Хирургът в расо: Свят без вяра е невъзможен

О, всеблажени изповедниче, светителю отче наш Луко, велики угодниче Христов. С умиление прекланяме колената на сърцата си и припадайки пред раката с твоите многопочитани и многоцелебни мощи, като деца баща си всеусърдно те молим: чуй нас, грешните, и принеси молитвата ни на Милостивия и Човеколюбив Бог, пред Когото ти сега предстоиш в радостта на светиите и с лика на ангелите. Вярваме, че ти ни обичаш със същата любов, с която си възлюбил всички свои ближни, докато си бил на земята.

Изпроси от Христос, нашия Бог, да утвърди Своите чеда в духа на правата вяра и благочестие: на пастирите да даде ревност и грижа за спасението на поверените им люде – православно вярващите да пазят, слабите и немощните във вярата да укрепват, незнаещите да наставляват, противящите се да изобличават. Дай на всички ни дара, който ни е благопотребен, и всичко, що е полезно за временния живот и за вечното спасение: на градовете ни – утвърждаване, на земята – плодородие, а на всички – избавление от глад и пагуба. На скърбящите дарувай утеха, на болните – изцеление, на заблудилите си – да се възвърнат на пътя на истината, на родителите – благословение, на децата – в страха Господен да се възпитават и учат, на сираците и нищите – помощ и защита.

Дай на всички нас твоето архипастирско благословение, та като имаме такова молитвено ходатайство, да се избавим от козните на лукавия и да избегнем всякакви вражди и неуредици, ереси и разколи.

Настави ни на пътя, водещ в селенията на праведните, и моли за нас всесилния Бог, та във вечния живот да се удостоим заедно с теб да славим непрестанно Единосъщната и Неразделна Троица, Отец и Син и Свети Дух.

Амин.

Валентин Феликсович Войно-Ясенецки е роден на 23 април 1877 г. в гр. Керч, Кримски полуостров. Баща му бил католик, а майката православна. Наследник на обеднял, но знатен дворянски род. През 1889 г. семейството се премества в Киев, където Валентин завършил гимназия и художествено училище. По случай завършването получава като подарък Нов Завет. Когато разгръща книгата, попада на евангелските слова: „…жетвата е голяма, а работниците малко, затова молете Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата Си.”(Мат. 9:37-38). Тези думи обръщат младия Валентин и го карат да преосмисли живота си. Така вместо рисуване започва да учи естествени науки. След кратко увлечение по толстоизма, завършило с бързо разочарование, през 1898 г. Валентин Феликсович постъпва в медицинския факултет на Киевския университет с една-единствена цел: след като се дипломира да помага на бедните и страдащите. Завършва с пълно отличие и постъпва на работа в киевската болница на „Червения кръст”.

През 1904 г. Валентин се жени за медицинската сестра Анна Василевна Ланска. Малко по-късно заминава на Изток като военен лекар в Руско-японската война. Там извършва множество хирургически операции и натрупва значителен опит. След завръщането си от фронта започва работа в различни провинциални болници в Северна Русия. В гр. Ардатов, Сибирск, където работел по 14-16 часа на ден, започва да го занимава въпроса за възможностите на местната анестезия (упояване), която все още не се използвала в медицинската практика. През 1907 г. се ражда синът му Михаил, а малко след него и дъщеря – Елена. През 1908 г. семейство Войно-Ясенецки се установява в Москва, където бъдещият светител започва работа върху докторска дисертация, посветена на регионалната анестезия. Следващите няколко години Валентин Войно-Ясенецки работи из различни провинциални болници.

През 1916 г. излиза от печат първата му книга, а малко по-късно той започва работа върху своя основен научен труд „Очерки по гнойна хирургия”. През 1917 г. съпругата му Анна Василевна се разболява от туберкулоза. Семейството отново променя местожителството си – този път в Средна Азия, Ташкент. В края на 1919 г. жената на лекаря-безсребреник починала, оставяйки му четири деца. Междувременно вярата му в Бога крепнела, станал проповедник в някои ташкентски храмове. През 1921 г., на празника Сретение Господне, бъдещият владика бил ръкоположен за свещеник. Навсякъде – и в храма, и пред операционната маса – ходел с расо и нагръден кръст. Той бил християнски апологет преди всичко на дело, а след това и на слово. Същата година светителят-хирург бил принуден да свидетелствува пред революционен съд на ЧК – „тройка” срещу група лекари, обвинени в престъпно отношение към ранени червеноармейци. Следователят Петерс дръзко попитал професора-хирург:

– Кажете, попе и професоре Войно-Ясенецки, как тъй нощем се молите, а денем режете?

