Причастяването в съвременната литургична практика

Иска ми се след този доста добър анализ, да разкажа за практиката в мойта община. Мога да кажа, че съм свидетел на чудеса с хората започнали да се причастяват редовно, на всяка литургия. Винаги съм проповядвал и проповядвам и призовавам към редовно причастяване, защото без Бога нищо не можем да вършим. И мога да ви кажа, че най-простия начин да се научат верните, е да се четат молитвите на глас по време на литургията. Не трябва да се открива на ново топлата вода, светите Иоан Златоуст и Василий Велики всичко са казали и обяснили в и с текстта на Св. Литургия. При нас богослужебният език е български, чета молитвите на глас, не ги приемам за тайни, а за молитви на таинството, те се казват от всички верни чрез свещеника и така всички са участници в „общото дело“(литургия). Жертвата я принасяме всички заедно, а не само свещеника.

Otche, haresa mi mnogo kazanoto ot vas po vuprosa za prichastieto!

За честото причастяване няма богословски пречки, а има пастирски. Всеки духовен изповедник трябва да познава чедата си и да благославя честотата на причастяването съобразно духовното им състояние.

Към йеромонах Йоан:
Поздравления за позицията ви за по-честото причастяване, българския език в богослужението и общото участие на всички присъстващи в евхаристийното събрание!
Позволете ми да ви цитирам във форума на ДВЕРИ в темата за Богослужебния език. Аз отдавна се боря за богослужение на български език. Къде имате честта да служите?

Що се отнася до шмеманистите, аз не мога да кажа нищо, за о.Александър Шмеман знам че има истинско разбиране за Евхаристията и това му е дар от Бога. Що се касае до освещаването на даровете, то се извършва от Светият Дух, а не от свещеника или когото и да било. Профанация е чужда дума на Правослваието. До като Светия Дух присъства и действува в Църквата нищо не може да бъде наречено профанно, а ко имате предвид отношението на хората към поределено действие или св.Тайнство, то това е не профанизация, а безотговорност.

недостойното пристъпване, ако такова се приеме за норма. Всъщност борбата на повечето от радетелите за често причастяване е за причастие без изповед. Всички чудеса, които Тялото и Кръвта Христови са извършили (по примера Ви, о. Иоане), ще им послужат за предтекст на такава и последващи профанации. Целта на това упражнение е отдалечаване от Светия Дух и подкарване на колебаещите се в кошарата на антихриста.
Това вършат вълци в овчи кожи, които Бог постоянно наказва пред очите ни.

Аз пък не мога да разбера политиката на редактора да сложи като тема и редакционен коментар на този сайт два текста, които като тема и стил на изложение подхождат на сайт … на Министерството на труда и социалната политика например, вместо този хубав текст, който явно (предвид готините коментари) има потенциал да зададе рамката за една доста интересна дискусия по тема с огромно и душеспасително значение за всеки православен в БГ.

Послепис: Въпросът ми е по-скоро риторичен затова … айде нема нужда … от отговор:-)

Г-н Русев, както на всичи, ни е ясно, че тази тема е доста сложна и едва ли тука ще намерим решение, обаче струва ми се, не е добре да се проповядва страх, а по-скоро би трябвало да се проповядва любов, която няма страхове. Задачата на свещеника е, не да е бодигард на Господа, а правилно да учи народа и съвестта човешка, по свободна воля, да спре човека или да го мотивира към причастие. Преподаване на истините на вярата е пастирското служение, а не възпиране или допускане на народа божий. Не е добре да се спекулира с думите на апостол Павел, те са казани в контекст и извадени от него създават страхове, а той ги е казал за да запали любовта в сърцата. Страховете са инструмент на дявола, любовта е нашето знаме и с него побеждаваме, възпираме или допускаме. По повод руснаците, мога саммо едно да кажа, те отдавна са копие на папската църква(административно) с тази разлика, че имат православната догма. Ако влезете в руска църква по време на литургия, ще видите нещо странно, едни, които се молят и други наредени на опашка за изповед, на това не му се вика иначе освен паралитургия и всичко защото трябва задължително да се изповядват преди причастие. Желая Ви да се причастявате възможно най-често, със пълно съзнание за своята греховност. Тогава ще сте наистина достоен пред Господа.

