Възкресно послание на Негово светейшество сръбския патриарх Павле
Източник: Ден е на възкресение, да се просветим, люде,
Пасха е, Господня Пасха,
От смърт към живот и от земята към небето
Христос преведе нас!
До свещенството, монашеството и всички синове и дъщери на Светата ни Църква: Благодат, милост и мир от Бога Отца и Нашия Господ Иисус Христос и Духа Свети,
С тези стихове на пасхалната песен, скъпи духовни чеда, ние, вярващият народ Божи, започваме Прославата на прославите, пеенето на пеенията за Събитието на събитията – Възкресението Христово. Възкресението – което, както и Разпятието, за евреите беше съблазън, а за елините безумие – преживяваме и славим като най-дълбокия опит на вярата и живота ни. Това е опит, преживян най-напред от светите жени мироносици и светите апостоли, а след това и от нас, които с вяра приехме предаденото ни с благословение от тях – с вярата, която е сила на живота.
Изпълнен с радост от този факт на новия живот, свети апостол и евангелист Йоан Богослов възвестява на християните от всички времена опита си със следните слова: „…което сме чули, което сме видели с очите си, което сме наблюдавали и което ръцете ни са попипали” е , че „…Животът се яви, … и ви възвестяваме вечния Живот” (1Йоан. 1, 1-2). Денят на Възкресението е денят на Живота. Затова, да се възрадваме и възвеселим в него! Да славим Животодателя, Христа Богочовека!
С деня на Възкресението, скъпи духовни чеда, започва ново време. Ако Велики петък е своеобразен „страшен съд” на падналия човек над Самия Бог, то денят на Възкресението е Ден на победата на Божията любов и доброта. Събитието на Възкресението е в първия ден на седмицата. С това то получава своето начало във времето и пространството, също както сътворението на света в първия ден придобива измерението на съществуване на всичко видимо и невидимо. Денят на Възкресението не е, както на някои им се ще, само духовно или песенно преживяване, а преди всичко и над всичко, историческо-есхатологично Събитие, променило историята на света. „И тъй, който е в Христа, той е нова твар; древното премина; ето, всичко стана ново”, казва свети апостол Павел (2Кор. 5, 17).
Денят на Възкресението е изпълнен с Божествена светлина – светлина, с която Сам Възкръсналият Господ ни просвещава. „Дойдете, приемете светлина от Незалязващата Светлина!” – са първите думи, с които Църквата ни призовава за началото на прославата на Възкресението Христово. За да можем истински да прославим Христовото Възкресение като свое личен опит, трябва преди това да се просветим с Христовата светлина. Тихата светлина на Незалязващата Светлина е Сам Господ Иисус Христос. Той възкръсна от гроба както слънцето на изток излиза от мрака на нощната тъма и озарява цялата земя, загрява я и обновява живота на нея. Да се просветим със светлината на Възкресението, светлината, заблестяла от гроба. Това е светлината на Богочовека Христа, Който казва за Себе си: „Аз съм светлината на света; който Ме последва, той не ще ходи в мрака, а ще има светлината на живота” (Йоан. 8, 12). Днес и вовеки, чрез Своята Света Църква, Той ни призовава към просветление на ума, сърцето и цялото ни битие.
Пасха, Господня Пасха! Еврейският народ преживява прехода през Червено море, за да се спаси от греха на отровния фараон. Как? С Божията помощ. Защото „Господ вървеше пред тях дене в облачен стълб, като им показваше пътя, а ноще в огнен стълб, като им светеше, та да вървят и дене и ноще” (Изх. 13, 21). Този стълб от облаци и светещ огън е именно тихата Светлина на Незалязващата Светлина – Логосът Божи. С преминаването на Червено море дотогавашните роби влизат в свободата, възпяват Господа: „Славно се прослави; коня и ездача му хвърли в морето!” (Изх. 15, 21). Това е Преходът – Пасха – на богоизбрания народ, семето на Авраамовата вяра. А Преходът – Пасхата, която днес прославяме ние, е Преходът Господен – Преходът на Онзи, Който преведе еврейския народ от робство към свобода. И така, това е Неговата Пасха, чийто характер е универсален. Затова църковният песнописец призовава всички хора от всички народи и от всички времена, а не само един народ, прославяйки Господнята Пасха, или Христовия Преход от смъртта и гроба към Възкресение, всички да преминем с Него от греховното робство и смъртта в свободата на живота.
Като имаме пред очите си това измерение на празника на Христовото Възкресение, скъпи духовни чеда, да оставим днес всички грижи на този свят и заедно с небесните ангели и ликовете на светиите да изпитаме новата реалност на божествения живот в Христа Иисуса, да възпеем и да възвеличаем Този, който ни донесе спасение! Песента ни е победна, защото смъртта е победена от смъртта! Пагубната отрова на жилото на греха изгуби силата си и смъртоносното си действие. Как? Чрез Любовта и добротата на Богочовека Христа, защото Той, като невинен Агнец взе върху Си греховете на света и се предаде на Разпятие. Грехът и смъртта вече не са алфата и омегата на живота. Възкръсналият Христос е Алфа и Омега, начало и край на нашето освещаване. С божествени добродетели и личен подвиг да се затечем към новия добродетелен живот във Възкръсналия Иисус Христос!
