Обучение по религия в гражданските училища
Източник: в-к Култура
Според последните, религията и църквата нямат място в държавните училища, които по закон са светски институции; обучението по религия е форма на индоктриниране на подрастващите; то може да засили национализма и дискриминацията на религиозните малцинства; не е доказана връзката между моралното израстване на учениците и религиозното обучение – престъпност и насилие има както в страните с такова обучение, така и в тези, в които то отсъства; религиозното възпитание на децата е задължение на родителите им, а не на училището и пр.
Защитниците на религиозното обучение в гражданските училища считат, че запознаването с големите религиозни традиции може да повиши толерантността сред учениците; че преподаването на доминиращата в дадена страна религиозна традиция подкрепя националната култура и идентичност; обучението по религия може да бъде опозиция на моралната криза сред младите в обществото.
Какво е състоянието на обучението по религия в гражданските училища на съвременна Европа?
Не съществува единен европейски модел и стандарт за обучение по религия.
Разнообразието от подходи в решаването на този въпрос зависи от конкретната ситуация в съответната страна: дали в нея има доминираща религия; какви и колко религиозни малцинства са регистрирани; има ли официално установена държавна църква, както е в Англия, Дания и Гърция, със значително влияние върху обучението; какво е влиянието на исторически формираните отношения между държава, църква, нация; поведението на църквата по време на комунизма в посткомунистическите страни също оцветява отношението към дадената религия.
В зависимост от няколко релевантни критерия, европейските страни се делят на следните групи:
– Страни, в които обучението по религия не фигурира като отделен предмет в каквато и да е форма в програмите на гражданските училища. Такива са Франция, Словения, Македония, Албания, Черна гора. В последните три страни понастоящем се водят дебати за евентуалното въвеждане на такова обучение, докато Франция и Словения (както и САЩ) следват стриктно модела за отделяне на църквата от държавата и на религията от гражданското образование.
– Страни, в които е въведена конфесионална форма на обучение по религия. Конфесионалната форма представлява обучение в рамките на определена религиозна традиция – католицизъм, протестантизъм, православие, ислям и т.н. Страните, в които има конфесионално религиозно обучение, то съществува в три различни форми 1: задължителен предмет; избираем (това е най-масовият случай); задължително избираем.
Конфесионалното обучение по религия се предпочита обикновено в страни с една голяма преобладаваща религия, която самостоятелно или в сътрудничество с държавата установява програмата, учебните помагала, преподавателите и пр. В някои страни имат права на такова обучение и религиозни малцинства. Друга особеност на страните, в които има конфесионално религиозно обучение, е, че в много случаи е предоставена възможност да се избере алтернативен предмет:“Етика“ (Германия, Латвия, Литва Финландия), а също така ‛Философия“и ‛Норми и ценности“. В програмата на конфесионалния предмет понякога са включени и други религиозни традиции, но от гледна точка на доминиращата. Преподавателите може да са професионални учители със или без връзка с църквата, но може да са и църковни лица.
В последните години конфесионалното обучение по религия, квалифицирано често като ‛гетоизиращ“ подход 2, е подложено на критично преосмисляне, в резултат на което много от страните, прилагащи го в образователната си система, било го обновиха в контекста на плурализма, било преминаха към неконфесионално обучение.
Какви са тенденциите? Изследване, предприето през 1990 и 2000 г. от Междуевропейската комисия за църквата и училището, показва, че в немалко страни традиционният модел на религиозно обучение е променен или е в процес на промяна. Страни с традиционно конфесионално образование се ориентират към икуменически или дори мултирелигиозен подход. Сред тях са Англия, Норвегия, Исландия, Дания, в които държавата поема изцяло функциите, преди поделяни с църквата. Този процес върви паралелно с преформулиране на базовите ценности и цели на образованието, в който вземат участие различни социални групи и професии. Все по-важно място заема уважението към личния избор на вяра и начин на преподаване като форма на зачитане и формиране на критично мислене у подрастващите.
Причините за тази тенденция към културна ‛ревизия“ са в проблемите, които обучението в рамките на конкретна доминантна религиозна традиция често създава в един мултикултурен, секуларизиран, глобален свят: незачитане правата на религиозните малцинства; несъобразяване с правото да бъдеш нерелигиозен; трудността да се възпита толерантност и разбиране към религията на другия чрез критично преосмисляне на собствените предразсъдъци и пр. Затова предпочитанието, което повечето посткомунистически страни проявиха към конфесионалното обучение по религия 3, се преценява често като ‛компенсаторно“ и обърнато към миналото, ‛тъй като възстановяването на конфесионалния модел на религиозно обучение с елементи на катехизис е противоположно на тенденциите в Западна Европа, където конфесионалното религиозно обучение в гражданските училища беше изместено от неконфесионалното религиозно обучение в много страни.“ 4
В някои страни с неконфесионално религиозно обучение познанието по религия се получава само в рамките на други предмети – история, философия и пр. В повечето страни обучението по религия е отделен предмет, който предлага познание за религиите, разбиране и осмисляне на техните ценности и на свързания с тях човешки опит. Неконфесионалното обучение е организирано и контролирано от държавата – тя определя програмата, учебните материали, подготвя преподавателите. Този тип обучение е неутрално по отношение на отделните религиозни светогледи и традиции и целта е то да бъде еднакво приемливо за всички религиозни общности, да транслира знание и ценности, принадлежащи на всички религиозни течения. Неконфесионалният подход се приема като интегриращ тип обучение, който предлага знание и възпитава уважение към различните религии и традиции; подкрепя саморазбирането и разбирането на другия. Дали ще бъде постигнат този резултат, твърде много зависи от преподавателя – той може да предложи само каталог от факти, подредени в суха и скучна система, и така да превърне идеята за толерантност и междукултурно разбирателство в абстракция; може да формира у обучаемите релативизъм или пък универсализъм – възгледа, че всички религии са пътища към една и съща цел. Най-труден е балансираният подход, при който информацията е обвързана с мъдростта на човешкия опит, с фундаменталните екзистенциални ценности, съобразена с нуждите и интересите на подрастващите. Подход, който съчетава ‛учене от религията“ с ‛учене за религията“.