Аз съм виждал много повече недостойно причастяващи се свещеници, отколкото миряни. Защато такива свещеници приемат служението на Литургията за професионално задължение. Зная един, който докато беше мирянин не се причастяваше редовно, защото бил недостоен, а след ръкоположението започна да служи, респ. причастява често, сиреч стана достоен.
Познавам отблизо както тези, които се причастяват редовно, така и тези, които се причастяват само през пости. С пълна убеденост мога да твърдя, че редовно причастяващите се водят по-истински духовен живот. Изповедите на тези християни са не преди причастие, а при необходимост и са истински, а изповедите на другите са в голяма степен формални.
И аз мога да потвъдя, че в молитвите на Литургията е казано всичко и когато те се четат гласно, няма място за прелестническо умуване кой и кога е достоен. Може би до Причастие не бива да бъдат допускани именно тези християни, които считат, че са станали достойни, след като са изпълнили определени правила. Не в изпълнението на правилата е критерият за достоино и недостойно приемане на св. Причастие.
Не са убедителни твърденията на автора, че в Литургията са настъпили промени, отнасящи се към непричастяващите се. Всички молитви настойчиво приканват всички верни към св. Чаша.
Убедително доказателство в полза на честото причастяване е Преждеосвещена литургия, която всъщност не е Литургия, а вечерня с Причастие. Тя се служи, за да се причастяват християните и през седмицата, а не от неделя на неделя.

Благодаря Ви за изчерпателните отговори, които ми позволяват да получа ясна картина за нещата. Стигам до заключението, че споделяте шмеманизма с цялата му уродливост. – възраждане на древна практика, но не и на древно благочестие. Бройка да има, а колкото до качеството, то както казват руснаците „наплевать! на каченството. Това за страха Божи, което ми го говорите, е твърде относително понятие и доза протестантизъм във Вашето разбиране. Ако издигате Вашето си разбиране за страх от Бога, то тогава ще унищожите и изповедта, което някои богослови искат да наложат. Не може да се допускат до чашата всякакви авантюристи и нарушители на православните норми за християнски живот. Причастието не е почерпка за добре дошъл в храма, а само за верните на Правослапвието, каквото го изисква каноничното право. Изненадан съм от разбирането Ви за постите. Уж всеки бил задължен да ги спазва, но не е условие за причастието. Донякъде това е така, но не може най-безразборно да се допускат всевъзможни греховодници до Чашата. Тя не е попара, а благодатното й съдържание няма МАГИЧНА сила. Преди причастието, трябва да се потрудим да станем съсъди на благодатта с добродетелен живот и да не чакаме, че причастието ще ни направи добродетелни или пък ще ни въздейства като доза наркотик.

Без да вземам отношение по основните тези на автора, все пак искам да изкажа отношение по основния му аргумент. Отец Сергей пише: „Преди всичко тук трябва да се обърне внимание на факта, че прошенията на просителната ектения се повтарят още веднъж след анафората. Както изглежда, това повторение се е появило в периода, когато християните масово започнали да се въздържат от причастяване и да излизат от храма преди причастието. За да не излизат без традиционния отпуст, Църквата поставила на това място отпустителен комплекс – просителна ектения с главопреклонителна молитва. Когато дяконът приканва с „Глави ваша“ (т. е. само вие, които няма да се причастите, приклонете главите си, за да получите благословение и да напуснете храма), свещеникът чете над тях главопреклонителната молитва, която във всички византийски последования е отпустителна“ Заради краткостта може и да прозвучи грубичко, но този аргумент звучи „кухо“ защото въпросната ектения съдържа следните прошения (Златоуст.л-я):
„…позволи ни да се причастим…от тази свещена духовна трапеза с чиста съвест…“ (сподоби нас причаститися…сея свещенния и духовния трапези…“. А в главопреклонителната молитва четем: „Ти Владико, направи така, че предложените дарове да бъдат добро за всички нас, всекиму според неговата нужда…“
А във Василиевата л-я съответно: „…научи ни, като приемаме част от Твоите светине…и като ги приемаме достойно…“