Живеейки във времето и пространството, ние, християните, всичко мерим с Христовата мяра. Не отхвърляме и не презираме този свят и този живот. Напротив, ние го освещаваме с всеосвещаващата Божия благодат. Този свят може да се преобрази с благодатната енергия на Възкръсналия Богочовек Христос. Затова Господ така ясно и недвусмислено казва на християните: „Вие сте светлината на света” (Мат. 5, 14). Това означава, че единствено с вас и чрез вас този свят може да се просвети и така да се спаси. Спасителят добавя и следното: в света много скърби ще имате! Ще бъдете гонени, както и Аз бях гонен и разпнат, чашата, която Аз пия, и вие ще пиете! Но не се бойте от това, защото Аз победих света. И затова, въпреки всички страдания, през които е преминала Църквата Христова през вековете, а и днес преминава, християните остават „светлината на света”, както и Самият Той бе единствената Светлина на света в тъмата, покрила Йерусалим на Велики петък.
Както по онова време целият юдейски синедрион – първосвещениците и народните старейшини – се съвещаваха против Христа Спасителя и прелъстиха множество народ срещу Христа, така и в наше време „Новият синедрион” се бори срещу Христа и Неговата църква, бори се срещу Доброто в този свят. Прави всичко да превърне този свят в свой греховен феод и да покори всичко под своя власт, без при това да подбира средства и методи. По тази причина императив за всички християни по света е духовната борба за този свят и господството на Доброто в него. Доброто, което Богочовекът донесе и дарува на света с Възкресението, няма да бъде победено. „Не се бойте!”, – е рекъл Спасителят. Затова да се радваме и веселим като богоизбрания народ след преминаването на Червено море, пеейки: „Христос възкръсна, славно се прослави Господ!”
За съжаление, свидетели сме на големия грах, който ежедневно се върши в света. Още от самото зачатие невинното дете в майчината утроба трепери за своя живот. Милиони обикновени хора стават жертва на немотията и глада, докато малък брой живеят в неограничен разкош и телесни удоволствия.Много народи защитават с мъка и кръв придобитата свобода от насилието на глобалистичната система. В името на лъжлива свобода и демокрация се налагат готови решения, „пакетирани” предварително. Свидетели сме на най-новата драма – отново драмата на нашите православни сърби в Косово и Метохия. Немалко неволи има народът ни и в Босна и Херцеговина, в Хърватия, и за съжаление, в Черна гора.
Не можем да не споменем и в днешния ден на Възкресение Голготата и Великия петък на нашето Косово и Метохия, помрачената съвест на всички онези, които си вземат за право, потъпквайки правния ред в света, да вземат хладнокръвно решения не само за наложената промяна на статута на Косово и Метохия, но и за цялата наша история и култура, и държавност на Сърбия! В Косово и Метохия от векове продължава Голготата на сръбския народ. Това виждат и знаят всички, освен онези, които са избрали да бъдат слепи за истината и глухи за правдата. Чуваме как „ковачите” набързо забиват нови клинове и нови копия с намерението да подновят и продължат Голготата на сръбския народ в Косово и Метохия. Те правят всичко това с „благословията” на онези, които се кълнат в правдата, свободата и демокрацията, но само за себе си! Въпреки това ние още вярваме в съвестта на обективното човечество, която наскоро бе потвърдена от Международния съд в Хага. И въпреки че Върховният съд за правда в света произнесе присъдата според това, което установи въз основа на документите за и против, продължават да кънтят викове: разпнете, разпнете сръбския народ!
Но ние, скъпи духовни чеда, не трябва да оклюмваме заради несправедливостта, не трябва да се плашим, а целия си живот да предадем на Христа Бога! Христос не извърши никакъв грях, нито се намери измама в Неговите уста, и въпреки това бе осъден и разпнат. Но затова пък славно възкръсна! Ако, не дай си, Боже, сръбският народ в Косово и Метохия преживее още едно разпятие, по-страшно от всички досега, да останем с Христа: да не кълнем, да не мислим зло, а да се молим и с Кръста да свидетелстваме за Божията любов към всекиго и към всички. Да бъдем свидетели на Христа, Победителя над смъртта, греха и всяка неправда, а онези, които правят зло на другите, го правят още повече на себе си. Рано или късно, ако не се покаят, ще заридаят горко.
Да славим Христовото Възкресение с всички християни по света, да се радваме и веселим в днешния ден с тях и с цялото творение Божие, и радостно да възкликнем на всички и на всичко:
