Старецът Паисий Светогорец: Годините, в които живеем, са много трудни и много опасни, но накрая ще победи Христос
– Кажете ни нещо, отче.
– Какво да ви кажа?
– Каквото сърцето ви казва.
– Това, което казва сърцето ми, е да взема ножа, да го разрежа на парченца, да го раздам на света и след това да умра.Повечето хора в наше време са светски образовани и летят с голямата светска скорост. Но тъй като им липсва страхът Божий – „начало на мъдростта е страхът Господен” (Пс. 110:10), – то им липсва и спирачката. А с висока скорост и без спирачка завършват в някоя пропаст. Хората са засипани с проблеми и повечето са много зашеметени. Изгубили са ориентацията си. Лека-полека стигат дотам да не могат да се владеят. Ако тия, които идват на Света Гора, са толкова силно изнервени, толкова объркани, толкова неспокойни, помислете си какви са другите, които са далеч от Бога, от Църквата! Вижда се, че във всичките държави се вихри фъртуна, голяма бъркотия! Горкият свят – Бог да помогне! – клокочи като тенджера под налягане. Но и големците докъде я докарват! Готвят, готвят, после хвърлят всичко в херметическата тенджера и сега тенджерата пищи! Скоро клапата ще изхвръкне! Веднъж казах на един от високопоставените: “Защо не внимавате в някои работи? Какво ще стане сега?” “Отче – казва ми, – в началото лошото беше като малко сняг, сега е станало цяла пряспа. Само някое чудо може да помогне”. Но така както някои се опитват да помогнат в това положение, правят пряспата на злото още по-голяма. Вместо да вземат някои конкретни мерки за образованието и т.н., още повече влошават състоянието. Не гледат как да разтопят тая пряспа, а я правят по-голяма. Гледаш, в началото снежецът е малко. Ако се понесе по надолнището,става една купчина. Тази купчина, повличайки още сняг, дървета, камъни и т.н., постепенно става все по-голяма и по-голяма, и накрая става цяла лавина. Така и злото постепенно е станало търкаляща се лавина и сега е нужна бомба, за да се разпръсне.
– Безпокоите ли се, отче?
– Ах, от какво ли тъй преждевременно ми побеля брадата? Мен два пъти ме боли: веднъж, когато предвиждам някое състояние и викам, за да предотвратим предстоящото зло, и втори път, когато не обръщат внимание (може би не от пренебрежение) и злото се случи, и тогава търсят от мен помощ. Сега разбирам какво са преживявали пророците. Най-големите мъченици са били пророците! По-големи мъченици от всички мъченици, макар че не всички са умрели с мъченическа смърт. Защото мъчениците за кратко са страдали, докато пророците са виждали едно духовно състояние и са страдали постоянно. Викали, викали, а останалите – на своето си. А когато настъпвал часът и идвал Божият гняв заради греховете на народа, тогава и пророците страдали заедно с него. Да кажем, че по онова време толкова им стигал умът на хората. Оставяли Бога и се покланяли на идолите. Но днес, когато разбират, идолопоклонството е още по-голямо. Не сме осъзнали, че дяволът е решен да унищожи Божиите творения. Организирал е пангиня, за да унищожи света. Побеснял е, защото в света започна да навлиза доброто безпокойство. Много е свиреп, защото знае, че времето му е кратко (вж. Откр. 12:12). Сега действа като някой престъпник, който, виждайки,че е обкръжен, си казва: “Не мога да се спася! Ще ме хванат!” и обръща всичко с главата надолу. Или както войниците по време на война, когато им свършат боеприпасите, вадят щика или сабята и се хвърлят в боя, пък каквото стане. Казват си: “Така или иначе сме загубени, нека убием колкото можем повече”. Светът гори! Разбирате ли това? Голямо изкушение се изсипа. Дяволът е запалил такъв пожар, че даже всички пожарникари да се съберат, не могат да го угасят. Духовен пожар! Нищо не е останало. Остава само да се молим Бог да се смили над нас. Гледаш, когато бушува някой голям пожар, тъй че и пожарникарите нищо не могат да направят, хората се принуждават да се обърнат към Бога и да Го помолят да се излее един силен дъжд, за да угаси огъня. Така и за духовния пожар, който дяволът е разпалил, е необходима само молитва, за да помогне Бог. Целият свят е тръгнал към едно – всяческа разруха! Не е да речеш: “В една къща малко се е поразвалил прозорецът или нещо друго, нека го поправя”. Цялата къща е рухнала. Светът се е превърнал в порутено село. Положението е вече извън контрол. Само Бог може нещо да направи отгоре. Сега е време Бог да поработи – къде с отвертката, къде с милувки, къде с плесници, да го поправи. В света се е образувала гнойна рана, която ще се спука, но още не е узряла добре. Злото е тръгнало да назрява, както тогава в Иерихон (вж. Иис. Нав. 6:23), където имало нужда от дезинфекция.
Сладкото надолнище е лесно
– Отче, защо толкова трудно вършим доброто, а толкова лесно падаме в злото?
