Детето и Иисус Христос
Ние почитаме Иисус Христос като „ипостасен образ на Личността на Отца, съвършеното очертание на Неговата същност”. Ако познаваме Него, значи познаваме Троицата. Той е „второто Лице”, но това не означава, че е втори по важност или по божественост. „Втори” се отнася по-скоро до някакъв ред на откровение пред света за Божията личност. Свети Василий препоръчва да се избягва всякакво изброяване от този вид. Синът Божий не „започва да съществува” след Отца. Той е съ-вечен с Отца.
„Който е видял Мене, видял е Отца” (Йоан 14:9). Невидимият Бог става видим. Да се обича личността на Иисус Христос, лика Му, живота Му, учението Му, означава непосредствен контакт с абсолютния Бог. Не е необходимо да „израстваме” от детската си любов към Иисуса Христа.
Момче (9 г.): Ще ми се да си имах видео с Христос.
Сестра Магдалена: Да, жалко, че видеото не е било измислено, когато Христос е живял на земята. Но нали знаеш, че иконата е истински образ на това, какъв е Той. А дори и да имахме видеозаписи, от тях можеше и да не става така очевидно, както с иконите, че Той е Бог. Все пак помисли си колко много хора са Го видели и колко смирен е изглеждал; някои от тях съвсем не са Го видели като Бог.
Момче: Да, някои даже са казали, че е лош.
Целта не е дори да „покажем” Бога обективно; искаме да вдъхнем любов и уважение към Него като Бог и да помогнем на детето да разбере с думи и лични преживявания, че неговата лична любов е от голямо значение за Христос. Приемаме, че детето има такава връзка с Христос, както приемаме и че Христос се свързва с детето.
Когато и да говорим за Господа, трябва да става ясно, че говорим за жива личност, която е достъпна за всеки и която е важна за живота на всеки. Разказите за Господа не са просто „духовни упражнения”, за които не трябва да забравяме.
Деца (малко преди да бъде разказан евангелският разказ за дъщерята на Иаир): Знаем този разказ.
Вдъхновяваше ли ме този разказ? Може би го разказах скучно? Реакцията на децата беше важна. Опитах се отново да разбудя интереса им.
С. М.: Значи можете да ни кажете какво Господ поръчал на майката и бащата на момичето да направят, след като го възкресил… Никой ли не си спомня? Така е, мислим си, че знаем разказа, а винаги има нещо, което пак да преоткрием. Свети Серафим четял всички евангелия всяка седмица и казвал, че научава по нещо ново всеки път. Ще ви прочета какво казал Иисус Христос.
После обсъждахме защо Христос е поръчал на Иаир и жена му да дадат на момичето нещо за ядене: как това ще помогне на всички тях да се върнат към „нормалния живот”, с каква радост родителите ще го гледат да яде, как „всичката ни храна е от Господа, Който поръчва на родителите ни да ни хранят”… Това е Христос, Който е с нас в живота ни.
Връзката с Иисус Христос, Който споделя нашата човешка природа, е винаги възможна, каквото и да е духовното ни състояние. Каквото и да си мисли човек за Него, лесно е Той да бъде приет в Своята въплътила се природа като конкретна личност. Дори само разбирането за това поражда съзнателна връзка с Бога, макар отначало да присъства и известна доза невежество или дори враждебност към Него. По толкова много начини Иисус Христос се проявява като посредник между Бога и човеците.
* * *
Въплъщението: Бог става човек
„За нас, човеците, и за нашето спасение” Синът на извечния Отец стана плът. Не е трудно за децата, дори за тези на 8–10 години и дори по-малки, да разберат, че за Иисус Христос, Който е нашият Създател, човешката природа не е нещо странно или ново. Той приема човечеството, което е сътворил в съдействие с Отца и Светия Дух. Божествената Му природа не се е променила в човешка; Той добавил човешката природа към собственото Си съществуване.
Всяка една страна на човешкия живот е повлияна от този основен факт. Ако Иисус Христос не е изцяло Бог, то словото Му губи абсолютната си стойност. Той вече не е „окончателната Истина”; Истината е отвъд Него. От друга страна, ако Иисус Христос не е изцяло човек, то тогава човечеството не е напълно единено с Бога в Него. И това би засегнало не само Него, но и цялото човечество. Отците казват, че това, което Иисус Христос не е приел, не е било спасено.
