За осемте книги на снимката, или защо трудът на църковния певец е ценен
Думата ми е за една снимка. Фотография, на която можем да видим осем книги. Снимката е от православен храм. Или по-точно – снимано е мястото, където пее църковният певец. Върху този натюрморт (в който, струва ми се, има немалко скрит и богат живот) е запечатана храмова певница, или певчески клирос, върху който виждаме богослужебни книги.
Погледнете фотографията – различаваме осем книги (ако ги изкарвате по-малко, отместете погледа си към долния десен ъгъл – върху троновете около певницата има още две книги). Снимката не е „нагласена“, т.е. всичко е така, както изглежда по време на богослужение. Певецът взима материал от всички тези книги, защото просто няма как текстовото и мелодично богослужебно многообразие да се събере в една единствена книга. Книгите, които виждате, са използвани от църковния певец в реална богослужебна ситуация. Наистина, в определени случаи „арсеналът” може да е по-малък, но – забележете – може да бъде и по-голям.
Разбира се, главната цел на този материал не е да изтъква еквилибристичните похвати на църковните певци при боравене с многото книги (макар че и този аспект не е за пренебрегване), а фокусирането на внимание върху труда на този, който прославя Твореца на всичко видимо и невидимо. А този труд е и изкуство, което освен всичко друго е и фина работа. В народопсихологията на народа ни битуват доста неверни представи, свързани с определени професионални занимания и призвания– и пеенето в храма не прави изключение. Поради това често трудът на църковния певец е неглижиран.
Спомням си как преди години мой познат, на когото обяснявах нещо за източното църковно пеене, гласовете в него [1], съответната нотация и прочее, остана доста изненадан от обясненията и нагледните примери, които му представих, като промълви с усмивка нещо от сорта на: „Ама то това хич не било лесна работа, аз си мислех друго…”. Предполагам, че тези, които биха припознали мислите на моя познат като свои, няма да са никак малко. Но ме натъжава и представата за тези, които въпреки познанията си удобно биха се наместили в тях.
За подготовката на един църковен певец са нужни години, през които той се запознава с църковно-музикалната материя в нейните теоретични и практични измерения. Асоциацията, която някои биха направили между осемте книги от снимката и осемте гласа [2], които певецът трябва да овладее, е правдива. Бих добавил, че и символичното тълкувание на цифрата осем като брой години, през които певецът да опознава основните неща в тази област, не би било пресилено.
Трудът на певеца е ценен, отговорен, а освен всичко останало този труд е и радостно служение – нека си спомним какво правят ангелите в нощта на Христовото Рождество, как го ознаменуват? Ако в много от случаите, описани в Библията, ангелите известяват нещо на избраниците Божии чрез слово, то когато се ражда Спасителят, те пеят (Лук. 2:13-14). Някой би се зачудил: а защо ангелите са пеели тогава? Нека не ви прозвучи самонадеяно, но предполагам, че и те като нас в моменти на радост запяват. А пеенето наистина може да бъде радост от висш порядък.
Сещам се за думите на поета Бродски, казани преди 30 години пред завършващите един щатски университет – че стъпват в свят, в който отбелязването на събитието умалява самото събитие [3]. Свързвайки настоящия текст с многозначителните думи на поета, ми се ще да отбележа, че пред очите ни е просто една снимка, която не може да даде вярна представа за ценността на църковно-певческия труд, чиито плодове са изпетите химни и красиви мелодии, написани от боговдъхновени и просветени хора. Смея да твърдя, че църковното пеене носи особен духовен заряд и е един от способите пред сетивата ни да се разкрие част от онова непреходно състояние, наречено Вечност, или Осмия ден, в който възкръсна Началникът на живота (вж. Деян. 3:15).
Бележки
1.В храмовете на Българската Православна Църква се използват два вида пеене – източно църковно пеене и многогласната хорова музика. (вж. „Източното пеене или многогласната църковна музика?“). В източното църковно пеене не се използва многогласието в западноевропейския му вид (характерно за многоласната хорова традиция), а система от осем гласа, които се делят на първообразни (първи, втори, трети и четвърти) и производни от тях (пети, шести, седми и осми).
2. Вж. Игнатов, Л. „Символно-номерологичната хипотеза за броя на източноцърковните гласове в контекста на творенията на св. отци до св. Йоан Дамаскин“, сп. „Християнство и култура“, бр. 10 /137 (зима), с. 115-133, 2018.
3. „Възхвала на скуката“. Реч пред завършващите университета „Дартмут“, юни 1989 г. http://webstage.bg/li-ri-chni-otkloneniya/3038-skukata-govori-na-ezika-na-vremeto-i-vi-prepodava-nay-tsenniya-zhiteyski-urok-uroka-za-vashata-bezpredelna-neznachitelnost-yosif-brodski.html.
