125 години от смъртта на възрожденеца и църковен певец Сава Доброплодни



Днес се навършват 125 години от кончината на възрожденеца Сава Доброплодни – човека, имащ сериозен принос в педагогиката, богословието, езикознанието, литературата, драматургията, развили се у нас. Освен всичко изброено, Сава Доброплодни е бил и изявен църковен певец. Какво още знаем за личността и делото му?

Сава Хаджиилиев-Доброплодни е роден в Сливен на 3 декември 1820 г. През 1842 г. получава образование в гръцкото училище в Куручешме – квартал на Цариград. По-късно Сава Доброплодни става преподавател в градовете Котел и Шумен. Сред най-изтъкнатите ученици на Доброплодни в Шумен са Васил Друмев (впоследствие митрополит Климент), Васил Стоянов и др. Заедно със своите ученици, Доброплодни осъществява представянето на едно от първите две театрални представления в България – побългарената комедия „Михал Мишкоед”. През 1856 г. основава в Шумен първото класно девическо училище в България. Сава Доброплодни почива на 19 април 1894 г. в София [1].

Бащата на Сава Доброплодни се казвал Илия и бил един от най-старите църковни певци в Сливен. Той имал мощен и красив глас. „Нему се приписва известен дял за оформянето маниера на сливенското пение” [2]. Илия бил и прочут учител, получил образование на Атон. Одринският митрополит го ръкоположил за протопсалт (първопевец) на града [3]. Илия подготвял сина си Сава за певческото изкуство „и му предал тънкостите на псалтикийното изкуство” [4]. Обучението по пеене е ставало по основните църковнопевчески книги – Анастазиматарион (Възкресник) и Антология (Цветосъбрание). След смъртта на хаджи Илия, по същите книги преподава църковно пеене на Сава Доброплодни и учителят Гаврил Кръстевич, за когото Сава Доброплодни пише: „Той защото ме намери прилежен и сладкогласен, обикна ме, особено за да ми преподава черковното пение” [5]. След завръщането си от цариградското обучение (учи църковно пеене и в гръцкото училище в Куручешме [6]), Сава Доброплодни наред с учителството практикува и църковно пеене – бил псалт в Котел от 1842 г. до 1847 г., след това в Шумен от 1847 г. до 1853 г., а през 1859 г. и в Сливен. В статията си за Сливенската църковно-певческа школа Петър Динев казва за Сава Доброплодни: „Пението му било образцово и високо художествено…” [7]. Навсякъде където учителства, Доброплодни си спечелва голяма известност като църковен певец. „Сам имаше много хубав и силен глас, та в свое време минаваше за отличен църковен певец” [8].

Според думите на музиколога проф. Хърков, Сава Доброплодни започва да пее в църква още като дете в Сливен. Тъй като в 20-те години на XIX в. старото (дохурмузиево) пеене е все още практикувано, Доброплодни е познавал както старото, така и новото (хурмузиево) пеене [9]. Доброплодни заменя пеенето на гръцки език в шуменската църква „Свето Възнесение Господне” с пеене на църковнославянски [10]. Певческата му служба продължава до 80-те години на XIX в. Във Варна той пее за последен път в църква през 1886 г. Варненският и Великопреславски митрополит Симеон го кани да пее на Пасхалното богослужение. По времето на службата 66-годишният Доброплодни преуморява гласа си, което го лишава от възможността да пее повече в храма – или както се изразява самият той в автобиографията си: „…за пресилването ми в пението без помощници” [11]. (Последните изречения от този пасаж заслужават повишеното внимание на уважаемите църковни певци.)

От биографичните данни за книжовника научаваме нещо много съществено  – приемствеността на сина от бащата както в областта на педагогиката, така и в тази на църковното пеене.

Възрожденското учителско съсловие заедно с духовенството е формирало облика на тогавашната българската интелигенция. По онова време за избирането на учител за някое населено място от решаващо значение е било и това той да познава реда на службата и пеенето в църква.

От съществено значение е и фактът, че Доброплодни е бил съвременник на преминаването от старата към новата метода на пеене, т.е. той е познавал старите принципи на едногласната музика и нотацията ѝ (нещо, за което ние днес можем само благородно да му завиждаме).
В образа на хора от ранга на Сава Доброплодни виждаме една цялостност и всестранна развитост, печелеща нашето възхищение. Сава Доброплодни е учител, книжовник, читалищен и театрален деец, общественик, църковен певец – личност, притежаваща своеобразна ренесансова окраска.

Годишнината от неговата смърт е повод да си припомним с гордост за неговата личност, в чиито вени е текла нашата кръв. Факт, изпълващ ни с надежда в бъдещето на нашия народ и неговите църковно-певчески кадри.

 

Бележки

1. Срв. Енциклопедия България, т. 2, Г-З, БАН, С., 1981, с. 384.
2. П. Динев. Църковнопевчески школи през възрожденската епоха. Сливенска школа. // Църк. Вестник, №4, 1960, с. 8.
3. С. Доброплодни. Кратка автобиография. С., 1893, с.7-10.
4. П. Динев. Цит. съч.
5. С. Доброплодни. Цит. съч., с. 11.
6. Пак там, с. 13.
7. П. Динев. Цит. съч.
8. И. Попов. Миналото на българския театър. Том Ι. 1939, 11. Цит. по Ст. Хърков. Сава Доброплодни и музиката. – В: 185 години от рождението на Сава Доброплодни. Сборник доклади от Юбилейна научна сесия. 1-2 декември 2005 г. Сливен, 2005, с. 159-170.
9. По материал, предоставен на автора от проф. д. изк. Стефан Хърков, музиколог, преподавател в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“.
10. Ст. Хърков. Цит. съч., с. 164.
11. Срв. С. Доброплодни. Цит. съч., с. 66-67.

 

Щом сте вече тук…

Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>

Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>

Подкрепете сайта

лв.
Select Payment Method
Personal Info

Credit Card Info
This is a secure SSL encrypted payment.

Donation Total: 10,00 лв.

Следвайте ни
  
  
   

Може да харесате още...