Пак и пак за Изповедта и Причастието



БЛИЗКИ ТЕМИ:

9 коментара

  1. Зорница Иванова каза:

    Беше ми полезно, благодаря

  2. Зорница Иванова каза:

    Беше ми полезно, благодаря

  3. Бibo каза:

    Моля Ви не внасяйте смут в душите на хората! Всеки християнин трябва да се ръководи от духовен наставник, който според неговото състояние преценява кога, как и колко пъти е добре за него да вземе Свето Причастие.

  4. Бibo каза:

    „Монасите практикували изповед пред своя старец почти ежедневно и детайлно изповядвали всичките си не само дела и думи, но и помисли“. „Откъде идва тази практика…? Идва от… папата!!!“ Та не става много ясно от къде идва тази практика!? По скоро от монасите. Монасите, които пребивават в пост и постоянна молитва имат нужда от почти ежедневна изповед, а колко повече миряните!? Особено в днешния атеистичен свят, когато непрекъснато се излагаме на какви ли не изкушения. Ако имаме скоростомер за грехове, той може би ще измери стотици в час! В днешно време християните имаме нужда от дълбока и съкрушена ежечасова изповед! Не мислимо е да пристъпим към Светата Чаша неподготвени, неочистени без да сме се умили искрено и старателно подготвени в Светото тайнство Покаяние! За разлика от старозаветната епоха в новозаветната „Господ Иисус Христос дал власт на апостолите да връзват и развързват, да прощават и задържат грехове, и тази власт преминава към епископите и свещениците“.

  5. Петър Николов каза:

    Аз също искам да поставя акцент на СЪВЕТВАНЕТО С ДУХОВНИК. Нека не забравяме, че самолечението е потенциално много опасно. Нека първо намерим духовник, на когото имаме доверие и се съветваме с него по въпросите за поста, честотата на пристъпване към св. Причастие и други. Както Лъчо правилно отбелязва – има много случаи, в които (с благословия на духовник) даже се забранява (телесен) пост.
    Просто ми се иска да не забравяме, че смирението и послушанието са особено важни в православието.
    Другото нещо, върху което бих искал да обърна внимание на християните, които се готвят за причастие – нека разберем духа на православието първо, а после да се доближим до Христос! Две статии в последно време ми бяха полезни –

    http://dveri.bg/ad9f8
    , пък и почти всички статии от този автор, които съм чел, а също и – Православието не е привилегия, нито повод за осъждане на другите от Архиеп. Йоан Сан Франциски.

    Предупреждавам читателите на това мнение, че това са мои мисли, а не задължително истини.

  6. КРик каза:

    Нужен текст по въпрос, върху чието практическо разрешение трябва непрекъснато да настояваме.

  7. КРик каза:

    Братя и сестри, та кой говори за причастяване без духовен наставник, без съветване с духовник, без пълноценно участие в живота на енорията? Нима в призива за пристъпване към Чашата се говори за механично комкане без църковен живот? Смисълът на дискусията е по-скоро в обратното: при положение, че по силите си водя съзнателен християнски живот (естествено: несъвършен, непълен), че изповядвам Христос, защо не дръзвам да се причастявам?

  8. манте кириз каза:

    Виждате ли какво нещо е любовта, това е най-великото нещо на света и ако не бях станал православен, никога нямаше да знам и разбера. Изливат бълвоч върху теб и ти си отиваш в името на смирението и любовта, а в сърцето ти, там вътре, още и още се пълни с още по-голяма любов. Да, велико нещо е любовта и модераторите на сайта са живо доказателство или поне тези, за които съм слушал, много слушал, много, много за тях. И за истинските джентълмени също, които са просто джентълмени, защото са културни Хора – Възхитем съм от тях. Малко са, но още ги има!

    *дженталмен – просто метафора за културен човек, да не си помисли някой, че търся суетното стилно лицемерие, потънал в лукс-според породата и природата си… т.н.

  9. Flower каза:

    Имам нужда да се изповядам от години, имам грехове, с които не мога да се справя сама и не ми дават мира, влизам в църква, стоя на края и тихичко се моля или благодаря на Бог, но не мога да срещна наставник, да го разпозная сред свещениците в храма…

Споделете в социалните мрежи