Иисус Христос обединява божественото и човешкото неделимо в Своята Личност, без двете природи да се смесват. Представяме Го като жива Личност, и дори ако понякога се концентрираме върху някоя от Неговите природи, когато говорим за Него, ние не ги делим. Той е и винаги ще бъде Богочовек.
Момче (10 г.) (в един горещ ден): Ако Бог е направил слънцето, защо е направил така, че да е твърде горещо?
С. М.: Не зная за това, но зная едно: Господ е живял при по-горещ климат от този.
Разговор с подрастващи (възраст 10–16 г.), които се подготвят за матура. (Трябва да отбележа, че децата в тази група нямаха особено влечение към науката, нито имаха възможностда посещават добри училища. За тях това беше даденост, но понякога се тревожеха.)
С. М.: Не се притеснявайте толкова. Даже и да не си вземете матурата, няма да е страшно. Стига да дадете всичко от себе си. Ако се провалите, защото сте били мързеливи, това вече е съвсем друго – вие ще сте пропилели шанса си. Но ако наистина се постараете…
Деца (които обичат да се закачат с мене заради изрази, които често повтарям): …Бог ще свърши останалото.
Сред избухналия смях аз добавих: „И при това е вярно! Той няма да ви остави без това, от което се нуждаете, само защото не сте влезли в колеж. Няма да загубите любовта Му, нито любовта на семействата си. Не резултатите от матурата ви правят по-добри хора. Иисус Христос не се е явявал на матура”.
Дете: Иха! Благодаря, сестро! Сега си имам добро тайно извинение!
Друго дете: Тя нямаше предвид това.
Дете: Зная, глупчо. Но защо пък да си нямам някое и друго утешение? На тебе не ти натякват, както на мене.
С. М.: Е, не ме вкарвайте в беля!
Не образованието е това, което определя възможностите човек да бъде полезен на обществото. Иисус Христос, съвършеният Човек, е доказателство за това.
Иисус Христос е Бог, Който е дошъл и станал част от живота ни тук на земята. Няма нещо, което да не е пред погледа Му. Не можем да Го зачислим само към отдела по религия. Макар без колебание да отхвърляме богохулството, няма нужда да определяме като твърде фамилиарен начина, по който малките деца Го свързват с всяко нещо в ежедневието.
Обсъждахме Божиите дарове. Докато аз си мислех за красотата на творението и за светите Дарове, едно петгодишно момиченце се намеси: „Като моите нови шорти на цветенца”.
По време на урок в един лагер видях доказателство за това, че едно дете беше наистина разбрало важността на Светата Троица и Въплъщението. Отговарях на въпроси за Троицата (например: „Може ли да се каже, че е като торта, която разрязваш на три, но си е все същата торта?”), като казвах, че нищо на земята не е три-в-едно, както Бог („Донякъде, но тайнството е в това, че всяко парче е равностойно на цялата торта”).
По-късно едно момче пожела да се върнем към тази тема.
Момче (8 г.): Мисля, че знам защо трябва да са Трима. Не знам как да го изразя, но…
С. М.: Кажи го така, както можеш, а ако не те разбера, можеш да ми дообясниш.
Момче: Ами имам предвид, че ако беше само Един и Той беше дошъл на земята, нямаше да остане никой на небето, нали?
За мене това беше трогателен пример за истинско прозрение, отразено в „неправилни” думи. Бях благодарна да видя, че момчето е приело Иисус Христос като небесна Личност. В отговора си подчертах, че е прав за това, и добавих, че по мистичен начин Той е бил и на небето в същото време. В добавка към това тайнство, Отец и Светият Дух са били също с Него на земята – обсъдихме примери от Евангелието за гласа на Отца и явяването на Светия Дух.
Бог е един от нас, за да можем всички ние да сме с Него.
Въплътилият се Бог страда за нас
Иисус Христос, въплътеното ипостасно Слово, е обичал не само Отца Си, но и цялото човечество до степен да приеме смъртта. В събитията в Гетсимания и на Голгота откриваме Бога, Който е станал съпричастен на човешкото страдание.
