От свое име…



…или кой свали оковите на суеверието

С посещение на манастира „Св. св. Козма и Дамян” над Куклен завърши първият сезон на курса по творческо писане към читалище „Възраждане” – Пловдив. На 3 юли т.г. курсистите съчетаха разходка сред природата с поклонение в духовната обител.

Решихме да дойдем в манастира „Св. св. Козма и Дамян” заради целебната сила на църквата и на аязмото, с които той се слави. А и да потърсим сюжетни следи и творчески истории на съвременни български разкази – от „Козият рог” на Хайтов до „Вълкът и злият дух” на Димитър Атанасов. Искахме да се докоснем до факти от историята и да преживеем от свое име вълненията на истинските творци, да повървим в техните стъпки.

Влязохме в двора на светата обител като туристи. Разгледахме старите надгробни камъни, запалихме свещ в църковния притвор и дори пробвахме металните вериги, служещи за изгонване злите сили. Поискахме да узнаем как точно се слагат тежките окови. Този случайно зададен от нас въпрос ни отведе при майка Анастасия, игуменката на манастира. Още преди да успеем да оценим жеста, че сме поканени и така сърдечно посрещнати, се оказахме в трапезарията на манастира. На дългата маса се появи почерпка. Докато се чудехме дали е за нас, видяхме, че броят на поставените прибори е точно колкото сме ние. Очаквахме идването на майката игуменка да бъде подобаващо тържествено и официално. А тя просто седна сред нас, без да обявява нищо, без дори специално да се запознаваме. Започнахме разговор и от дума на дума стигнахме до отговори на въпроси, които сме потулвали в себе си. И още по-нататък – до други въпроси.

Осъзнахме, че църквата, манастирът, духовните средища не са музеи. Те не са места, в които да отглеждаме егото си, да търсим сензация или мистика. Там отиваме заради просеното зърно на вярата и за да осъзнаем отговорността си. Те са места за молитва. Разбрахме, че ритуалното слагане на оковите няма да разпръсне тъмнината в душите. То е по-скоро израз на страха, управляващ ни ежедневно.

На богата трапезата бяхме нагостени в манастира „Св. св. Козма и Дамян”. Тръгнахме си, наситени с вкуса на истинските житейски богатства. И с благодарност към майка Анастасия, която свали от нас оковите на суеверието и ни нахрани с обич.

Необикновен беше денят и завърши необикновено – с литературно четене под стряхата на параклиса „Въведение Богородично” недалеч от манастира.

Щом сте вече тук…

Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>

Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>

Подкрепете сайта

лв.
Select Payment Method
Personal Info

Credit Card Info
This is a secure SSL encrypted payment.

Donation Total: 10,00 лв.

Следвайте ни
  
  
   

Може да харесате още...