Апел към Турция от Негово светейшество Патриарх Сръбски Ириней
Едва ли някой в цивилизования свят не е чувал за “Света София”, този величествен и единствен по рода си храм, който в същото време е и най-значимият храм на целия християнски свят, както на Изток, така и на Запад. Всички знаят и това, че “Света София” е била християнски храм девет века, а джамия – малко повече от пет века. Благодарение на своята архитектура и живопис тя е един от най-важните паметници на културата и духовното наследство на човечеството под защитата на ЮНЕСКО. Ако един неизвестен мюсюлмански поет е могъл да каже, че в окото му храмът “Богородица Левишка” в Призрен (Сърбия) е “гнездо на красотата”, то чие око и чий изтънчен художнически усет биха могли да изразят ненадминатата красота на “Света София”?
Ала значението на “Света София” не е само в нейната художествена и културна ценност. Тя е преди всичко велика светиня за всички християни, православни и други, свидетел и извор на автентична духовност. С това не искаме да кажем, че и за вярващите мюсюлмани тя не е била и не е място на многовековен молитвен живот и вдъхновение. Затова не е чудно, че Кемал Ататюрк, създател на съвременна Турция и свидетел на дългото историческо съжителство на мюсюлманите и християните, имайки несъмнено предвид всички тези факти, е намерил адекватно компромисно решение – да превърне този храм в музей, отворен за всекиго и всички, при което никой вярващ, християнин или мюсюлманин, да не е лишен от възможността да се моли мислено в него на Бога, в духа на своята вяра и традиция.
Поради всичко това ние смятаме, че отмяната на указа на Ататюрк и едностранното връщане към статут на джамия на “Света София” е не само историческа неправда, но и прибързана и ненужна политическа крачка, вредна както за международния престиж на Турция, така и за взаимоотношенията и доверието между християните и мюсюлманите по света. Надяваме се, че е ясно за всички: алтернативата за бъдещето не е в изкуствено предизвиканата конфронтация между двете най-големи световни религии, християнството и исляма, а в мира между техните привърженици, и то не просто формален мир или толерантност, но и взаимно уважение, диалог и сътрудничество по всички въпроси, важни за общото добруване на хората и народите, без да има заплаха за ничий верски и културен идентитет.
Смятаме, че единственото правилно решение, ако изобщо трябва да се променя решението на Кемал Ататюрк, е да се задържи статутът на музей, като се позволи не само мюсюлманско, но и християнско богослужение в него. Храмът е повече от просторен и никой в него не би пречил на другия. Такова решение не би било нещо ново в съвременния свят. Напомняме, че не само в Йерусалим или Синай – а това са свети места за вярващите и от двете религии, – но и на много други места, в това число и в Сърбия и другите области, в които живее сръбският народ, църквата и джамията често стоят една до друга, свидетелствайки за историческа симбиоза, толерантност и доверие между съседите.
След апелите на първойерарсите на християнските църкви (московския патриарх Кирил, римския папа Франциск и други), високите представители на Русия, САЩ и други държави, както и на ЮНЕСКО, отправяме и ние, от името на Сръбската православна църква, апел до президента на Турция г-н Реджеб Таиб Ердоган, да се откаже от своето намерение и да запази съществуващото статукво на храма. Все още не е късно за това. Такава постъпка не само би му направила чест, а на вселенския патриарх Вартоломей, неговата църква и гръцката общност в Турция би донесла утешение и удовлетворение в тяхната тъга и болка, но и би осигурило на съвременна Турция одобрение, доверие и поздравления от страна на цялата културна общност по света.
Патриарх Сръбски Ириней,
Председател на Светия Архиерейски Синод на СПЦ
Източник: Сайт на СПЦ (spc.rs)
Превод: Андрей Романов