Братко, вземам ето тия ваши думички:“не може най-безразборно да се допускат всевъзможни греховодници до Чашата.“ и Ви казвам, че тогава аз никога не би трябвало да се причастявам. аз съм най-грешния с когото някога сте разговаряли, как тогава да кажа на другите, че са греховодници. Казвате още:“Причастието не е почерпка за добре дошъл в храма, а само за верните на Правослапвието, каквото го изисква каноничното право“ бъдете сигурен, че при мене се причастяват само верните, а това са кръстените православно християни. Жал ми е за вас, явно не сте виждали такава община, където всички се причастяват и както Вуте викате: Такова животно нема. Аз това понятие шмеманизъм го чувам от вас за първи път, даже и на ум не ми беше минавало, че има такова. Говорите още и за „некачествено кръщение“, вземете тези думи назад сега, аз да не се обяснявате на Страшния Съд със Светия Дух, дали е действал качествено или не. Може да съм всичко, но бъдете сигурен, че не съм протестант. За строгостта на свещенството: свещеника не е местния авторитет(шеф), а продължение на ръката на епископа, защото таинствата се извършват от епископа, а той ръкополага свещеници те да свещенодействат за него. Единствената власт на свещеника е любовта, и с нея той управлява, задържа, отпуща, привлича, отпъжда. Дано не съм ви смутил прекалено много, но ако имате път към нас елате на Богослужение и вижте да ли ще намерите това, което предполагате и твърдите.

Пиша не „да пристъпи достоен“, а „да пристъпи достойно“, както го е казал и апостола. Разликата е в това, че наистина няма достоен, но да пристъпиш достойно – можеш след като се очистиш в тайнството Покаяние. То е тайнство, не е настроение. Виж по-горе думите на св. Никодим Светогорец: „Преди Причастието трябва чрез тайнството Покаяние и изповед да се очистим от всяка сквернота на греховете – както смъртните, така и несмъртните, и да изпълним онова, което при изповедта ни е наложил духовният отец, като прибавим към това твърдата решимост от цялото си сърце, от цялата си душа и с всичката си сила, и с цялата си мисъл да служим единствено на Господ Иисус Христос, и да правим само това, което е Нему угодно. В това тайнство Той ни дава Своето Тяло и Своята Кръв, заедно с Душата и Божеството Си, и с цялата сила на Въплътеното Домостроителство“.
Спасителен пост и благодатно служение!

Регулярната изповед (а не „по повод“) има едно забележително предимство: Няма опасност да се явят подозрения от типа: „моя (мойта) иска да се изповядва…Нещо е кръшнал/а…
Леки и спасителни пости.

И как цитатът от първата посочка противоречи на втората? И откъде е този норматив за благочестие – в една енория да се причастяват повечето миряни, когато не е пост? Нека енорийското духовенство да решава как, кого и защо да допуска до причастие!
Каква впрочем е целта на тази дискусия? Да се събере някакъв обществен комитет, който да наложи на свещенството да причастява всеки, който пристъпи ли?
Може би после ще трябва да се съставят тричленки, които да проверяват кой се е покаял като ходят по домовете и разпитват съседите?
И вероятно да хвърля жребий измежду миряните кой да служи св. Литургия поради съмнения, че свещеникът твърде неуместно отклонавя желаещите да се причастяват, под предлог, че не са се покаяли и изповядали?
А когато дойдат чуждестранни туристи – и те може би трябва да бъдат допускани до причастие, а да им се задава въпрос дали са православно кръстени си е нарушение на човешките им права!
А не трябва ли и олтарът да бъде отворен за туристи, и екскурзовод да показва кога точно Дух Светий слиза при епиклезата?
За тези, които бързо огладняват и ожадняват може би ще е добре в олтара да се отвори бюфет. Той пък си иска по норматив и тоалетна…

На св. Литургия правя обикновено три неща: прислужвам в олтара, молитвено съучаствам в светата Евхаристия (чудно ми е, че духовник въобще не допуска, че това правят миряни и клирици по време на богослужение) и се причастявам, когато имам благословение за това!
Според Вас, всеки, който присътва на св. Литургия е част „църковната община“, така ли? Ами случайно попадналите? Ами некръстените? Защо тогава е тайнството Кръщение, ако твърдите, че те ще се приобщят към тялото на Църквата от Причащението?
Това, така наречени, ieromonah Ioan, е напълно протестантски подход и прилагането му на това място в дискусията ви изобличава в неправославност!
Честно казано, съмнявам се да сте монах въобще!
По молитвите на Пресветата и Пречиста Богородица и Приснодева Мария и на всички светии, Господи, изобличи спекулантите! Амин!

