Десет истории за свети Паисий Светогорец



Игумен Никон (Смирнов), предстоятел на подворието на Светогорския манастир „Свети Пантелеймон” в Москва, и протопрезвитер Михаил (Макридис) от Гърция разказват за срещите си със свети Паисий Светогорец.

Молитвеници на Атонското подворие

Игумен Никон (Смирнов)

През 1991 – 1992 г., след дълго търсене, ни се даде възможност да изберем място за представителство на Света гора в Москва. Подворието се намира на ул. „Таганка“, до многоетажна жилищна кооперация. Жителите на тази кооперация бяха построили гаражи, които сега се оказаха на територията на подворието. Хората нямаха намерение да освободят мястото и заплашваха монасите със саморазправа, като се заканваха да разрушат храма.

Тогава нашият предстоятел отиде на Света гора, защото беше решил да помоли за духовна помощ стареца Паисий. Той успя да се срещне със стареца и да му сподели своята болка.

Старецът Паисий изслушал нашия предстоятел и му казал:

– Нали имаш много молитвеници, обръщай се към тях!

– Какви молитвеници имам аз?  – попитал духовникът.

–  Колко престола има вашият храм?

– Пет.

Йером. Тихон (Голенков)

– Тези светци, на които са осветени престоли във вашия храм, те ще ви помогнат. Ежедневно се молете на тях, търсете тяхната помощ – заръчал старецът.

Предстоятелят така и направи: ежедневно с цялото братство извършвахме литийни шествия и се молехме. И всичко се разреши мирно.

Руският наставник на стареца Паисий

Старецът Паисий беше с обикновен произход и беше завършил само начално училище, но той беше истински богослов. Светите отци казват: „Който се моли, той е богослов”. Това несъмнено се отнася за преподобния Паисий, защото той е молитвеник от изключителна величина. В неговата прочута килия се стичаха хиляди хора, загубили смисъла на живота си и никой не си тръгваше оттам неутешен. Старецът Паисий е довел при Бога толкова заблудени души, че можем да го наречем равноапостолен.

При неговото недобро образование той беше учудващо осведомен в светоотеческото разбиране на църковните истини. Божията благодат беше винаги с него.
Кой от съвременниците би могъл да допринесе за неговото духовно израстване? Оказва се, че духовен наставник на стареца Паисий Светогорец е бил на времето си руският йеромонах Тихон (Голенков), който постригва стареца Паисий във велика схима през 1966 година.

Когато папа Тихон служил Литургия, той молил всички да излязат от олтара. Литургията се служила неимоверно дълго, само пеенето на Херувимската песен продължавало два часа, но тъй като в олтара нямало никого, било ясно, че пеят ангели.

Папа Тихон е предузнал времето на своята кончина. Веднъж той разказал на Паисий, че му се явила Пресвета Богородица с чудотворците свети Сергий и свети Серафим и му известила, че ще отиде при Господа ден след нейното рождество – на 10/ 23 септември. Така и станало.

Приемник на свети Арсений Кападокийски

Протопрезвитер Михаил (Макридис)

Старецът Паисий е роден във Фарас, в Кападокия (Мала Азия) и е кръстен от прочутия подвижник свети Арсений Кападокийски. По онова време се извършва размяна на населението – фарасийските гърци заминават от Турция за Гърция, а турците от Гърция се връщат в Мала Азия. Преди да тръгне, свети Арсений Кападокийски кръстил бъдещия подвижник и му дал своето име.

Свети Арсений смятал, че е негова мисия да върне хората в Гърция. Така Арсений – бъдещият старец Паисий – растял в тежки условия; и тъй като роднините и семейството му били бежанци, те живеели бедно и търпели недоверчивото отношение на местните жители.

През 1940 г. започнала войната между Гърция и Италия, после Втората световна война и гражданската война в Гърция. През 1945 г. Арсений е призован в действащата армия и служи три и половина години като радист. Именно заради войната той не успява да получи образование, въпреки че никога не се е отнасял с пренебрежение към образованието.

 

Молитвата на стареца Паисий

В младостта си аз не се отнасях много добре към свещениците, защото срещах свещеници, които бяха също толкова грешни, както и аз. Нямах пред очите си духовен пример, въпреки че бях слушал от приятели за стареца Паисий. В младостта си се интересувах от източни религии и източни бойни изкуства и веднъж след едно чудо, което стана с мен по време на лятната ваканция през 1991 г., аз реших да отида на Света гора и да се запозная със стареца Паисий.

