Войната по пътищата на България и психологическият аспект на проблема
Източник: БНР
България е мирна страна. Тук няма междуособици и етнически конфликти и въпреки това се води непрестанна битка. Бойното поле се разгръща по пътищата на страната, а участници са шофьори, пътници и пешеходци. Битката се оглася от клаксони, свирене на спирачки, размяна на остри реплики, за да настъпи най-страшният миг – на удара и жертвите от него. Говорим за демографски срив, за ниска раждаемост и на това отгоре продължаваме да се избиваме един-друг по пътищата на китната ни родина. Статистиката за това, в какви мащаби го правим, е наистина стряскаща. В България ежегодно стават над 80 000 катастрофи, при които загиват около 1000 души и над 9000 биват осакатявани. В по-старите страни-членки на ЕС, смъртността е два пъти по-ниска. За периода 2000 – 2005 година по пътищата на страната ни са загинали близо 5800 души и са ранени над 52 000, като около 7700 от тях са деца. Защо се случва всичко това?
Според директора на КАТ полковник Алекси Стратиев, случаите на корупция в системата значително са намалели. Наред с това в България периодично се провеждат инициативи, които имат за цел да вразумят шофьорите. Страната ни се включи и в Глобалната седмица на ООН за безопасност на движението . Едно от нещата, след нейното провеждане, е издигането на билборд със смачкан от катастрофа автомобил. Действа ли това на възприятията и поведението на шофьорите и как?: „Аз не съм привърженик на този тип провокации – казва психологът Руслан Терзийски. – Не смятам, че посланието, представено по този начин, може да има кардинален ефект. Нещата са много по-сложни от това да покажем последиците от една катастрофа. Колко много хора гледат трагични кадри по телевизията или чуват за такива. Визията разбира се е по-въздействаща, но като цяло съвременният човек е претръпнал към такива гледки. Мисля, че с билборд, с назидателен тон, с пожелания няма да постигнем съществен ефект. Смятам, че част от това да спре лудостта по пътищата е да станем по-добри. По-добри един към друг и към самите себе си. Да отворим душите си за нещо добро. Това ще има по-голям ефект отколкото този билборд, например.”
Деветдесет на сто от катастрофите, довели до смъртен изход за участниците в сблъсъка, са неспазване на правилата за движение – непозволено изпреварване, шофиране след употреба на алкохол и психоактивни вещества, превишаване на допустимата скорост, особено на места с опасни завои, неспазване на правата на пешеходците. От своя страна пък пешеходците също стават причина за инциденти – пресичат на непозволени места, на червено… Всичко това проблем на манталитета ли е?: „И на манталитета – казва Руслан Терзийски. – И на психиката, ако искате и на душевността. Колкото по-широко е скроен човек, колкото той не е комплексиран, толкова е по-дисциплиниран. Но дисциплината не идва като нещо насадено отвън. Тя идва като потребност и по това си личи човекът, който не е комплексар. Той изисква и от другите такова отношение. Това обаче идва с узряване на хората, на нацията като цяло.За съжаление все още при нас комплексарите са отчайващо много.”
Какъв е психологическият профил на нарушителя и ще го стреснат ли по-строгите санкции, предвидени в новия закон за движение по пътищата? : „Това е дълбоко комплексиран човек, който избива своята вътрешна непълноценност като се държи, меко казано, просташки на пътя – казва Руслан Терзийски. – Това е един примитивен индивид, който е опасен не само за себе си, но и за околните. Много по-рядко, а аз проявявам ръзбиране към хора, които имат някакъв психологичен проблем, става въпрос за криза или депресия, макар че когато човек не е в добра емоционална кондиция, не би трябвало изобщо да сяда зад волана. За съжаление нищо не може да победи войнстващата простотия и примитивизма, причина за 90 на сто от тежките катастрофи. Сам по себе си новият закон не може да реши проблемите на пътя. Да, ефект вероятно ще има, но е необходима преди всичко промяна в поведението на шофьорите и най-вече да станем по-добри, по-културни.”
