Златният компас

Такива филми не бива да ни изненадват. Живеем в плуралистично общество – общество, в което съществуват множество ценностни системи, изповедания и философии по отношение на истината, щастието и това, което е правилно. Много от тези философии са наистина нехристиянски и са така всепроникващи, както въздуха, който дишаме; ние всъщност не ги забелязваме, освен ако не направим крачка назад и не съсредоточим вниманието си. Друг път се натъкваме на нещо конкретно – като “Златния компас” – което е явно враждебно.

В книгата златният компас всъщност е наречен “алетиометър”. Както би предположил всеки, който изучава гръцки, този уред има отношение към αλήθεια – истината. В четвъртата глава на книгата директорът на колежа “Йордан” казва на Лира, главната героиня в историята, че алетиометърът “ти казва истината. А как да го разчетеш, ще трябва да научиш сама.”

Това ли е нашата вяра относно истината? – че тя е преди всичко нещо, което можем да измерим с апарат – а не Някой, Самият Христос? Вярваме ли, че “научаваме сами” как да разбираме Истината? Определено не.

От такъв характер са предизвикателствата във филма, такива са и предизвикателствата, с които се сблъскваме в нашата култура. Как следва да отговорим на такива идеи? Как да намерим своя път в джунглата на плурализма?

Нашата ситуация днес напомня за тази на ранната Църква. Апостолите трябвало да се борят с външни идеологии и философии, които заплашвали да разрушат целостта на вярата. В Коринт и Колоса например местните църкви изпитвали влиянието на гностицизма, който учел, че спасението зависи от специално духовно познание, а не от вярата. Не звучи ли това твърде много като онова, което казват на Лира в романа? – че, за да познае истината, тя трябва да се научи да разчита алетиометъра?

Но как познаваме Истината?

Помислете за съда над Иисус. Когато Пилат пита нашия Господ, дали наистина е цар, Той отговаря: “Ти казваш, че съм цар. Аз затова се родих, и затова дойдох на света, за да свидетелствувам за истината” (Иоан 18:37). Да си спомним, че Христос дойде, за да ни покаже и каже истината. Христос е нашият компас. Чрез Него трябва да намерим пътя си в джунглата на плурализма, която ни заобикаля.

Когато император Максимиан заповядал на великомъченица Екатерина да защити вярата си в открит спор с най-прочутите мъдреци на онова време, тя не се объркала от техните аргументи. Тя използвала блестящите си знания в защита на вярата и разгромила своите противници. Не трябва ли и днес да постъпваме така, когато срещнем съпротива?

Плурализмът на нашата култура е възможност да разберем и да споделим вярата си. Нашата християнска вяра в крайна сметка е била изяснена отчасти и чрез отговора на ересите, с които Църквата се е сблъсквала през първите векове от своя живот. Трябва да помним, че Христос дойде, за да бъде компас за този свят – да спаси него и онези, които живеят в него, мнозина от които са изгубени, без чувство за цел или посока в своя живот.

А децата? Тях трябва да ги предпазваме и трябва да ги учим. Ако “Златният компас” е единственото духовно обучение, през което преминават, тогава сме в беда. Но, ако бъдат учени във вярата от своите родители, своя свещеник или епископ и членовете на своята общност, те ще могат правилно да подхождат към филми като този заедно с онези, които споделят вярата им.

Ако нашата училищна група наистина иска да гледа филма, по-добре ли ще е да им кажем да не го гледат или да отидем с тях и да го обсъдим след това, като им помогнем да достигнат до по-голямо познание на нашата вяра и на това как разбираме критиките, хвърляни срещу нас – като ги учим да гледат към Христос като наш компас.

Пол Ландбърг е студент трети курс в православната семинария “Св. Кръст” в Бруклин, Масачузетс, САЩ.