Прочетох някъде, че родители християни са се опитвали да избягват представянето на Кръста Христов на своите деца, за да не би да им се стори „страховит”. Следният разговор потвърждава мъдростта на нашата Църква, която показва Разпятието дори на малки деца и ги учи да целуват кръста и
сами да се осеняват с кръстния знак…
Майка (на четиригодишно момиченце): Йоана [не е истинското име] иска да ви пита нещо, нали, мила?
Момиче (искрено, но срамежливо): Да. Имам този въпрос от четвъртък.
С. М.: Може да ме попиташ сега, ако искаш.
Момиче: Когато Христос е бил на кръста, Той… ъъ… на Него текла ли Му е кръв?
От нейното искрено напрежение ми стана ясно, че това за нея е истински въпрос, но не можех да разбера съвсем какво точно искаше да знае. Най-доброто решение за момента изглеждаше да й покажа стенописа в манастирската трапезария и да оставя иконата да говори на детето и да му предаде правилното послание. Православните икони, представящи Разпятието, показват истинско страдание, но не по ужасяващо трагичен начин. Подобно на евангелския разказ, посланието им е ясно, но в него има и покой. Христос не е обречен; Той страда повече от всеки, но доброволно и от любов, за да покори злото.
С. М.: Да, кървял е. Нека отидем да видим иконата. Погледни, виждат се дупките от гвоздеите, с които е бил прикован, вижда се и кръвта. Но няма много ужасяваща кръв, защото иначе това би ни натъжило много. Нямаше да помним, че Той е позволил да Го приковат на кръста, защото обича всички. Виждаш, че е спокоен. Освен това помним и какво се е случило после. Погледни тук [към иконата на възкръсващите Адам и Ева]. Нали знаеш какво се е случило след третия ден в гроба?
Момиче: Той… ъъ… Той станал пак.
Виждах как се опитва да се сети за думата „възкръснал”, но исках да съм сигурна, че тя означава нещо за нея, така че не й я подсказах.
С. М.: Да, и ние пеем „Христос воскресе” [Христос възкръсна] на Пасха, когато празнуваме Неговото „ставане”, Неговото Възкресение. И сме щастливи и благодарим на Христа, защото Той пострада и умря, за да възкреси всички със Себе Си [сочейки Адам, Ева и другите образи на иконата].
Тя изглеждаше успокоена и сякаш за да го докаже, хукна още преди да мога да добавя друго; така стана добре, защото щях да се впусна в повече подробности. По-късно разбрах, че е тичала, за да каже развълнувано на баща си: „Всичко е наред, татко, сестрата ми каза, че Христос е кървял, но ние изтриваме кръвта от Него”. Тя говореше на гръцки и използва дума за почистване на рана с памук. С други думи, беше я тревожило приковаването на Христос на кръста, но от иконите бе разбрала, че вярата ни в това, което Христос постига със смъртта Си, има сякаш тази роля. И наистина, „ние изтриваме кръвта от Него”, когато
приемаме дара на Неговото изкупление, и Го радваме, когато се завръщаме при Него. Вярно е, че момиченцето беше доста умно за възрастта си, но това не променя убеждението ми, че Кръстът може да бъде показан и в окуражителния му смисъл на съвсем малки деца.
* * *
Докато си говорехме в клуба, беше спомената и думата „разпятие”.
Момче (7 г.): Разпятие [crucifixion]! Искаш да кажеш, че това не е истински разказ!
Тази забележка (детето разделя английската дума на части (cruci-fiction), а втората част като
самостоятелна дума може да означава „измислена история“ – бел. прев.) ме учуди и предизвика смайване у другите.
Момче: Добре де, само се шегувам. Иисус Христос знае, че нямах предвид точно това. Трябва да се казва „cruci-nonfiction” (non-fiction се превежда като „документален“, „научен“ – бел. прев.)
Любовта на децата към Иисус Христос често ги кара да се притесняват за Неговите страдания. Църквата винаги представя Разпятието във връзката му с Възкресението. Например Христовото възкресение често се споменава в службата на Разпети петък, а Кръстът се споменава във възкресните песнопения вся-
ка неделя. Не е добре да се преструваме, че за Него е било леко само защото е Бог (iамо православната христология спасява човечеството от отчаяние пред лицето на страданието).
Момиче (12 г.): Мисля, че понякога ние трябва да имаме милост към Иисус Христос, не само да Го молим за милост към нас. Вижте само какво Му се е случило.
