За понятието „напредване“ в Православието



Може да харесате още...

12 коментара

  1. архим. доц. д-р Павел Стефанов Георгиев каза:

    Светото семейство онлайн!
    http://www.dnevnik.bg/razvlechenie/2010/12/17/1013569_istoriiata_na_rojdestvo_v_digitalnata_era/?p=0#addcomment

  2. о. Павел каза:

    Синдикалистът с расо –
    http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2010-12-17&article=351180

  3. Стефан Йорданов Чурешки каза:

    Не знам дали понятието „напредване“ е по правилно от понятието „израстване“. Ако използваме пропагандата на православието за духовника като лекар, ние можем да направим едно сравнение с телесната медицина. За нея се иска отличен успех в училище, тежки конкурсни изпити, познаването на класически езици, владеене на чужд език, тежко следване и специализации след завършването. Допълнително има лабораторни изследвания с най-новите достижения на техниката и науката. Има множо сложна система от лекарства, иска се изключително способност за диагностициране и на практика квалификацията на лекаря продължава цял живот с непрекъснати симпозиуми, конференеции и задължително актова практика, за да не се попадне в кабинетстване и празно теоретизиране. Ако духовникът бъде подложен на същите изисквания като телесния лекар, за което също се иска призвание и Божия дарба, Божия искра в човека ние ще видим, че в България няма духовни лекари, а има духовни санитари с привилегиите и лукса на Чирков.

  4. Стефан Йорданов Чурешки каза:

    въпросът с духовността е много сложен, защото духовността е явление от невидимия свят и за него няма създадени технически предметно-вещеви лабораторни методи на проверка. Духовността се онгледява от типа словесност на културата на дадено общество, от опита на миналото, затова понятието минало е важно в този текст, от практиката на хора, които са доказали че или се намират във връзка с Бога, те. имат откровения свише и благодатта на Духа, или са чистосърдечно вярващи и не допускат злоупотреба с изключително тежкото за грамотната европейска цивилизация понятие „духовност“. Пробелмът с миналото на православните и породения от този казус въпрос с духовността е много тежък. Сърбите и гърците не са живели Революция и не познават силовия държавен атеизъм. Те нямат мъченици за вярата, които с кръвта си са доказали истинността на духовната им същност. От друга страна комунизмът , който си даваше сметка за „духовната сфера“ заложи един будистки и индийски тип духовна мистика у нас.

  5. Стефан Йорданов Чурешки каза:

    Освен това ние не познаваме измеренията на духовността и религиозността от нашето минало, защото през комунизма бяха забранени религиозните проучвание или те минаваха под специфична трактовка, в която се говоре за изначален български атеизъм, за изначална българска еретичност, за силно влияние на езическите останки в българската култура – неща, които не могат да се докажат от обективния прочит на българското минало, а от друга страна технокрацията и военщината не позволи да се създадат предпоставки за реално културно духовно осмисляне на християнската традиция. Така духовността у нас има специфични измерения и на практика тя се определя от чужди автори, като сърбинът, преведен от български духовник. И разбира се по линия на развитието на „духовността“ в България се оправдава нищоправенето на БПЦ, Тя се освобождава от здравната, социалната, културната и просветната си дейност и заедно с наложения през соца култ към материята формира специфичен тип вяра у нас -йеховистки будизъм.

  6. Стефан Йорданов Чурешки каза:

    За да има реална духовност трябва да има способност и образовани качества на религиозния деец да разпознава духовете в света и да ни казва на кой дух да вярваме и каквъ е духът на времето. Това не е старостилната идиотия на запазване на Юлианския календар, а творческо и културно развитие на понятието за време на човечеството, обяснено в книгата на Еклесиаст и развито от западната културна мисъл. За това сложно понятие – духът на времето в българската култура има наблюдения и развито духовно-мистично чувство и мисъл, но поради ниския българистичен ценз на БПЦ ние превеждаме чужди автори, като ни издържат българите, а за своите постижения в областта на духовността, вярата и сложните казуси на религията не знаем нищо. А от обективните данни на автентичната българска история се вижда, че централната интрига в българската старина е състоянието на религиозния въпрос, към който българите са проявявали ревност и са си давали за това най-добрите хора. Разбира се днес не е така – вж. БПЦ.