Отец Валентин отвърнал:

– Аз режа хората за тяхно спасение, а в името на какво режете хората вие, гражданино обществен обвинител?

Следващ въпрос:

– Как така вярвате в Бога, попе и професоре Войно-Ясенецки? Да не би да сте Го виждали вашия Бог?

– Аз наистина не съм виждал Бога, гражданино обществен обвинител. Но на мнозина съм оперирал мозъкар и отваряйки черепната кутия също така още не съм видял ума. И съвест още не съм намерил там.

През 1923 г. о. Валентин Войно-Ясенецки приел монашество с името Лука – на Христовия апостол, който според църковното предание бил едновременно лекар и художник. Малко по-късно, на 31 май 1923 г., в тежки революционни условия, при пълна тайна бил ръкоположен за епископ Барнаулски, викарий на Томска епархия. По-късно хиротонията била утвърдена и одобрена от св. патриарх и изповедник Тихон.

Поради невъзможност да заеме отредената му епархия, бил определен за епископ на Туркестанската епархия. Месец по-къснор след студентски протестр подава молба за напускане на катедрата по медицина към Туркестанския университет. Малко по-късно е първият му арест. Започват години на лагери и заточение.

След редица разпити е изпратен в Москва, където е задължен да се регистрира в управлението на НКВД на Лубянка. Няколко пъти се среща с патриарх Тихон и веднъж служи с него. От октомври 1923 г. започва странстването на св. Лука из необятния руски север. ГПУ постоянно променя мястото на заточението. Изпратен в Енисейск, той достига до най-отдалечената точка на север по течението на река Енисея – селцето Плахино, на 230 км след Полярния кръг. В тия условия свети Лука кръщавал, проповядвал и благовестял Словото Божие.

По това време, узнавайки за 75-годишния юбилей на великия учен-физиолог Иван Петрович Павлов, светителят-хирург му праща поздравителна телеграма, на която Павлов отговаря със следната грама: „Ваше преосвещенство и драги другарю! Дълбоко съм трогнат от Вашето най-топло приветствие и Ви отвръщам за него със сърдечна благодарност. В тежкото време, пълно с непрестанни скърби за тези, които мислят и чувстват по човешки, остава една опора – изпълнението в мярката на силите на приетия дълг. С цялата си душа Ви съчувствам във Вашето мъченичество. Искрено предан Вам, Иван Павлов.”

През 1925 г. св. Лука е освободен от работа. Отива да живее при брат си в Черкаск, а след това в Ташкент. Поради невъзможност да служи (всички храмове били унищожени от болшевиките, а единственият останал бил завзет от обновленците), владика Лука Войно-Ясенецки подава молба за отделяне на покой, която е удовлетворена. Междувременно никъде в Ташкент не намира работа и започва частна практика.

Няколко години след това е обвинен в убийството на руския учен Михайловски, който според партийните власти, бил на прага на революционно откритие – как да превърне неживата материя в жива. Според ОГПУ Войно-Ясенецки, зедно със „суеверната” жена на Михайловски, организирали убийството на учения-естетвеник, за да защитят религията. През 1931 г. св. Лука е изпратен отново на заточение на север. Малко по-късно властите му предлагат освобождение и ръководство на медицинска катедра срещу отказ от духовен сан. На това предложение св. Лука остро възразява и не приема.

През 1934 г. излиза фундаменталният научен труд на св. Лука „Очерки по гнойна хирургия”, който получава световна известност. През 1937 г. св. Лука Войно-Ясенецки е арестуван за трети път. В обвинението се посочва, че създавал „контрареволюционна църковно-монашеска организация”. Делото завършва през 1940 г. с присъда: четири години заточение в Красноярск. В началото на Отечествената война св. Лука сам предлага на съветската власт да бъде изпратен на фронта или в тила, за да помага на ранените. През 1942 г. е определен за архиепископ на Красноярск. Малко по малко владиката възстановил напълно унищожения църковен живот в красноярския край.

През 1946 г. на името на Валентин Феликсович Войно-Ясенецки е присъдена Сталинска премия в размер от 200 хил. рубли, голяма част от които той дарява на детски домове.

През 1955 г. светителят губи напълно зрението си. През 1957 г. диктува своята автобиография „Аз възлюбих страданието…”. Както и преди активно продължавал да проповядва.

Св. Лука Войно-Ясенецки се преставил в Господа на 84 години на 11 юни 1961 г. в деня на Всички светии, просияли на руска земя. След канонизацията му през 1995 г. мощите му са пренесени в Свето-Троицкия събор в Симферопол.