В Брюксел заседаваха европолитици и религиозни лидери

Представител на Румънската патриаршия беше Негово високопреосвещенство Нифон, митрополит на Търговище (Румъния), отговарящ за връзките с европейските институции. Председатели на събранието бяха Президентът на Европейската комисия Хосе Мануел Барозо и Президентът на Европейския парламент Ханс-Герт Пьотеринг.
Темата тази година бе “Икономическата и финансова криза: Етически принос при управлението на европейската и глобална икономика”. В дискусията участваха г-н Йоаким Алмуния, еврокомисар по икономическите въпроси и Европейският комисар Жан Фигел, както и други еврокомисари и представители на европейските институции.
Участниците подчертаха факта, че сегашната икономическа ситуация има и морално-духовни корени. Кризата в доверието, с която се сблъскват икономическите и политически системи е резултат от погрешно разбиране на ценностите, съчетано с липсата на отговорност. Тук идва и ролята на моралните ценности в икономическото управление в Европа и света. Европейският съюз не е и не може да бъде само икономическа общност. Свободата, демокрацията, солидарността, социалната справедливост, защитата на личното човешко достойнство са само някои от темите, на които трябва да се отдели особено внимание, според участниците.
В рамките на дискусията се наблегна и на факта, че трябва да се намери решение за повишаване чувството на отговорност на всеки член на европейската общност, тъй като обединена Европа не се ограничава само с териториалното си разширение. Във връзка с това църквите и религиозните общности в Европа имат особена роля. Те трябва да работят и да свидетелстват за солидарността на обществото чрез социалната си ангажираност.
В заключение може да се каже, че срещата доказа важността на диалога между религиозните лидери в Европа и представителите на европейските институции, който в рамките на Договора от Лисабон има официален характер. | www.basilica.ro
Превод: Камелия Константинова
Европейският съюз към който ние принадлежми по финансови и материални мистико-конспиративни съображения, владеещи нашият живот след 1878 година, няма идеалистичен проект извън участието на църквите в бъдещето на Съюза. Затова ролята на християнството тепърва ще се засилва и това БПЦ трябва да го разбере, както и факта, че българите знаят чужди езици, могат да пътуват, имат солидно образование и са сравнително социално и финансово независими та да разчита БПЦ на българската конспирация, историческите си заслуги и симпатията на политици и бизнесмени, които традиционно в България имат слабо образование, неподготвени са във философско и богословско отношение и са зависими от чужди централи. Затова в света има две основни интерпретации, към които ние или се прилепяме, или ги отричаме. Едната е византийско-католическата, която ще бъде бъдещата културна интерпретация на Европа, а другата е комунистическата, която също е алтернатива, ако преразгледа отношението си към религията и Църквата. Фактически нашето присъствие там , и това е важно с оглед обществените очаквания към Църквата да пази нашата културна идентичност, заради което получава привилегии и е силно глезена от сегашната власт на знание и медии в България , се състои в защита на формулата на св.цар БорисІ „Православие, славянобългаризъм и национална уникалност“. Другото е атеизъм, сектантство, езотеризъм и окултизъм. Защото ако не се гарантира от обществото ни формулата на св.цар Борис І ние рискуваме да се размием в ЕС.
БИВШ РУСКИ МИНИСТЪР СТАВА СВЕЩЕНИК. – http://archiman.livejournal.com/