Отдясно на олтара. Дали Сан Клементе пази образа на Свети Кирил?

Църквата “Сан Клементе” в Рим е известна в България с това, че в нея на 14 февруари 869 г. е погребан Св.Кирил – равноапостолът на нашата писменост. Погребването на Св. Кирил в Сан Клементе не е случайно. Когато в 863 г. солунските братя са определени за мисия при хазарите от император Михаил, те – наред с религиозните диспути – успяват да открият мощите на Свети Климент – четвъртият поред предстоятел на римската християнска общност, ръкоположен от самия Св. Петър. Свети Климент е бил изпратен на заточение в Херсон, където умира мъченически. Макар мисията на двамата братя при хазарите да е неуспешна (те приемат юдаизма, а не християнството), те успяват да отнесат със себе си мощите на светеца.

Това очевидно е било събитие с голямо значение за църквата, която по това време още е неразделена. Св. Кирил и Св. Методий получават покана от папа Николай І да посетят Рим.

Когато те пристигат, папа е вече Адриан ІІ, който ги посреща извън стените на града именно защото те носят със себе си светите мощи на Св. Климент.

Триумфалното посрещане е предадено на фреска от края на ІХ век, запазена в църквата Сан Клементе. Мощите на светеца са положени в тази църква. Популярността на двамата братя е толкова голяма, че те успяват да издействат книгите на славянски език да бъдат благословени от папата, което става в една от четирите големи римски църкви – Санта Мария Маджоре.

След смъртта на Св. Кирил, римляните не се съгласили той да бъде пренесен и погребан в Солун, а го погребали в мраморен саркофаг – отдясно на олтара в Сан Клементе. Над саркофага (мраморният ковчег) изобразили неговия образ.

Историята е записана както в славянското житие на Св. Кирил, така и в хрониката на Лео от Остия от 1100 г. сл. Хр. Последната творба по-скоро е предназначена за поклонници.

Днес поклоненията на Свети Кирил се извършват от лявата страна на олтара, където е запазен гроб, зидан с тухли.

И така – къде всъщност е бил погребан Св. Кирил?

Църквата, в която това се е случило е построена през ІV век върху стар митраистки храм от І век, който също е запазен. През ХІІ век върху нея е построена нова църква, функиционираща и до днес. Тогава е построена една подпорна стена, минаваща през дотогавашната църква, а самата сграда е била напълнена с пръст. Мощите са били пренесени в горната църква и през 1798 г., за да се спасят от поругаване през бурните събития, през които преминавал Рим тогава, и дълго време са били в неизвестност. През 1963 г. малка част от мощите са открити в малък параклис край Реканати и са пренесени обратно в Сан Клементе. Папа Павел VІ дарява частици от тези мощи и на църквата в Нитра-Словакия.

При реставрацията на храма от ІV век е открит споменатият тухлен гроб и е обявен за гроб на Св. Кирил. Там са сложени паметни плочи, там се извършват службите и пр.

Но ако погледнем отдясно на олтара, в един кораб със запазени византийски фрески ще открием следи, сочещи, че някога там е имало мраморни саркофази, които са демонтирани. Там се намира и фреската от ІХ век – “Лимбо”, изобразяваща Кападокийската легенда за слизането на Христос в ада, за да изведе падналия Адам.

Отляво на тази сцена е изобразен мъж с книга в ръка, без нимб, с дясна ръка с отворена длан към зрителя. Към момента на изобразяването му той явно не е бил смятан за светец, а не може и да е бил и ктитор, тъй като те се изобразяват при входа на църквата.

Възможно ли е това да е образът на Св. Кирил?

Аргументите за това са, че образът съответства на писмените свидетелства за изобразяване на лика на Св. Кирил над гроба му, намира се отдясно на олтара и под него се забелязват следи от мраморни саркофази. Другият гроб е тухлен, намира се отляво на олтара и много вероятно в него да са се покояли мощите на Св. Климент – Сан Клементе. Въпросът е какво са разбирали по онова време хронистите и съвременниците за израза “отдясно на олтара”. Би трябвало да се приеме, че човек трябва да застане с лице към олтара, а не с гръб.

Тогава отдясно се пада фреската “Лимбо”, а отляво – тухленият гроб.

Ако тази логика е вярна, тогава образът на Св. Кирил – още от времето преди да бъде канонизиран, е този запазен до фреската “Лимбо” и е най-близо до неговия истински образ.