  7. о. Павел каза:

    Руски икони на св. Йоан Богослов, безплатен албум – http://turbobit.net/aid51wv2uq3f.html

  8. някой си каза:

    Малкълм Магъридж – откъс от „Христос и медиите”
    http://www.glasove.com/article-10718.php

  9. Стефан Йорданов Чурешки каза:

    Провадачът на този текст – о. Стоян Бербатов – в един свой коментар в потала беше похвалил сърбинът, че е обърнал много хора към вярата. Ако вкараме в религиозната и църковна изразност понятието ефективност, както го направи Пловдивския владика Николай, те ние трябва да признаем, че ефективността на вярата се определя от крайната й цел – спасението на душата на човека. В този смисъл масовката на повярвалите в Христос не е важна, а е важен процентът на спасилите се след тази вяра и изпълнение на предписанията на посветени вярващи в пътя към спасение. От тази гледна точка спасението на душата на един българин, подложен на специфична трактовка на религиозния въпрос в България е по-ефективно от повярването на хора, които са живели нормален живот в неконспиративни общества. И понеже същностното значение на изконния български национален култ е истината и знанието, то на тази база следва да се прави християнска проповед, защото византинизмът е лъжа чрез истина – това го знаем от 1300г.

  10. Стефан Йорданов Чурешки каза:

    Пропагандата на БПЦ е положена на няколко тезиса, които искат много сериозна доказателствена част, непосилна за днешния клир. Първият е, че БПЦ е народна Църква, което се опроверга с решенията на последния „църковно-народен “ събор. Вторият тезис е, че БПЦ е спасила нацията през вековете от претопяване, което не е фиксирано като програма и цел на Църквата в нито един български, славянски, византийски и латински документ от историята. Третият тезис е , че БПЦ реализира духовно водачество – произведенията в базисните й духовни текстове или са наивистични от миналото, или са преводни, или са нездраво мистично-спиритуалистични. Друг тезис е спасението на душите – за да има такова спасение с оглед легитимза за съществуването на Църква днес се посочва изповедта и св.причастие. Обаче за това се иска много висок ценз от страна на духовника при изповедта, за да диагностицира правилно състоянието на изповядващия се. Ако няма такъв ценз причастието е нереално, защото няма истинско покаяние.

  11. архим. доц. д-р Павел Стефанов Георгиев каза:

    „Аве Мария“ от Керубини, но гласът на певицата е повяхнал и не й достига въздух – http://www.mariarota.com/

  12. Траянка Георгиева каза:

    Голямо напредване в православието настана. Погледнах новините, и що да видя? Вселенския патриарах пак за „диалога“ говори. Друг новатор на име Мелетии, патриарх – масон, на един конгрес или асамблея реши и ни смени Календара с тоя, по който се служи сега. Щото бил напредничав човек.
    И комунистите много напреднаха. Не само на преден план в храма с дебели свещи стоят, но и богослови станаха. Статийки пишат и се изтипосват на снимка, наравно със Синайската икона на Господ. И нагло гледат и срам нямат, че погубиха духовността, вярата, надеждата на народа и жизнените му сили.
    И един богослов там се мъдри и дивотии говори. Но не му е за пръв път.
    Слава на Бога има и НАИСТИНА добра вест. Но тя е от Гръцката йерархия, която разпространява обръщение към народа. Смело и мъжествено йерарсите посочват нерешаваните с деситилетия проблеми довели до неблагополучията и настоящатата криза. Заявяват грижата си за образованието и духовността.Смело заставйки до народа си!