За пръв път в историята православна литургия бе отслужена в подножието на статуята на Христос в Рио

Богослужението бе оглавено от Нюйоркския митрополит Иларион и Аржентинско-Южноамериканския митрополит Платон в съслужение с Хусткия и Виноградовския архиепископ Марк, Рязанския и Касимовския Павел, Домодедовския Евтихий и други епископи и отци, съобщава сайтът Православие.Ру.
Съпровождана от пеенето на хора на московския Сретенски манастир, божествената Литургия бе отслужена под открито небе в нозете на статуята на Христос. На горното място бе установена донесеното от Русия копие на чудотворната икона на Божията Майка "Державная". След края на богослужението в подножието на статуята на Спасителя бе разгърнато руското знаме, държано както от ръцете на въодушевените бразилци, така и от туристи от други страни.
Празничната програма на Дните на Русия в Рио-де-Жанейро (25-26 октомври), която включваше разнообразни обществени мероприятия и богослужения в православните храмове на града, завърши с концерт на хора на московския Сретенски манастир в бившия катедрален храм в чест на Божията Майка "Кармелито". Препълнената зала не можеше да побере всички желаещи да чуят прочутия православен хор, много от слушателите се тълпяха не само в галериите и външните части на катедралата, но и на площада пред него, съобщава сайтът.
Повече снимки от православното богослужение в подножието на статуята на Христос в Рио-де-Жанейро можете да видите на сайта Православие.РУ
Превод: Андрей Романов
Православната традиция не гледа с добро око на статуи и особено на богослужение в нозете на католическа статуя. Щеше да е по-добре служба в бидонвил малко по-надолу по хълма сред „по-малките Ми братя“. Дано тази руска имперска пропаганда да даде добър плод на южноамериканската нива!
Уважаеми Kerigma, не се изказвайте от името на православната традиция. Едва ли вие и аз я познаваме по-добре от архиереите и отците, които са служили там.
Скулптурни изображения на Христос е имало още от дълбока древност. За статуя на Христос съобщава още през 4 в. църковният историк Евсевий. Подобни изображения е имало и в Константинопол и иконоборското гонение е започнало тъкмо със свалянето на такъв образ – скулптурен или барелефен, от един цариградски площад (вж. Карташев, История на вселенските Събори).