В Белград проведен научен дебат за биометрията в личните документи и свободата на личността

Източник: СПЦ

На научно събрание на тема: „Биометрията, личната идентификация, сигурността и свободата”, състояло се на 20 март 2007 година в залата на Сръбската патриаршия, е била разгледана проблематиката на биометричните системи за идентификация от гледна точка на техния информационен, етически, правен, богословски, социологически и сигурностен аспект. На симпозиума са били чути множество различни мнения от университетски преподаватели от страната и чужбина, специалисти в областта на информационните технологии, представители на Адвокатската камара на Сърбия, бивши правителствени служители и много други. В събранието са участвали и представители на Сръбската православна църква.

Заседанието е било открито от специалисти по информатика, които са разгледали техническите аспекти на биометричните системи за идентификация и приложението им в практиката, възможността за защита, злоупотреба и връзката им с останалите технологии. Говорещите са изтъкнали различни мнения по въпроса за самата необходимост от подобни системи, начина на прилагането им и възможностите за злоупотреба.

Следващата сесия е започнала с представянето на книгата „Биометричните системи за идентификация” на Оливер Суботич, чието излизане от печат е поводът за научното събрание. Това е първата сръбска научна студия в тази област с пълна критическа апаратура. В 15 синтезирани точки авторът призовава останалата част от сръбската академична общественост да се включи в дебата и да се покаже на нивото на своето време.

Третата сесия е била насочена към обществените последици от биометричните системи за идентификация. В рамките на това заседание са били разгледани социологическите, етическите и богословските аспекти на проблема. Всички участници в тази част от дебата са се съгласили с оценката, че биометричните системи за идентификация представляват проблем не от технически, а от антропологически аспект, и са изразили различни позиции по конкретната проблематика.

Последната част от дебата е била посветена на политологичните аспекти и тези на сигурността от гледна точка на глобалната парадигма, съвременната криптология и военните доктрини.

Единното заключение на всички участници в събранието е, че темата изисква цялостно разглеждане и докато това не стане, не е добре да се започва употребата на биометрията, както и че държавата трябва да уважи позицията на специализираните и академични институции и да защити правото на личен живот на гражданите чрез промяната на съществуващите и приемането на нови закони. Като най-съществено е изтъкнато задължителното внасяне на текста на неотдавнашната Наредба за доброволността в закона за личните карти, с което би се избегнало потенциалното й премахване, като и приемането на адекватен закон за защита на личните данни. Всички участници са се съгласили, че концепцията за централна база за биометрични и свързаните с тях данни и възможността за сливане с останалите бази на ЕГН е проблем, който изисква специален дебат.