Когато стигнах до килията му, видях, че много хора чакат да влязат при него и също застанах на опашката да чакам ред. До мен стоеше момче – ученик в пети или шести клас, заедно с баща си. Бащата ми разказа, че старецът спасил от смърт сина му.

Няколко години преди това момчето решило да претича през улица в центъра на Атина и изведнъж насреща му излетял автобус, но станало чудо и по невероятен начин момчето избегнало смъртта. Спасеното дете през цялото време повтаряло: „Спаси ме един старец!”, но никой не видял този старец. Детето разказало, че е видяло старец, който го прикрил с тялото си и го избутал настрана от мястото на неизбежната трагедия.

След няколко години на гости при приятели момчето видяло снимка на стареца Паисий и казало: „Старецът на тази снимка ме спаси”. Тогава бащата решил да отиде на Света гора и да пита стареца Паисий знае ли нещо за този случай.

Когато детето видя стареца, се хвърли в обятията му и не се отдръпна от него. Бащата попита: „Вие ли спасихте сина ми, когато щеше да го прегази автобуса?”. Той отговори: „Не, не бях аз. Но ако това се е случило в четвъртък след седем часа вечерта, то точно тогава аз започвам да се моля за всички пътуващи и за всички християни. Господ е изпратил при момчето неговия ангел пазител, който просто се е явил в моя образ”.

Момчето започна да протестира: „Не е вярно, това беше ти”. И старецът Паисий разказа на бащата, че всеки ден след молитвеното правило той отделя един час за молитва за различни хора. Старецът Паисий заръча на бащата да се моли за детето си, а на детето – да се моли за всичките си приятели.

Отношението към критиката

След това дойде моят ред. Не можех да погледна стареца Паисий в очите, защото лицето му така сияеше, че тази светлина направо ме заслепяваше. Можех да гледам само надолу в земята. Единственото, което разбирах в онзи момент беше, че този човек вижда всичко в мен, целия ми вътрешен свят, че той знае всичко за мен.

Но вместо очакваното изобличение за цялата критика, която бях изговорил по негов адрес, старецът ме погали по главата и каза: „Не се огорчавай. Всичко, което ти е идвало наум, не е твое, било е изкушение”. Всеки от нас на мястото на стареца Паисий би ме изгонил, само не и той.

Така се запознах с него. От тогава съм го посещавал много пъти, опитвайки се да разреша моите вътрешни противоречия, тъй като в лицето на стареца Паисий аз намерих истинската духовност на нашата Църква.

Конкуренти

Старецът Паисий никога не се отнасяше към другите свети хора, които живееха по негово време, като към съперници. Това беше моят първи урок – да престана да се конкурирам с ближните си.

Веднъж света мъченица Евфимия се явила на стареца и той я попитал: „Ако можеше да се върнеш в света, какво би искала да промениш в живота си?” Светицата отговорила: „Бих искала да претърпя още по-страшни мъчения за Христа”. А света мъченица Евфимия е понесла най-жестоки изтезания и старецът Паисий се учудил: „Това го казваш ти, която си изпитала такива страшни мъки!” – „Ако знаех, в каква слава пребивават светиите, то бих направила всичко възможно, за да се подложа на още по-големи мъки” – отговорила света Евфимия.

Като ми разказа това, старецът добави: „Виждаш ли, светците нямат никаква завист и конкуренция помежду си – защо трябва ти да си по-близо до Христа, а не аз – те живеят в мир и на този свят и в Царството Небесно. Онова, което най-много ги вълнува, е възхвалата на Божието име”.

Молитвата прилича на автобус

Имах много близък приятел, който се разболя от рак. Малко преди да почине попитах стареца Паисий: „Кажи ми, има ли някаква сила молитвата ми за моя приятел?” Старецът ми отговори: „А ти защо се молиш само за един човек, моли се за всички хора, за всички на света, които страдат от тежки болести. Молитвата прилича на автобус – еднакви са усилията, които полага шофьора на автобуса, в който пътуват сто човека и тези – на шофьора на автобуса, в който се вози един човек”.

