Богоявление край бреговете на Фенер
С голяма тържественост и византийско великолепие Константинополската патриаршия празнува Богоявление, след което се проведе и церемонията на благославяне на водите в присъствието на много вярващи от града, както и гости от Атина, Северна Гърция, Балканските страни и чужбина.
Сутринта в Патриаршеската църква "Св. Георги" бе отслужена патриаршеска Света Литургия от Вселенския патриарх Вартоломей в съслужение с митрополитите от Йосиф Прииконисийски, Мелитон Филаделфийски, Севастийския митрополит и екзарх Пафлагонийски Димитриос и Галския митрополит Еммануил, заедно с архимандрити, йеромонаси, свещенници, четирима партиаршески дякони и множество иподякони. За отбелязване на празника Богоявление в Цариград гръцкото правителство бе представлявано от секретаря по образованието Янис Панаретос, а също и от други официални лица на гръцката държава, включително посланикът на Гърция Васили Борновас.
След светата Златоустова литургия, Вселенският патриарх Вартоломей, епископи, духовници и вярващи се насочиха към кея на Фенер, като полицията предварително бе спряла движението по главната крайбрежна улица. Най-малко 5 полицейски автобуса имаше в района с общо около 100 полицая, блокирали съседните улици, които повече гледаха литията, отколкото я пазеха от евентуални провокации. Множеството трудно се вместваше в представите ни за литийно шествие, тъй като изпълваше целия район около Патриаршията. Литията бе съпроводена от безпрецедентен брой (около 3 хиляди) поклонници, които бяха заели цялото пространство около патриаршията и изпълнили до краен предел кея на морската гара на Фенер.
Литийното шествие се насочи към брега на Фенер (на около 500 метра от патриаршеския храм “Свети Георги”), което бе последвано от подновяването на традицията по хвърлянето на Светия Кръст във водите на Златния рог от патриарха. Ангелогласното пеене на певците от двата клира, предвождани от Протопсалт Леонидас Астерис и Архонта Лампадарий Йоанис Хариатидис даде допълнителна красота на тържеството, пряко предавано и следено от милиони телевизионни зрители по нацианалната гръцка телевизия. Гледайки и присъствайки на тържеството, човек трудно би могъл да определи епохата и нищо друго не му дохожда на ум, освен да си представи как на това място векове наред е била спазвана традицията на Богоявление.
Най-сетне – появи се корабчето с петнайсетината смелчаци, готови да скочат в студените води на Златния Рог, за да се вземат Светия Кръст за благословение. Зад нас се издигаше монументалната сграда на Великата патриаршеска школа, а най-младия от групата (младеж на около 18 години) бе готов първи да се впусне в леденото поприще. По-опитните му “колеги” не губеха търпение и енергия като него, а търпеливо изчакваха началния сигнал да бъде даден. Над небето на Константинопол се издигнаха три бели гълъба, пуснати на свобода от патриарха. Стартът бе даден…
През настоящата година се навършват осем години от началото на подновяването на хвърлянето на Светия Кръст във водите на Златния рог от Вселенския патриарх. Традицията се е извършвала именно тук от много години, но за съжаление е била прекъсната по исторически причини. А смелчакът, който успя в най-новото изваждане на Кръста от цариградските води, бе награден с паметни сувенири за спомен.
Снимки: авторът, Николаос Магинис, АНА-МПА
Дай Боже повече такава радост! Моля само автора да смени името на града, където се е случило всичко това, с истинското му име, Истамбул. Защото, ако града беше Константинопол, кватрала нямаше да се казва Фенер, а Луцерна(lucerna-лампа по латински). Не е честно, за този достоен град да е използуват архаизми от типа на Цариград или Константинопол. Никой в БГ не нарича Пловдив Филипопол или София Сердика, а още повече епископите на тези градове Филипополски или Сердикийски.
Така е, но с разликата, че би трябвало всеки народ да нарича градовете/реките/моретата според особеностите на неговия език. За турците е Истанбул, за гърците Константинопол, а за българите – Цариград. Това не е, или по-точно не би трябвало да е архаизъм, но за съжаление в България често собственото се пренебрегва за сметка на чуждопоклонничеството. Мисълта ми е, че наричаме Пловдив така, защото това е българското име на града Филипопол, следователно трябва да наричаме и Истанбул с българското му име. Гърците наричат всички големи български градове със стари гръцки имена…