промъкнаха и Търговците. А свещенослужителите вместо да ги изгонят, ги приеха и се сдушиха с тях. Или Търговците са си били винаги там, в Храма, в БПЦ…

Демократичните процеси се оказаха тежко бреме и изпитание за светите отци. Свикнали години наред да изпълняват мероприятия, спуснати “от горе”, да имитират модела на братската руска православна църква, през чиято школа са минали 99% от тях, в годините на прехода те се оплетоха като риба в мрежа. Първите жертви бяха тримата най-властни митрополити в БПЦ до демократичните промени – т. нар. Свети триумвират – Старозагорският Панкратий, Врачанският Калиник и Неврокопският Пимен. Те, подло подмамени и въвлечени в антибългарската политика на покойния вече Андрей Луканов, станаха машата за разгаряне на разкола в БПЦ. Днес от всички тях е жив само Врачанският Калиник, който е и с най-дългия митрополитски стаж след Негово Светейшество. Ала вместо подобаващо уважение, той трябва да си посипва главата с пепел. За Светейшия отец пък е публична тайна, че по повеля на партията под бялото було още крие генералски пагони. И след като в Църквата вече няма уважение към старшинството и подчинение на йерархията, по-младите митрополити и епископи превърнаха църковния си сан в ракета-носител на техните политически и финансови амбиции. А някои от тях са особено агресивни и напористи.

Говори се, че на натиска от страна на Батето светият отец дължи избора си за владика. Галактион имал приятелски връзки сред редиците на НДСВ, БСП и някои финансови кръгове.

Според общото мнение най-хитрият играч в Светия синод е Варненският Кирил. Изключително комбинативен, след заболяването на патриарха Кирил успя да се докопа до мястото на и. д., т. е. до негов заместник, избутвайки арогантно своите събратя. А това не е случайно. Известно е, че той е племенник на генерала от ДС Хр. Маринчев, отговарящ за кадрите в Църквата по Татово време. И че като агент на ДС е бил екстрадиран от Гърция, където е учил. И до ден-днешен Варненският владика държи мрежата от агентурни връзки у нас и в чужбина, наследени от височайшия роднина. Светиня му не се свени да има галантни отношения с всички политически и финансови сили, които може да са му полезни. Последният му флирт е с “Атака”, чийто вожд се обяви за защитник на интересите на БПЦ.

На фона на разнопосочните уклони на Кирил,  политическите пристрастия на владици като Видинския Дометиан и Русенския Неофит изглеждат чисти и прозрачни като света вода ненапита. Те не изменят на своите топли чувства към Русия, които останалите им събратя се опитват да прикриват.

Видно е, че поне засега синодалите не са особено притеснени от хала на БПЦ и здравето на патриарха не е първата им грижа. На последното заседание на синода Ловчанският Гавриил си извоюва да води на Атон делегацията за Гергьовден.

в. Седем, бр. 17, 3-9 май 2006