„Истинското майчинство е монашество“
Защо някои жени доброволно избират живот, в който няма семейно щастие, майчинство, уютна старост? Прието е да се мисли, че на Бога се посвещават от мъка. Съдбите на основателките на два известни манастира – Серафимо-Дивеевския и Спасо-Бородинския – преподобната Александра (Мелгунова) и игумения Мария (Тучкова) са печално близки. И двете били богати дворянки, съпруги на офицери. Първо изгубили съпрузите си, а след това и децата си. Днес, обаче техните наследнички твърдят, че не бягат от нещастията, а служат по призвание… С тях разговарят Борис Клин и Дмитрий Соколов-Митрич.
Майка Филарета, игумения на Спасо-Бородинския манастир
– В моя живот нямаше нещастия. Точно обратното, – разказва игуменията на Спасо-Бородинския манастир майка Филарета. – Аз съм от Зеленоград, руската “Силиконова долина”. Завърших Московския авиационен институт, работех в космическата индустрия, правех “електронната памет” на спътниците.
Апартамент, кола, вила – имах всичко. И син. Сега той работи в Канада и ми се сърди, че не поисках да помагам за внуците… Ние не си избираме пътя. Това е призвание. Когато живеехме със сина ми в Италия, изведнъж почувствах, че като се върна в Русия, трябва да отида в манастир.
Как именно го е почувствала, майка Филарета не може да обясни. Не е било видение, нито глас. Просто някакво твърдо убеждение. Случило се е преди 15 години. Станала монахиня, а преди една година я назначили за игуменка на Спасо-Бородинския манастир.
След като пристигнала, майка Филарета открила, че е родена на една и съща дата с основателката на манастира Мария (Тучкова). Спомнила си, че дядо й свещеник е
служил недалеч от обителта. Сега майка Филарета се опитва да възстанови онази дървена църква, в която е била кръстена през 1938 година: “Господ води. Всичко е зашифровано, нужно е само да разберем знаците: в живота няма нищо случайно”.
Впрочем, игумения Филарета казва, че не всички влизат в манастира изключително по духовни съображения. За някои манастирът е един вид социална защита:
– Монахинята живее сама. Винаги е облечена и обута, има покрив над главата си. Ако някой от близките и се разболее, тя знае, че ще дам пари да отиде да я види.
– Но нали в манастира трябва да се работи…
– А къде не трябва? Навсякъде трябва. Но за да те прогонят оттук, трябва да си направил нещо наистина ужасно… Щом спазваш правилата, кой ще те изгони? Тук сме се събрали жени на различна възраст. Най-малката е на 15 години.
– За монахинята желанието да има дете е страст, която трябва да бъде победена, – разказва игуменката. – Впрочем, чувала съм, че в някои манастири приемат жени с деца, които живеят в манастирския интернат… В сравнение с Дивеево нашият манастир е малък. Сестрите се трудят в градината, отглеждат зеленчуци. Имат кобила и няколко крави. Майка Филарета показва с гордост своето неголямо стопанство. Гледат и няколко кошера. Но мед не продават, защото едва стига за тях. От интернет майка Филарета не се отказва – на манастира е нужен сайт, “за да ни опознаят”. Гледали са филма “Остров” на DVD (“за монашестващите в него няма нищо ново”). Телевизор нямат.
Схимонахиня Татяна, Свето-Успенски Вишински манастир
Схимонахиня Татьна (Иванова), която живее в Свето-Успенския Вишенски манастир, е убедена, че в нейния живот няма нищо неочаквано. В него всичко се случва по законите и логиката на Божия промисъл.
Татяна не е обикновена схимонахиня. Тя е приела пострижение след като родила и възпитала 14 деца. Всички са или монаси, или свещеници, или жени на свещеници. Нейни деца служат в Троице-Сергиевата лавра, в много московски храмове, в църкви в Рязанска и Тамбовска област. Пристигат веднага, когато има нужда…
– Заради майка Татяна направихме изключение и разрешихме тя да живее в своя дом, – разказва настоятелят на Свято-Успенския манастир йеромонах Лука (Степанов), випускник на театрално училище и бивш актьор. – Но това не й пречи достойно да носи схимата: в храма можете да я намерите по-често, отколкото вкъщи.
Заедно с нея носи послушание най-малката й дъщеря Зоя. В техния дом цари немски порядък, всичко е чисто и на мястото си. Татяна е от кулашко семейство. След разкулачването са изпратени в град Еманжелинск в Челябинска област. Живели в землянки, след това си построили къща. Съпругът и бил учител от свещеническо семейство, заточен в Еманжелинск, защото погребал сестра си по християнски.
– В онези времена как не се страхувахте да родите толкова деца? – питам монахиня Татяна.
– А кога в Русия са били добри времена? Просто изпълнявах Божията заповед: “Плодете се и се множете”. Едва сега започнах да разбирам, че винаги съм била монахиня – даже когато не съм и мислила за пострижение и схима.
– Как така?
– Просто е. Истинското майчинство също е монашество. Това е надежда на Божията воля – да родиш толкова деца, колкото Бог даде, и да си сигурна, че Той няма да ти даде товар, който не можеш да понесеш. Това е пълна самоотверженост. Но най-важното не е безкрайното стоене в кухнята, несвършващото пране и безсънните нощи, а постоянна молитва. За своите деца. Навярно, приемайки пострижението и схимата, просто съм сменила послушанието. Затова както бях цял живот монахин,я така и си останах.
По тези места Татяна и семейството й се оказали по благословението на монах от Троице-Сергиевата лавра. Тук починал съпругът й. Малко преди това той сънувал сън, как под прозорците му вървят хиляди деца. Той попитал: “Откъде толкова?”. А някой отговорил: “Това са децата, родени по твоя пример”. | Pravmir.ru
Превод: презвитера Жанета Дилкова-Дановска
