Бог да прости митрополит Калистос (Уеър)

Митрополит Калистос (Уеър), митрополит на Диоклия и йерей на Константиниполската патриаршия, се престави в Господа днес, 24 август (1934 – 2022), съобщи архиепископията на Тиатира и Великобритания.

На 14 август се появиха съобщения, че отец Калистос Уеър е починал в Господа. По-късно стана ясно, че той е в критично състояние.

Белгийският митрополит Атинагор чрез публикация в своите профили в социалните мрежи сподели за покойния йерарх:

„Благодарим на Бога за всичко, което беше той, и за това, което означаваше за Православната църква по света и за човечеството. Аз самият бях благословен да го срещна в детството си, когато баща ми редовно го канеше да изнася лекции в Гент (Белгия). Също така бях благословен да го наследя в грижата му за международния диалог между Православната и Англиканската църква. Вечна му памет!”.

Диоклийският митрополит Калистос (светско име Тимъти Уеър) е роден във Великобритания през 1934 г. Завършва Оксфорд със специалности богословие и класически култури.

Приема православната вяра през 1958 г., след което прекарва много време в православни манастири в Гърция и на Света гора.

През 1966 г. приема монашеско пострижение и е ръкоположен за свещеник. През 1982 г. е хиротонисан за Диоклийски епископ към Вселенската патриаршия, а през 2007 г. е провъзгласен за митрополит.

В продължение на 35 години преподава православно богословие в Оксфорд. Неговото слово по неподражаем начин говореше едновременно за вечните духовни истини и за актуалните въпроси на съвремието. Лекциите и беседите на митрополит Калистос ще продължават да докосват умовете и сърцата както на навлезлите в дълбините на богословието, така и на онези, които правят първите си стъпки в познанието за учението на Православната църква.

Митрополит Калистос е автор на множество публикации върху историята и богословието на Православната църква. Творчеството му включва книгите „Православната църква“, „Православният път“ (Омофор, 2014), „Царството вътре в нас“ (Омофор, 2019), „Гръцката църква в периода на турското владичество“ и други. Превел е на английски две от основните православни богослужебни книги – „Празничен миней“ и „Постен триод“, както и „Добротолюбие“ – сборник съчинения на светите Отци.

Бог да го прости! Вечна и блажена да бъде паметта му!

Усещането за удивление

Преди няколко месеца имах сън. Бях отново в училищния пансион, в училището, където бях учил преди повече от половин столетие. Отначало един приятел ме поведе из вече познатите ми стаи, но тогава в съня ми ние влизахме в други стаи, които никога преди не бях виждал – просторни, изящни, изпълнени със светлина. Накрая влязохме в малък и сумрачен параклис, с мозайки по стените, проблясващи на светлината на свещите. „Колко странно“ – казах аз на моя спътник. „Колко странно е, че съм живял тук с години, и въпреки това никога не съм знаел за съществуването на всички тези стаи“. А той отговори: „Но то винаги е така“.

Точно същата е целта и на всяко автентично богослужение, както и целта на всяко училище или колеж. Колежът, това е място, където ние постоянно откриваме нови стаи във вселената и в човешкото сърце – както в макрокосмоса, така и в микрокосмоса; място, където една по една ние отваряме вратите на всички тези стаи първия, аспект от християнското значение на колежа или училището. Като място за култивиране на удивление и за търсене на истина, той е в равна степен и място за култивиране на свобода. Удивление и свобода, истина и свобода – тези неща са същностно свързани. Удивлението може да бъде предизвикано, но не можем да бъдем насила заставени на него. А истината, както е казал Христос, ни прави свободни (Иоан. 8:32). Във всеки университет нашата задача е да свидетелстваме за ценността на свободата и да противостоим на всичко онова, което подкопава и отслабва нашата свобода. Ако бъда попитан от моите студенти в Оксфорд „на какво се опитвате да ни научите тук?“, вероятно най-добрият ми отговор няма да бъде нищо повече от това да кажа: „Искаме да се научите да бъдете свободни“. „Научете се да бъдете свободни“. Свободата не може да бъде просто възприета – тя трябва да бъде научена. Представете си, че ме питате „можете ли да свирите на цигулка?“ и ви отговоря: „Не знам, никога не съм опитвал“. Може би ще почувствате, че в отговора ми има нещо странно. Ако обаче аз не съм се научил да свиря на цигулка чрез строгата дисциплина на музикалното обучение, аз не съм свободен да свиря сонатите за цигулка на Бетовен. И така е с всяка форма на свобода. Свободата трябва да бъде научена – чрез аскеза, чрез аскетичната дисциплина на точното  наблюдение и на творческото мислене, след което трябва да бъде защитавана с кураж и саможертва. Николай Бердяев казва така: „Свободата ражда страдание, а отказът да бъдеш свободен намалява страданието.

Свободата не е нещо лесно, както заявяват нейните врагове и клеветници. Свободата е трудна. Тя е тежко бреме. И за да облекчат участта си – както с такава поразителна сила е показал Достоевски – хората често се отказват от свободата“ [1]. Ако обаче се откажем от свободата, с това ние принизяваме човешката си същност. Ако пък отричаме на другите тяхната свобода, ние обезчовечаваме тях. Свободата не е лесна и това означава, че в университета ние не предлагаме нито на себе си, нито на останалите някакъв лесен път. Никога не трябва да забравяме момента на кулминацията на Богоявленския велик водосвет. Кръстът трябва да бъде потопен, да бъде хвърлен във водите. И не съществува никакъв друг начин, по който да достигнем до преображението. До преображението може да се достигне единствено чрез покаяние, чрез μετάνοια – чрез радикалната промяна на ума, а това означава – чрез нашето съзидателното страдание на Кръста.

Такова е до известна степен значението на колежа или на училището. Като място за култивиране на удивление, неговото призвание може да бъде обобщено чрез думите, приписвани на Христос в Евангелие според Тома: „Нека този, който търси, не спре да търси, докато не намери. А когато намери, той ще се потресе. И когато се потресе, ще се удиви от възхищение и ще царува над всички“. Като място за обучаване в свободата, ролята на университета е добре представена, изявена в една юдейска поговорка, записана от Мартин Бубер в неговите Хасидски разкази. Попитали Рави Шломо: „Кое е най-лошото, което зъл порив може да постигне в нас?“. А той отговорил: „Да ни накара да забравим, че всеки от нас е дете на цар“ [2].

Митрополит Калистос (Уеър)

Откъс от „Царството вътре в нас“, Омофор, 2019, превод: Борис Маринов

Бележки

1. Berdyaev, N. Dream and Reality. An Essay in Autobiography, London: „Geoffrey Bles“ 1950, p. 47. Срв. „Легенда за великия инквизитор“ от романа на Достоевски Братя Карамазови.

2. Цит по: Elliot, J. K. Op. cit., p. 135-136. 11 Buber, M. Tales of the Hasidim: The Early Masters, N. Y.: „Schocken Books“ 1968, p. 282.