като прост човек от редакцията:-)

Избягваме да експонираме проблема за т. нар. често причастяване отчасти защото сме наясно, че резултатите от тези дискусии към днешна дата са предизвестени. Както се вижда и тук нещата бавно, но неотклонно отиват по местата си. Оформят се двата отбора и започват да се замерят с убежденията си; естествено водени от най-добри чувства. Постепенно се стига до обиди и благочестиви изстъпления, докато всеки се убеди окончателно, че причините за всичките ни проблеми в Църквата е противниковият отбор. Което донякъде е и вярно, като се има предвид колко отборите са неприемлива форма на църковна общност.
Аз не виждам схема, в която е възможно наистина да се стигне до дискусия (ако изобщо въпросът трябва да се решава в дискусии) . Горният текст например предлага конкретни твърдения на базата на конкретен анализ на факти и обстоятелства, но никой не се занимава на практика с текста. Той е просто повод за повторение на добре известните основни тези по темата. А в това няма смисъл. Жалко също е че много хора, които се чувстват длъжни да изберат позиция в това противопоставяне , се радикализират по един начин, който няма нищо общо с истинската духовна ревност.

Има Църква и „реформатори“. Това със сигурност ти е ясно.
Горната статия е все пак пусната в сайта „Символ на вярата“ с мое участие, така че нямаш основание да виждаш отбори от двете страни на статиято дори само поради този факт. Друг е въпросът, че пак не си спомням да се сте искали разрешение да я публикувате, след като в коментарите под материала за Зизиулас ИЗРИЧНО (както повелява чл. 24, т. 5 от Закона за авторското право) казах, че трябва да правите това.
Статията на о. Сергей доста изчерпателно разглежда в исторически аспект въпросът за връзката между Причащение, от една страна, и Покаяние, Изповед и пост, от друга, но също така обръща внимание и на нашата поместна църковна практика.

Илиана, „проблема с т.нар. често причастяване“ е проблем само на Бъгларската православна църква, дугите православни църкви не познават такъв проблем, може би Сръбската и то само в някои епархии. Текста е хубав има един недостатък, много е дълъг и за неподготвения читател е отблъскващ, макар и да казва доста истини. Една добра компилация на извадени от контекста изречения на светите отци, казани при определени обстоятелства и в определено време. Аз дадох пример от мойта днешна практика, която не абстрактна, а преживяна. Ако обаче избягвате тази тема има опасност тя никога да не бъде изговорена, а да се чака до безкрай някакво решение от горе, което в дадения момент особенно е невъзможно. Орелът, рака и щуката не могът да мислят в една посока. Това, че в такива дискусии ще се включват хора като г-н Русев, които слагат собствените си изкривени понятия в устата на други и така манипулират, щото се чувстват длъжни да защитават субективните си истини, е нещо нормално.

Съгласен съм с Илиана! Надявах се в тази дискусия, да поразсъждаваме, защо сме занимарили Евхаристийния живот в БПЦ?

„Отче“ Иоане, това е Църква! Отгоре е Бог, след него – Кинотисът на архиереите, които призовават Светия Дух, за „да бъде Нему“ и на тях угодно това, което ще решат.
Как така се поставяте в опозиция на това „Отгоре“?
Не е вярно, че това не е проблем и на другите поместни Църкви . Посочих вече проблемите на РПЦ и конференциите, които те правят по този въпрос. Лесно ще ги намерите в мрежата и съм сигурен, че сте ги чели.
Ако на БПЦ и на РПЦ това е „проблем“ (всъщност кой, ако не ревнителите за тотално причастяване го създават проблема), то не се ли налага изводът, че такъв проблем съществува само в страните на постсъветските демокрации?
Илияна, разбира се, че не може да има универсална формула. „Универсалната формула“ е социално решение, а спасението на душата е индивидуално. Подходът към греха не може да е универсален! Очистването не може да стане по универсален способ, защото на съвестта на всекиго от нас лежат различни грехове за изкупление.
Не се заяждам, упоменавам. Заяждането има друга характеристика.