Според заключенията на Комитета за човешките права към ООН и на Европейския съд за човешките права, обучението по религия следва да дава знание за различните религии по неутрален начин и чрез плуралистичен подход. Този подход може да се фокусира върху историята на религията и сравнителните изследвания на религията и морала като алтернатива на обучението, което насочва подрастващите към отделна религиозна вяра и което е несъвместимо с човешкото право на свобода на религията и убежденията. Същевременно този подход не следва да изключва правото на всеки да има своя предпочитана религия или философия. 5
Препоръката на Съвета на Европа е да се върви към обучение по религия или върху религиите като форма на неконфесионално обучение във всички страни членки, включително в тези, в които вече съществува конфесионално религиозно обучение
През 1999 г. Парламентарната асамблея на Съвета на Европа в своята ‛Препоръка върху религията и демокрацията“ препоръчва на страните членки следното: да подкрепят обучението върху религиите като мрежа от ценности, към които да се развива чувствителност в рамките на обучението по етика и демократично гражданство; да акцентират върху сравнителната история на различните религии с подчертаване на общото в техните ценности и на разнообразието в техните обичаи, традиции, празници и т.н.; да подкрепят изучаването на история и философия на религиите и на изследванията по тези предмети в университетите паралелно с теологическите изследвания; да избягват – по отношение на децата – какъвто и да е конфликт между подкрепяното от държавата обучение върху религията и религиозната вяра на семейството, с цел да уважат свободния му избор в тази твърде фина материя.
Според една интересна програма за позитивен плурализъм като път към бъдещето 6, необходимо е всички гледни точки – на световните религии, на хуманизма, агностицизма, марксизма – да се вземат насериозно и да се представят по начин, който включва разбиране, емпатия към тези идеи, но и критична оценка на религиозните светогледи от етична и философска гледна точка. Такъв подход би възпитал не само толерантност и плурализъм, но и способност за интеракция и сътрудничество; би бил не само мултирелигиозен, но и интеррелигиозен.
Този подход би следвало да се основава на следните принципи:
– обучението да се отнася за всички подрастващи и да уважава възгледите на всички, независмо от това дали са религиозни или не;
– да бъде съобразено с конкретните условия във всяка страна, район и училище;
– да позволява на учениците да използват собствените си вярвания и ценности, независимо от коя религия идват те;
– да се основава върху автентични материали от съответната религиозна традиция;
– да се осигури възможност за дебат и диалог; религиите да се представят не като затворени системи, а (от гледна точка на различните им подходи към основните проблеми на човешкия живот) в точките на взаимното им пресичане; дебатът е добре да тече и вътре в отделните религии, които също са плуралистични и вътрешно разнолики;
– необходими са преподаватели, които добре и в дълбочина познават религиозните традиции и се отнасят с уважение и подкрепа към възгледите на децата.
Естествено, реалното приложение на тези принципи и модели е сложен, изпълнен с очаквани и неочаквани трудности, процес. Това налага неговото внимателно подготвяне в резултат на широка публична дискусия, както става в повечето европейски страни.
1 Kodelja, Z., Bassler, T. Religion and Schooling in Open Society, Lubljana, 2004, p. 14
2 Plesner, I. Promoting Tolerance through Religious Еducation, in: Facilitating Freedom of Religion or Belief: a Deskbook, eds. Lindholm, T.,W. Cole Durham,, Bahia G. Tahzib-Lie, Martinus Nijhoff Publishers, Leiden, The Netherlands, 2004, p.796
3 Basdevant-Gaudemet, B. Education et religion dans les pays candidates a l’union europeenne, in: Le statut des confessions religieuses des etats candidates a l’union europeennes, ed. F.Messner, Milano, 2002, pр.16-17
4 Kodelja, Z., Bassler, T. Religion and Schooling in Open Society, p.15
5 Human Rights Committee General Comment 22 /1993/ on CCPR, art.18 /, in: Plesner, I. Promoting Tolerance through Religious Еducation, рр. 808-809
6 Cush, D. Models of Religious Education in a Plural Society Looking to the Future, in: Church-State Relations in Central and Eastern Europe, ed.I.Borowik, NOMOS, Krakow, 1999, pp.385-387
