Една православна светиня в Пловдив ще възкръсне за нов живот
Сгушена в подножието на Джамбаз тепе, днес църквата “Св. Петка – Стара” (”Св. Параскева), като че ли е известна само на по – възрастните пловдивчани, на историците, и особено на бездомните, скитниците, наркоманите и катерачите, които ползват скалите над нея за катерене. Нейната камбанария обаче, е известна на всички, извисила се високо над църквата, кацнала на една скала и видима от централния площад и от минаващите по булевард “Цар Борис Трети”.
Друго предание, непотвърдено от исторически източници, разказва, че на мястото на църквата, е имало такава, още от времето когато Пловдив е бил град на Византийската империя.
Днешната църква “Св. Петка – Стара” (”Св. Параскева”) е построена през 1837 г. с даренията на българските пловдивски чорбаджии, на махленците българи и гърци, и на населението на няколко градчета и села около Пловдив. До 1860 г. в нея е служил български свещеник, служило се е на църковно – славянски език, и е имало към църквата българско училище. След тази година, в разгара на българо-гръцкия църковен спор, тя преминава в ръцете на гърците и гърчеещите се българи, което население е преобладаващото в махалата около църквата.
Историческите сведения показват, че църквата е имала два храмови празника – 26 юли, деня на св. Параскева, и Светли Петък – Живоприемни източник, когато е ставало голям събор. Около църквата е имало и аязмо, чиято вода е лекувала очни болести. В близост до камбанарията все още ясно личат и зидовете на църковната къща.
Затворена около преди двадесет години, църквата и района около нея се превръщат от свято място, по думите на старозаветния пророк Данийл в “мерзост на запустението”. Всичко е потънало в бурени, високи саморасли храсти и дървета и боклуци.
През 2006 г. бе направен основен ремонт на покрива и вътрешно измазване на стените на храма, бе поставена и нова желязна врата, но всичко приключи с това.
Сега с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай, ремонта и възстановяването на църквата “Св. Петка – Стара” са възобновени. Онова което е останало да се направи: изчистване на района, ремонт на камбанарията, изработване на нови камбани, вътрешно оформление и обзавеждане с необходимите за всеки православен храм принадлежности, реставрация и монтиране на иконите, ще бъде завършено, като към църквата е назначен постоянен свещеник, който да завърши всичко това и да възстанови богослужебния живот към храма.
Много са още нещата които превръщат тази малка на външен вид църква в един от най-ценните църковни паметници на Пловдив. Ще стане ли възможно нейното бързо отваряне и възкръсване за нов живот? Ще се намерят ли и днес, продължители на родолюбивите българи възрожденци ясно съзнавали, че Църквата единствена може да поддържа и оживотворява човешкия дух и при най-тежките изпитания, да му дава сили да се пребори с тях и да продължи на пред?
Нека не оставаме безучастни към това дело – възстановяването и отварянето на църквата “Св. Петка – Стара”, и запишем имената си сред ктиторите и, за да може местата на запустение в нашата страна, а те не са малко, да се превърнат в духовни оазиси, в места на мира, спокойствието и утехата в бурното море на забързаното ни ежедневие.
Всеки който желае да помогне, като сам прецени с какво и как, да се обади на тел. 032/626 276; 032/675 410 и GSM: 0896 147 221 свещ. Емил Паралингов
