Антиохийската патриаршия: Въпросът за ваксините не е от богословско естество, а от областта на медицинската наука

Предвид разпространението на Covid-19, коeто днес засяга всички хората по света, и производството на ваксините, след консултация между Йоан X Патриарх на Антиохия и Цял Изток, и Антиохийските йерарси, Антиохийската православна църква би искала да изясни следното на своите вярващи:

В пастирското писмо, публикувано през 2019 г., Църквата потвърждава „светостта на живота и уважението, което му дължим, но също и своята вяра във важната роля на научния прогрес през вековете“. Църквата насърчава научните изследвания и учените, и благославя всяка инициатива, която допринася за развитието на човечеството и облекчава човешкото страдание. Затова отправяме молитви за всички, които работят в служба на човешкия живот, включително изследователи, учени, лекари, медицински сестри и всички здравни работници. Църквата се моли за тяхната защита, още повече, че в тази ситуация те са показали своята изключителна отдаденост, неизменна бдителност и героична саможертва. Нека Бог ги укрепи със Своята благодат. Нека бъдат верни сътрудници на Христос, нашия Бог, Лекарят на нашите души и тела. Църквата отправя своите молитви и за изцеление на всички болни, в подкрепа на техните семейства, за утеха на опечалените, за упокой на душите на онези, които са си отишли, ​​с надежда за възкресение и вечен живот.

След като се запозна с различни медицински доклади и проведе консултации със специалисти, Православната църква на Антиохия счита, че въпросът за ваксинацията не е в областта на богословските и духовните търсения, а по-скоро е специфичен за областта на медицинскaта наука и нейните авторитети. Решението относно приемането на ваксината е лично. Всеки вярващ има право да вземе това решение, консултирайки се със своя личен лекар.

Заразата продължава да представлява заплаха за човешкия живот, тъй като здравните специалисти все още не са намерили лек за нея, въпреки имунитета, който ваксината осигурява, и който се надяваме да е ефективен. Затова Църквата призовава вярващите, независимо дали са се ваксинирали, или не, да продължат да се придържат към всички мерки за безопасност, наложени от компетентните органи, с цел допълнителното запазване на сигурността на обществото и човешкия живот. Освен това искаме да отбележим, че за да се ограничи разпространението на вируса, ваксините са направени за рекордно кратко време, благодарение на съвременните медицински и технологични постижения, съгласуваните научни усилия и набавянето на необходимите ресурси.

Църквата застава срещу всяка политическа или търговска спекулация с ваксините, особено срещу задържането им от маргинализирани групи и разпространението им по начин, който противоречи на принципите за равенство, справедливост и солидарност между хората.

Църквата разбира, че съществуват различни мнения, произтичащи от страх и безпокойство, които се разпространяват от медиите в атмосфера на недоверие, тревожност и заплаха. Тази атмосфера е резултат от начина, по който е решен въпросът за общественото здраве и силния натиск, който продължава да се налага. Част от хората разглеждат този въпрос въз основа на желанието си да запазят дара на живота, но без да пренебрегват вярата и духовните си корени. Църквата уверява, че всички хора, независимо от различните им позиции, остават нейни чеда. Тя ги приканва да запазят онова, което чрез мира, единството и любовта ни прави едно цяло, и ни събира в Христос.

Няма съмнение, че превантивните мерки и ваксините са от полза за нашата физическа безопасност. Не трябва обаче да пренебрегваме важността и на духовната ни безопасност, която изисква от нас усилия да се преборим с „безопасното дистанциране“ между нас и Бог, нашите ближни и природата. Живеем в отчуждение от Бога, във вражда с брата си и в ненаситно прахосване на природните ресурси.

Можем да намерим изход от тази ситуация като променим поведението си чрез искрено покаяние, като се върнем към Бог в молитва и живеем в общение и служение. Трябва да се отречем от всичко, което вреди на нас самите, на брата ни и на природата. Нека бъдем благодарни за Божиите дарове и Божията милост, нека четем Светото писание, житията на светиите и техните слова, и така да поддържаме пламъка на нашата надежда. Непресекващото общение с Бог и Неговите светии подтиква Христовото войнство да пристъпи в Царството Божие, откъдето изобилно струи Божията благодат на искрена любов, неустрашим дух и непокътнато единство с нашите ближни.

И накрая, радостта, която блика от вярата ни, че Христос е с нас до края на времето, ни прави спътници на нашите Отци, които неизменно следваха пътя на духовната бран. Тази радост ни прави подобни на тях, дава ни сили да се изправим срещу всяко зло и беззаконие, прави ни способни, с общи усилия и по Божията милост, да преодолеем предизвикателствата, с които се сблъскваме в нашето пътуване, така че да прославяме Бог не само с думи, но и с дела.

Източник: orthodoxtimes.com