Когато духовеснтвото, зпочне да дава своята плът и кръв, може да решава кого да причасти. До тогава до като се преподават Господните Тяло и Кръв би трябвало да се следват указанията на Собственика на Тялото и Кръвта. Моля Ви още веднъж прочетете текста на Василиевата литургия и дано сега не ме наречете анархист или нещо подобно.

отново текста на същата св. Василиева Литургия и по-специално причастните и следпричастните молитви.

Руси, аз съм противник на статуквото „духовенството“ да приватизира литургията. Защото сега в 90% от храмовете на БПЦ на литургията се причастява единствено служещият презвитер. По-горе аз приведох един трагикомичен пример на това статукво.
А и не бива да забравяме, че кастовото обособяване на „духовенството“, клерикализацията на Църквата се е утвърдило на Запад след 9 в. при Каролингската реформа. Тогава се въвежда алегоричното тълкование на Литургията, тихата меса (тихо, тайно четене на молитвите). Тогава литургическото служение започва да се разглежда като привилегия на клира. Тогава Църквата става организация, управлявана от клира, а миряните стават пасивни получатели на благодат.
Затова е много неустойчиво, ако днес градим Православието върху тези отклонения.
Най-нечистоплътната спекулация се изразява в неуморното повтаряне на лъжата, че редовно причастяващите се гледат на св. Дарове като на попара. Отново повтарям – моята практика ме убеждава хилядократно, че именно те пристъпват по-грамотно и благоговейно към св. Чаша, отколкото тези, които се причастяват само през пости.
Духовенството трябва да учи, да пасе стадото с любов и пожертвователност, но не да решава! Това вече е папизъм.
Аз редовно причащавам няколко десетки верни, на които им зная и греховете и болките. Проблем възниква когато наемникът не си познава стадото.
А за съмненията дали о. Иоан бил монах и за тоалетните – ти го написа и всеки го чете.

Идеята, че духовенството е приватизирало Литургията е много странна. Всяка литургична практика се е развила съобразно историческите условия, а развитието е било вследствие на стремежа да се запази сърцевината – Евхаристията (която, разбира се, също се е развила в чинопоследованието на Евхаристияния канон). Ако Якововата Литургия е била възможна и логична в древната Иерусалимска Църква, то след навлизането на езичниците, тя се отделя в олтара. Как иначе да се предпази тайноизвършителството от тези, които до вчера са се отдавали на оргии? Нали това е принципът на домостроителството!
Днес е друго – всички са благовестени от векове и могат да избират дали да си направят труда да се поучат и да разбират богослужението или да чакат то да дойде при тях….
И въобще темата е ясна в своите параметри, а това, което съм написал, наистина всеки го чете, затова съм го написал.

Вземам повод от о.Стефановите думи:
„кастовото обособяване на „духовенството“, клерикализацията на Църквата се е утвърдило на Запад след 9 в. при Каролингската реформа.“
за да изтъкна – с огорчение, но и с облекчение, че и двете крайности – (при нас – враждуващи) – са горчив плод от католицизма (отпадането му от Църквата). Мнението ми е, че тук проблясват искри не между изказани ясно тези, а МЕЖДУ ПОДОЗРЕНИЯ.
За съжаление, тази ни мнителност винаги, щом се натъкнем на противо-речие помежду си е напълно оправдана, доколкото като църква сме обект на „разработване“ от врага на нашето спасение и понякога малко параноично търсим измежду нас „врагът с кръщелно“, да го наречем…
Всъщност едва ли някой ясно изисква, щото свещеникът да е задължен да причастява всеки непознат, който е отворил уста срещу чашата. Пък и да го поиска някой – това все още не означава, че ще се случи. Това може да го направи епископският събор, да речем…
Напълно вярвам в преценката и на двамата взели отношение отци, че хората, които са наистина верни и просветени християни, подлагащи се на предоставената им чрез тайнствата Благодат (вкл. – покаяние-изповед!), наистина биха били по-чести причастници от четири пъти годишно. То за това пише и в статията – за два типа, вида причастяващи се, без тези два типа взаимно да се отричат. Затова и основните тези на автора ми се сториха приемливи…Интересното е тук да се уверим дали е така, за да можем по-дръзновено да вземаме решения…

Драги Отче, многословието Ви издава пренебрежение към каноните на Св. Православие и неоправдано пренебрежение на Св. Отци. Не зная дали сте чували за една книга „ДОБРОТОЛЮБИЕ“. Струва си да я прочетете за да разберете светоотеческото мнение, което не се усеща във Вашите сладки екзалтации.

