За една българска загадка в Истанбул



БЛИЗКИ ТЕМИ:

4 коментара

  1. hpberov каза:

    Автор: Христо П. Беров, LL.M.

    Публикацията на г-н Лъчезар Тошев много ме заинтригува. Не само фактът, че надписът е на старобългарски, а много повече въпросът, какво се е случило и какво се случва с толкова важните за християните реликвии ме развълнува дълбоко. Като неспециалист по история, а още по-малко по археология си поз-волих да изпратя статията на многоуважаемия от мен г-н д-р Чилингиров, един особено даровит, неуморен и много известен наш учен във ФРГ с надеж-дата да мога да разбера нещо повече. Смятам, че отговорът му до мен може да се окаже интересен и за читателите на православие.бг.

  2. hpberov каза:

    Ето какво ми спомена д-р Асен Чилингиров във Берлин (публикуваното тук е с изричното му съгласие):

  3. hpberov каза:

    Съжалявам, че не научих по-рано за този случай, за да се включа също в дискусията. Фактът, че дарителният надпис е от влашкия войвода прави в значителна степен безпредметна дискусията за български произход на експоната – във Влашко и Молдавия българският език е бил официален книжовен и държавен език да средата на ХІХ век- Дали реликварият е бил изработен в Солун или в Цариград е второстепенен въпрос. А да стигне до султанския дворец не е било особено трудно: монасите многократно са залагали или продавали техните съкровища през ХVІІ, ХVІІІ и ХІХ век – за тях стойност е представлявало само златото, а не и реликвите. А за реликвите и по-специално за главата на св. Йоан Кръстител има много истории – най-забавната е следната: Петър Велики научил, че в руски манастири се пази главата на св. Йоан Кръстител и издал окръжно, с което задължил всички игумени на манастири незабавно да му изпратят главата при заплаха за строго наказание, ако не спазят тази заповед. И получил 40 автентични глави на св. Йоан Кръстител! За съжаление, аз досега не съм намерил никъде препис или регистрация на този царски указ. Публикуван обаче е указът на същия Петър Велики до всички манастири да му изпратят старинни ръкописи, съдържащи руски летописни сборници. И тази заповед е била, доколкото е известно, стриктно спазена. А какво е станало със ръкописите е също добре известно – били са почти без изключение унищожени

  4. Лъчезар Тошев каза:

    Твърдението че реликвата е подарена от княз Нягой Бесараб не означава ,че е молдовска или влашка. И днес в Румъния се покоят мощите на Св.Петка Търновска, Св.Филотея Търновска и Св.Димитър Бесарбовски. До 1860г. във Влашко и Молдова се е писало на кирилица и на старобългарски.
    Никаде на реликвария няма надпис на Нягой Бесараб. Възможно е тази реликва да е попаднала по якакъв начин при него и той да я е дарил. Вижте реликвите на Света Гора и ще видите че това е чест случай по онова време. И все пак текстът гласи „Мощи верховнаго Первоапостола Петра“. Проф.Елка Бакалова е видяла и друг надпис отстрани, който аз не съм виждал , на който пише , че това са мощи на Св.Йоан Кръстител. Да изчакаме нейната публикация.
    Но основния въпрос- за съдбата на много реликви пренесени на Запад след превземането на Константинопол през 1204г. и на други важни реликви е много важен. Ние трябва да установим къде са те сега за да можем да ги почитаме. Това е и предизвикателството на поредицата такива кратки текстове и снимки , които предоставих
    на сайта Православие БГ.
    Ще се радвам ако повече хора се вкрючат в тези дискусии и всеки допринесе с това което знае!
    Л.Тошев

Споделете в социалните мрежи