Аз възкликнах: „Но аз не познавам другите!”. И старецът каза: „Нима Пресвета Богородица те познава. Ти си й неизвестен, ти с нищо не можеш да си й полезен, тя няма нужда от теб, тогава защо трябва да ти помага? Такава е твоята логика.

Свещениците на Израил, които разпъват Христа, са се молили за себе си и са принасяли жертви за себе си, за да изпълни Господ техните лични желания. Те не са се молили за другите, не са се молили Господ да им покаже Божията воля за другите хора.

Когато се молиш само за твоите лични проблеми, това е все едно да отидеш при някой депутат и да го молиш да ти направи лична услуга. Научи се да се молиш за хората около себе си и тогава ще се уподобиш на Господа и на Пресвета Богородица.“

Бремето на ближния

Веднъж отидохме в килията на стареца и видяхме яма, която той беше изкопал за себе си вместо гроб. Старецът беше много болен, блед, единият му бял дроб почти не работеше, предишния ден той беше претърпял толкова силна болка, че беше легнал в своя гроб. Попитахме стареца: „Как така се разболя толкова тежко, та ти живееш свят живот?”. И старецът ни разказа, че веднъж го посетил един поклонник, на който единият бял дроб не функционирал. Този поклонник молил стареца да се застъпи в молитва не за него лично, а за неговото семейство – за жената и за децата.

Същата вечер старецът започнал да се моли и му се явил ангел, който казал: „За да бъде изцелен този човек, някой трябва да се нагърби с неговото бреме. Искаш ли ти да вземеш неговото бреме?”. Така Господ изпратил на стареца тази болест.

Тогава попитах стареца Паисий: „Мога ли и аз да направя същото за моя болен от рак приятел?”. И той ми отговори: „Ако се разболееш, ще огорчиш своите родители, ще им създадеш много финансови и други проблеми, а около мен няма хора, на които бих могъл да създам притеснения. Ето защо бъди доволен от това, което Господ ти изпраща и се моли за ближните си”.

Тънкото клонче

Веднъж разказах на стареца за моя интерес към източните бойни изкуства и той ми каза: „Това са бесовски увлечения”. Аз започнах да възразявам, беше ми обидно, вече почти бях получил черен пояс. Тогава старецът взе едно тънко клонче с три засъхнали листчета на него и ми каза: „Счупи го”. Аз се засмях: „Дай ми нещо по-дебело!”. Но аз не можах да счупя това тънко клонче.

Старецът никога не налагаше на хората своята воля, той чакаше човек сам да узрее за това да приеме думите му. Когато се събирахме в килията на стареца и разговаряхме с него, той никога не ни прекъсваше и никога не ни натрапваше своето мнение. Винаги гледаше надолу и имахме усещането, че той вътрешно говори с някого, когото не виждаме. А после ни излагаше своето мнение и всички ни обземаше състояние на спокойствие и мир.

Бащиният кръст

Веднъж попитах стареца каква професия да избера. Аз имах длъжност в гръцката армия, баща ми беше генерал в оставка и споделих със стареца, че искам да вървя по стъпките на баща си и да стана военен. Старецът ми отговори: „Ти ще носиш военните кръстове и наградите на баща си, но мечът му не ти трябва”.

Когато старецът почина, се изпълни неговият завет: „На вас, хората в света, смъртта ми ще ви донесе полза. Докато живея на този свят вие идвате при мен, а когато умра, аз сам ще идвам при вас”.

През 1999 г., когато баща ми вече беше починал, ме ръкоположиха в Солунската епархия. А през 2005 г., когато станах протопрезвитер, при мен дойде майка ми и ми връчи наградите, ордените и кръстовете на баща ми.

Като видя тези кръстове вкъщи, един свещеник ме попита: „Защо не направиш от тези кръстове свещенически кръстове за себе си?”. Тогава си спомних думите на стареца.

Днес нося един от тези кръстове, нося го и така въздавам чест на светия старец и отново разбирам, че Божият промисъл е напълно различен от нашата човешка логика. | Pravmir.ru

 

Превод: Евгения Николчева

 

Щом сте вече тук…

Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>

Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>

лв.
Select Payment Method
Personal Info

Credit Card Info
This is a secure SSL encrypted payment.

Donation Total: 10,00 лв.

Следвайте ни
  
  
   

Може да харесате още...