Амброзианското пеене



Амброзианското пеене е най-старият вид църковно пеене в Римокатолическата църква. Възникването му е свързано с личността на св. Амвросий Медиолански (†397 г.), чието име заедно с това на бл. Йероним, бл. Августин и св. Григорий Велики влиза в числото на великите западни учители на Църквата, а на Изток се почита наравно с великите учители и светители Василий Велики, Григорий Богослов и Йоан Златоуст. Православната църква е отредила 7 декември за ден в негова памет.

До появата на амброзианското пеене църковната музика в Западната църква се е свеждала до монотонно речитативно изпълнение на псалми от един певец, на което вярващите отговаряли по подобен начин – със същия монотонен речитатив.

Св. Амвросий Медиолански е бил човек с висока култура, който предприел стъпки за подобрение на църковното пеене, използвайки античното изкуство и опита на съвременните в негово време църкви в Мала и Предна Азия. Св. Амвросий написал редица химни за Миланската църква, в които истините на вярата били изложени в стихотворните форми на античната римска поезия. Езикът на химните му е пъстър, а изображенията се отличават с яркост. За създаването на музиката към химните си св. Амвросий използвал народни милански напеви. Св. Амвросий заимствал от източните страни неизвестното на Запад антифонно пеене [1]. Преданието приписва въвеждането на антифонното пеене в древната Църква на св. Игнатий Антиохийски (†107), който чул във видение ангелски хорове антифонно да възхвалят Триединния Бог.

Първото свидетелство за впечатлението, произведено у вярващите по времето на св. Амвросий Медиолански от слушането на амброзианското пеене, намираме при съвременника му бл. Августин. В своите „Изповеди”, книга писана в последните години на 4 в. и смятана за първата европейска автобиография, бл. Августин пише: „Колко съм плакал при химните към Тебе и песните, развълнуван дълбоко от гласовете на сладкозвучната Твоя църква! Тези гласове се вливаха в ушите ми и истината се втичаше в сърцето ми: и кипваше от него горещо благочестие, и течаха сълзите ми, и добре ми беше с тях” [2].

Въведените в църковната практика напеви св. Амвросий систематизирал по подобие на Източната църква, полагайки основата на западното осмогласие, за което косвено свидетелства и бл. Августин: „Тогава бе въведен обичаят да се пеят химни и псалми по образец на източните християни” [3]. В химните на св. Амвросий литературният компонент преобладавал над музикалния.

През 5-6 в. амброзианското пеене станало общоприето в Западната църква. С времето широкото разпространение на това пеене в църкви с различен етнически състав довело до появата в него на нови наслоения. Това подбудило свети папа Григорий Велики (†604) да осъществи редакция на амброзианското пеене, в резултат на която се появило грегорианското пеене [4], което постепенно влязло в практиката на Западната църква. Амброзианското пеене се съхранило само в църквите на Миланската църковна област.

Известни са 90 амвросиански химна, от които 14 принадлежат на св. Амвросий, за 4 се предполага, че са негови, а останалите са написани през 5-6 в. от негови последователи. Най-ранният от достигналите до нас ръкописи с амвросианско пеене е антифонар от 12 в., който се съхранява в Британския музей [5].

От историята на Християнската църква е известно, че много от лъжеучителите от първите векове са привличали нови последователи в своите общности с помощта на увлекателни песни. Знаейки, че човешката душа е склонна към музиката, те са вмъквали лъжеученията си в песни. Такива песни са съставяли офитите (гностици, почитащи змията като символ на висше знание), арианите и др. [6] От своя страна, много от светите отци на Христовата църква, като св. Ефрем Сириец, св. Василий Велики, св. Йоан Златоуст, св. Исаак Велики са давали отпор на влиянието, което оказвали еретическите песни, като сами създавали и насърчавали създаването на богослужебни християнски химни, възпяващи чистото вероучение. Въпреки многобройните си трудове и задължения от всякакво естество, йерархични лица като св. Амвросий са се грижели и за църковните химни – тази важна част от християнското богослужение.

Амвросианското пеене е монодийно (едногласно) и акапелно (без инструментален съпровод), признаци по които си прилича с нашето старо по произход православно едногласно пеене (източно църковно пение). Това насочва мисълта ни към онова далечно време, когато изкуствата на Църквата са имали един общ извор. Създадено през 4 век, амброзианското пеене било въведено за „утешение и насърчение при голямото усърдие на братята, сплитащи в хармония гласове и сърца” [7]. С древния си произход то е музикално свидетелство от епохата на единство както на християнското изкуство, така и на самите християни. Единство, за което Господ Иисус Христос се молеше в първосвещеническата Си молитва: „да бъдат всички едно: както Ти, Отче, си в Мене, и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас едно, – та да повярва светът, че Ти си Ме пратил” (Йоан 17:21).

 


Бележки

1.Антифонното пеене (от гр. противозвучащ, противопеещ, отговарящ на гласа на другия) е такъв вид пеене, който се изпълнява посредством редуване на двама певци или два хора – първо от десния клирос, който започва песнопението, а след това – от левия, който го довършва.
2. Св. Аврелий Августин. Изповеди. С., 1993, с. 151.
3. Пак там.
4. Ивайло Борисов, „Грегорианското пеене“.
5. http://www.belcanto.ru/amvros.html.
6. Срв. Чифлянов, Бл. Литургика. С., 2008, с. 113.
7. Св. Аврелий Августин. Цит. съч., с.151.

 

 

Please follow and like us:

Коментари

коментара

БЛИЗКИ ТЕМИ:

Споделете в социалните мрежи