– Защото за доброто трябва първо самият човек да се потруди, да положи усилия, докато при злото помага дяволът. Освен това хората не подражават на доброто, нито имат добри помисли. Много често на светските хора давам следния пример: “Да допуснем, че имам един автомобил и казвам в мисълта си: “Какво да го правя? Аз мога да си свърша работа и с някой познат или при нужда с някое такси. Нека го дам на онзи баща, който има много деца, да ги разхожда по малко навън, да ги откарва до някой манастир да си отдъхват и да се подкрепят милите”. Ако го дам, никой няма да ми подражава в това. Ако обаче имам един автомобил същата марка с вашия и след това го сменя и взема някоя по-добра марка, да видите, цяла нощ няма да спите, за да намерите някакъв начин да смените автомобила си и да вземете по-хубав, същия като моя, нищо, че вашият автомобил си е добър. В този случай ще кажете: “Ще продам, ще взема назаем, за да го сменя”. Докато в предишния случай никой няма да ме последва и да каже: “Какво да го правя моя автомобил? Нека го дам”, но може да кажат, че съм и побъркан”. Хората лесно се влияят от злото. И макар че дълбоко в себе си приемат и признават доброто, обаче по-лесно се повлияват и се поддават на злото, защото там канонарх е дангалакът. Човек лесно тръгва по сладкото надолнище, защото изкусителят няма друг правилник, освен да бута Божиите творения пос ладкото надолнище. Христос има благородство. Казва ти: “Това е доброто”, “ако някой иска да върви след Мене…” (Мат. 16:24). Не казва: “Задължително ела при Мен!” Дяволът действа с лукавство. Увива се около човека оттук-оттам, за да го поведе, където иска. Бог зачита свободата на човека, защото не е сътворил роби, а синове. И въпреки че е знаел, че ще последва падението, не ги е сътворил роби. Предпочете да дойде, да се въплъти, да се разпне и така да спечели човека. Чрез тази свобода обаче, която Бог е дал – въпреки че дяволът може да стори много зло – се дава една възможност за пресяване. Става ясно какво върши човек със сърцето си, несъмнено се разбира кой има голямо любочестие.
Бог не ни изоставя
Съвременните хора са в такова състояние, че правят каквото им дойде на ум. Едни са на хапчета, други вземат наркотици… Всеки ден трима-четирима тръгват да си създават нова религия. И пак, сравнително малко са престъпленията, нещастните случаи и т.н. Бог помага. Дойде един човек в колибата и ми казва:“Имаш ли тука някоя китара?” Пуши хашиш, приказва му се, не те пита дали ти имаш желание да говориш – на всичкото отгоре ти иска и китара! На други пък им е омръзнал животът и искат да се самоубият или да извършат някое зло, да предизвикат голяма бъркотия. И те не считат това за богохулна мисъл, която да се стараят да прогонят. Омръзнал им е животът и се чудят какво да направят. Един ми каза: “Искам вестниците да пишат, че съм герой”. Някои други използват такива хора, за да постигнат своите цели. Пак добре, сравнително малко зло се случва. Хубавото е, че Бог не ни изоставя. Добрият Бог пази днешния свят с двете Си ръце, а по-рано само с едната. Днес сред толкова опасности, в които живее човек, Бог го пази както майка малко дете, когато започва да прохожда. Сега Христос, Света Богородица и светиите повече ни помагат, но не го разбираме. Какво би станало със света, ако не помагаха!…
Повечето от хората вземат хапчета и са в едно състояние… Един пиян, друг отчаян, трети зашеметен, друг пък заради болката, която изпитва, не спи по цели нощи. И всички тези хора карат автомобили, мотоциклети, извършват опасни работи, управляват опасни машини. Та в състояние ли са всички те да шофират? Светът можеше досега да се е изпоосакатил. Как ни пази Бог, а не можем да го разберем! Спомням си как някога родителите ни отиваха на нивите и много пъти ни оставяха на съседката да ни наглежда заедно с нейните деца. Но тогава децата бяха уравновесени. Съседката хвърляше по един поглед и си вършеше работата, а ние кротко си играехме. Така и Христос, Света Богородица и светиите някога с по един поглед са наглеждали света. Днес и Христос, и Света Богородица, и светиите постоянно са надвесени над нас, защото хората не са уравновесени. Сега е една… да пази Господ! Все едно че някоя майка има две-три проблемни деца: едното малко глупавичко, другото малко кривогледо, третото малко инатливо, а освен това трябва да гледа и едно-две на съседката, и едното от тях се катери нависоко и има опасност да падне долу, другото да вземе ножа и да си пререже гърлото, третото – да отиде да се бие с четвъртото, и тя постоянно е под напрежение, пази ги, а те изобщо не разбират притеснението ѝ. Така и светът не чувства помощта на Бога. С всички тези опасни средства, които днес съществуват, светът би се изпоосакатил, ако Бог не помагаше. Но имаме Бога за баща, Света Богородица за майка, светиите и ангелите за братя и те ни пазят. Колко силно дяволът мрази човешкия род и иска да го погуби! А ние забравяме срещу кого воюваме. Да знаехте само колко пъти дяволът е увивал опашката си около земята, за да я унищожи! Обаче Бог не го оставя, проваля му плановете. И злото, което дангалакът възнамерява да извърши, Бог го използва и излиза голямо добро. Сега дяволът оре, накрая обаче Христос ще засее. И виждаме, че никога добрият Бог не оставя големите изпитания да траят повече от три поколения, за да остане закваска. Преди Вавилонския плен (вж. 2 Мак. 1:19-22) израилтяните хвърлили в един пресъхнал кладенец огъня от последната жертва, която принесли, тъй че след това да вземат от същия огън и да започнат отново жертвоприношенията. И действително, когато след седемдесет години се завърнали, намерили от онзи огън и започнали да принасят жертви. Във всеки труден период не всички се поддават. Бог запазва една закваска за следващите поколения.
Из „С болка и любов за съвременния човек“: Слова том 1, Преподобни Паисий Светогорец, издава “Св. Вмчк Георги Зограф”, Света Гора, Атон, 2006 г.