„Отнеме ли се аскетизма от православието, то престава да бъде православие“.

Прочее, Вашата безразборна почерпка с „причастие“ ще погуби много повече души, отколкото реално да ги освети и укрепи с благодатни сили. Никой добросъвестен лекар не превързва непочистена рана. Прочее, това Ваше безразборно почерпване с „причастие“ ще предизвика духовна гангрена у Вашите богомолци и безразличие към греха.

Православието няма нужда от шмеманисти като Вас. Днешното православие има нужда добросъвестни пастири, които да се съобразяват със светоотеческото мислене по тези важни въпроси. Практиката Ви е ПРОТЕСТАНТИЗЪМ, за който няма Тайнство Причастие.

Отец Сергей е написал тази статия в опит да обобщи това, което е намерил по въпроса за Причастието, Изповедта и поста, и се притесняваше да даде статията. Тогава, когато е писана, тя е отговорила на необходимостта да се обобщи проблемът. Така се случи, че разбрах за тази статия и го помолих да я предостави за публикация в сайта http://www.symvol.org, което той направи. Заглавието може би не е съвсем прецизно, но то е редукция от „Причастието, според днешните свещенослужители и история на противоречията“. Аз лично така я схащам. Не съм чел другаде автор да покаже, че всъщност спора е за честото причастяване без изповед. Обикновено се срещат фрагментарни мнения,

Боголюбиви братя и сестри,
Никой от нас не може да се нарече безгрешен. Ако някой помисли или каже такова нещо за себе си, то той е изпаднал в най-тежкия грях – гордостта! Това, че сме грешни е следствие от грехопадението на нашите праотци (Битие. 3:1-24), които поискали да вземат с лукавост, това, което Господ обещава на тогова, който побеждава греха – плода на дървото на живота, което дава живот вечен (Откровение. 2:7).
Тайнството Покаяние е онова средство, чрез което отново се установява така често прекъсваната от страстите връзка с нашия Творец. Това тайнство ни довежда достойни до светата Евхаристия – тайнството на тайнствата, Господнята трапеза, светото Причащение! За да принесем плода на нашето покаяние ние трябва да се изповядаме, както учат Светите Отци на Църквата.
Мнозина от нас нямат опит в изповедта или се свенят да принесат Господу отречението от греховете си, дори само за това, че се срамуват от тях! Нека не забравяме, че Богу всеки грях е известен, дори преди да е извършен, а живее само като помисъл в сърцето на съгрешаващия.

Руси, понеже справедливо си повдигнал въпроса с разрешението за публикация: главният редактор в случая не е виновен, материала сложих аз. Прав си, че трябваше да поискам разрешение и използвам случая публично да се извиня на вашия сайт. Ако смяташ, че на текста не му е мястото тук, ще го сваля веднага; взимам си бележка и за в бъдеще ще искам изричното ви разрешение. Една малка препоръка (ако ми позволиш): добре е да решите кой от вашия екип е упълномощен да дава тези разрешения и да го укажете изрично в сайта, защото предишния път получих разрешение от Десислава Пулиева, а се оказа, че не е достатъчно. Поздрави.

Предлагам на вниманието Ви във форума на портала една статия на млад сръбски богослов, озаглавена “ Понимание литургического обновления“

http://forums.pravoslavie.bg/viewtopic.php?p=8241#8241

Благодаря и на всички, които са изразили мнението си по темата на статията!

„Размахват ви“, „казват ви“ и т.н. След като си приел да пишеш във форум, трябва да си конкретен (-на). Кой „богослов с титла“ какво е компилирал и преписал неграмотно. И защо „богословите с титла“ да са „регулировчици в Църквата“, след като богословските факултети са извън Църквата?
Когато пък казваш „на всичко преподадено ни от Светите Отци“, е добре да посочиш кои Свети Отци какво са преподали, защото не виждам как можеш да говориш от Тяхно име!
Правим се на гневни и ревностни, май!

Не се оправдавай с другите!Сещаш се за Адам,нали 🙂