„Формалност“ ли са църковните ритуали?



Хората, които имат някаква вяра в Бога, но не и в Църквата, например теософите, обикновено казват: „Нима на Бога са нужни обреди? Защо са тия формалности? Необходима е само любов, красота и човечност“.

Един влюбен отива при девойка и вижда по пътя цветя, откъсва ги или купува и ѝ ги носи, и съвсем не смята, че това са „формалности“. Тъкмо там е идеята за църковния обред.

Любовта към Бога естествено поражда красотата и човечността на обреда, възприеман като цветя, сложени в Божиите нозе. Вярата е любов и същността на християнството е влюбеност в своя Бог и Господ и по този начин реално усещане, че на земята е останало и живее Неговото тяло – Църквата. Как биха могли тези усещания и чувства да не се изразят във външни действия, които наричаме обреди?

Ако съществува само външното, мъртво действие, тогава не само в християнството, но и във всички човешки сфери, например в научната, то ще бъде само безплодно залъгване на себе си и на другите. Но да говорим за това, значи да насилваме отворена врата. То е ясно за всеки.

Формализмът, или което е още по-лошо, лицемерието, подсладеният формализъм, не е християнство, и всеки от нас, които вече се броим за християни, трябва да мине по този дълъг и тесен път – от нехристиянството към християнството, от мъртвите цветя към живите.

Теософията не е толкова безобидна, колкото изглежда. Нейната същност е в отхвърлянето на Църквата като Тяло Божие в света. Тялото Божие сред човечеството е реалност на Божието присъствие в света и тази божествена реалност е непоносима за всеки тъмен спиритуализъм.

Църквата е Тяло на Бога и този необясним факт става обясним за всеки християнин в богоуподобяването на душата и тялото му чрез подвига на преображението. Богоуподобява се именно тази душа и това тяло, ето това мое и твое дихание, налагайки по този начин отговорност именно за даден път на човека в живота. В християнството липсва мъглата на превъплъщенията, в която се отменя всякаква отговорност. Църквата взема определен жив човек и го води към вечността, правейки го клетка от едно велико Тяло. Човешката тленност влиза в божествения живот. О, Пасха!

„Изпълни се пророчеството на викащия, който казва: Ще възстановя падналата Давидова скиния, защото този образ се изпълни в теб, Пречиста, чрез която цялата човешка пръст се възсъздаде в тяло Божие.“

 

Превод: Мария Хаджиева

 

Из книгата на Сергей Фудел „Пред стените на Църквата. До моите деца и приятели“, ИК „Омофор“ 2014 г.

Щом сте вече тук…

Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>

Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>

лв.
Select Payment Method
Personal Info

Credit Card Info
This is a secure SSL encrypted payment.

Donation Total: 10,00 лв.

Следвайте ни
  
  
   

Може да харесате още...