Послание на вселенския патриарх Вартоломей по случай началото на Великия пост

Източник: Православна църква в Белгия

Духовната аскеза трябва да бъде извършвана в радост; основната й цел е да потопи сърцето ни в любовта и радостта Божии. Тази любов и радост изгонват от вътрешността на битието ни всяка горест и горчивина, всяко негодувание и претенции към нашите братя; тогава мирът, ненарушаван от нищо и който е над всичко, Божият мир влиза в нас и сияе около нас.

„Дойде време, на духовните подвизи начало”
(Слава на Хвалите, Неделя Сиропустна).

Братя и сестри, възлюбени синове и дъщери в Господа,

С тези думи светият песнописец ни припомня, че в началото на този период на Светия и Велик пост трябва да дадем нов тласък на духовните си подвизи, за да изпълним по-добре нашия стремеж към съвършенство.

От най-древни времена хората са установили, че като търпим лишения, придобиваме онова, което е добро. Светите ни отци на свой ред са установили по подобен начин, че за да се наслаждаваме на Божествената любов, в която се съдържа всяко вечно и временно благо, е необходимо да презрем собствения си покой, както казва недвусмислено авва Исаак Сирин. А що се отнася до материалните блага, ние, човеците, обикновено с готовност ги придобиваме с цената на всякакви тежки усилия.

Духовните блага, напротив, са дар на благодатта на Бога, но само при едно предварително условие: най-напред да търсим Него и Неговата любов, а не да търсим егоцентрично онова, което ни е присъщо, за да расте личното ни удовлетворение или амбициите ни. Господ ни казва ясно: „Но първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде” (Мат. 6, 33). Той ни е уверил също така, че който отдава собствения си живот от любов към Бога, ще го спаси, което по-общо казано означава, че който преследва любовта на Бога, своя Отец, във величието на душата си, вместо да търси без Него материални или дори духовни блага в ограничеността на душата си, в крайна сметка се наслаждава както на Божията любов – предмет на желанията му, така и на всякакви блага, които изобщо не е търсил.

Защото, възлюбени в Господа синове и дъщери, нашият Небесен Отец, Който ни е възлюбил и желае нашето щастие, Който е подател и източник на всяко добро, ще ни въздаде, когато се върнем при Него, всички други блага, които са ни необходими, както ги е дал на блудния Си син, когато се е завърнал при Него: най-хубавата премяна, угоеното теле, пръстен на ръката ни, празнична трапеза, и преди всичко, ще отвори за нас отческите Си обятия! За да се окажем обаче в отческите Му обятия, ще трябва да се отвърнем от греховете си, и преди всичко от страстта, която изпитваме към самите себе си; рожковите, с които свинете се хранели, са неин символ. Именно като се предаваме на доброволен и ревностен духовен подвиг, ще покажем искреността на нашето тежнение към Божията любов.

Истинската същност на духовния подвиг се състои в това, целта ни отново да стане Божията любов, да я направим предмет на всяко наше търсене и желание. Това е равносилно на лишаването и изоставянето на другите законни блага и желания, за да посветим битието си, с цялата си душа и с целия си дух, на основната ни цел. Това е именно причината, поради която лишаването от храна, един от основните подвизи на аскезата на Великия пост, не означава отхвърляне на благословените храни, а доброволното лишаване от утоляването, което те предлагат на тялото. Основната цел е да отклоним душата си от изключителното внимание към нашето его. Постът, освен това, има за цел да благоразположи и подчини тялото ни на духа, който го направлява, да го направи оръдие, а не глава на човешката личност.   

Целта на духовната аскеза не е придобиването на добродетели, надхвърлящи човешките сили, или други необичайни способности, както смятат последователите на различни хуманистични течения; целта й е да прояви желанието ни да срещнем личността на нашия Господ Иисус Христос, в Когото всичко се съдържа и от Когото всичко произхожда. Словото Божие ясно обявява, че без Него не можем да вършим нищо. Светият песнописец ни напомня още, че ако Господ не съгради дома на добродетелите на душата ни, напразно хвърляме усилията си.   

Затова, нека ние, християните, да се прилепим към любовта Христова. Да отхвърлим доброволно всякакви други любови и второстепенни привързаности, за да сме достойни за Неговото присъствие в обиталището на душата ни. Когато постигнем това, по Божието благоволение и благодат, тогава мирът, радостта и съвършената любов ще се настанят трайно в нашето съществуване.

Това е и причината, поради която не извършваме духовната аскеза, придавайки си  изтерзан вид или с голяма демонстративност. Духовната аскеза се извършва, доколкото е възможно, в радост и тайно. Ако има показност, значи се отказваме от целта си – любовта Божия; на нейно място идва желанието да се харесаме на хората. Ако, от друга страна, има изтерзаност и тъга, приятният и доброволен характер отсъства. В такъв случай отдаващият се на духовна аскеза живее в атмосфера на угнетеност и задължение, тоест в състояние на душата, което не е приятно Богу.

Духовната аскеза трябва да бъде извършвана в радост; основната й цел е да потопи сърцето ни в любовта и радостта Божии. Тази любов и радост изгонват от вътрешността на битието ни всяка горест и горчивина, всяко негодувание и претенции към нашите братя; тогава мирът, ненарушаван от нищо и който е над всичко, Божият мир влиза в нас и блести около нас.

Нека преминем периода на Великия пост в духовни подвизи, за да познаем в пълнота радостта от Възкресението на нашия Господ Иисус Христос. Неговата благодат и велика милост да бъдат в изобилие с всички нас.

Свети и велики пост, 2007
+ Вартоломей Константинополски,
горещ ваш застъпник пред Бога