В друг случай:
Момче (7 г.) (към майка си): Мисля, че Бог не е добър. Жестоко е да прати Сина Си да Го разпънат на кръста.
Във втория случай предложих да се обясни на детето, че Отец и Син работят заедно и в съгласие като Един (вж. Йоан 4:34). Отец желае славата на Сина. И двете деца имаха полза, когато им се припомни, че Христос Сам е пожертвал живота Си. С момичето се опитах да поговоря за това как ние показваме „милост” към Христа, т. е. как може да се постъпва богоугодно, как приемаме дара на спасението. Със затрогващо прозрение тя добави: „Да, тогава то [страданието Му] наистина си е струвало”.
* * *
Победата на Иисус Христос
„Дерзайте: Аз победих света” (Йоан 16:33). „Иде князът на тоя свят, и в Мене той няма нищо” (Иоан 14:30). „И тази е победата, която победи света – нашата вяра” (1 Иоан. 5:4)…
Възкресение означава, че властта на злото е свалена. Ние, които живеем в „последните времена” (т. е. след Петдесетница), сме свидетели на последните му предсмъртни гърчове. Когато веднъж говорих с децата за това, те направиха сравнение с посечено влечуго, което все още се мята, преди да издъхне; някои
отци са използвали същата аналогия. Увереността в победата на Христа е оръжие срещу отчаянието при всякакви обстоятелства.
Момиче (5 г.): Имам една картинка да ти покажа. [Беше икона на Изкуплението на Адам и Ева.] Защо този мъж и тази жена дърпат Иисус надолу към тъмното?
Почудих се как да заговоря за изкуплението с едно петгодишно, защото трябваше да внимавам дали да споменавам ада и как. Не е много разумно да се говори ясно за ада с малки деца; това може да ги измъчва като кошмари или дори да разруши вярата им в Божията любов и сила. Учителите, които говорят за ада, също предварително трябва да се убедят, че децата са достатъчно големи, за да контролират въображението си и да не си направят мисловен образ на ада. Само духовно зрелите подхранват спомена за ада, за да запазват или предизвикат смирение.
За да спечеля време за вдъхновение, аз започнах: „Ами, като за начало, те всъщност не Го дърпат надолу, Той ги дърпа нагоре от там”.
Това беше достатъчно; иконата си свърши работата. Лицето й заблестя и тя изтича да каже на майка си с искрено вълнение: „Познай! Сестрата ми обясни! Той изважда мъжа и жената!”.
Свети Силуан описва два случая, които показват деца, упражняващи вярата си, когато са сами: „Отец Роман, син на отец Доситей, ми разказваше, че когато още в света като момче трябвало да премине Дон през зимата, конят му попаднал в цепнатина в леда и щял целият заедно с шейната да отиде под леда. Той, малко
момче, викнал: „Свети Николай, помогни ми да измъкна коня!” и задърпал юздата. И така извадил изпод леда коня заедно с шейната. А отец Матей, който беше от моето село, като момче пасял веднъж, както пророк Давид, овцете на баща си. На ръст той самият не бил по-голям от овца. По-големият му брат работел на другия край на голямото поле и изведнъж видял вълци да тичат към Миша, така наричаха отец Матей в света. Малкият Миша завикал: „Свети Ни- колай, помогни ми!”. Щом извикал, вълците се обърнали назад и не му сторили никакво зло, нито на него, нито на стадото. И дълго след това в нашето село се смееха и казваха: „Миша много се уплашил от вълците, но свети Николай го избавил”.
И много такива случаи знаем, когато светиите веднага ни идват на помощ, само да ги призовем. От това се вижда, че небесата чуват нашите молитви. Истински истории като тази окуражават децата. Те са по-
лезни, когато се обсъжда реакция на заплаха от насилие. Молитвата и кръстният знак са първите в списъка с неща, които ги учим да правят, за да избегнат проблеми и опасности.
Христос възкресе! Това е, казва свети ап. Павел, което дава смисъла да сме християни, иначе всичко би било, както изглежда в очите на света – празнословие (1 Кор. 15:14). Възкресението дава смисъл на живота ни. Нека имаме възкресна радост като учители на християнството.
Превод: Людмила Митева
Откъс от книгата на монахиня Магдалена “Разговори с децата. Споделянето на вярата”, ИК “Омофор” 2012
