Почина световноизвестният библеист Брус Мецгер
Източник: Patriarchia.ru
Професор Брус Мънинг Мецгер, който бе един от най-големите познавачи на Новия Завет в съвременния свят, почина на 93-годишна възраст в Принстън, Ню Джърси. Мецгер е роден през 1914 г. в Мидълтаун, Пенсилвания. През 1935 г. той е завършил колежа Lebanon Valley, а през 1938 г. е получил степента бакалавър по богословие в Принстънската семинария. През 1942 г. е защитил докторска дисертация в Принстънския университет. През 1939 г. Мецгер е бил ръкоположен за духовно лице на Презвитерианската църква.
Почти половин век Мецгер е преподавал история и текстология на Новия Завет в Принстън (доцент от 1948 г., професор от 1954 г.). Чел е лекции също така и в университетите на Кеймбридж и Оксфорд.
Проф. Мецгер беше член на редакционния съвет на стандартното издание на гръцкия Нов Завет — the United Bible Societies’ Greek New Testament, излязло досега в четири издания (1966, 1968, 1975, 1983). С участието на Мецгер бяха подготвени едни от най-сериозните английски преводи на Библията: Revised Standard Version и New Revised Standard Version (Мецгер бе главен редактор на NRSV), по които Светото Писание се изучава в повечето консервативни протестантски учебни заведения.
Сред най-известните книги на Мецгер са: "Текстологията на Новия Завет. Ръкописната традиция, появата на интерполации и реконструкция на оригинала", "Канонът на Новия Завет. Възникване, развитие и значение", "Ранните преводи на Новия Завет. Извори, предаване, ограничения", "Новият Завет. Контекст, формиране, съдържание".
Жалко, че при всичката му ерудиция и огромен „принос за изследването на Библията“ и т.н. и пр… си е останал все същият протестант (презвитерианец, по-точно). Явно при всичкото му „познаване” на Библията нещо все пак му се е изплъзнало. Нещо не е ПОЗНАЛ – в православния смисъл на думата. Което доказва, че, както казва Христос, и чудеса да правят някои в Неговото име, пак може накрая да се окаже, че не ги познава. И само с трудове по текста на Библията никой няма да се спаси. (Необходимото не е достатъчно.)
Ако един човек, според мен категорично намирал се до смъртта си извън Църквата предизвиква подобна почит и внимание – то много се надявам не по-малка, а даже много по-голяма почит да получават тук, в този сайт и всички тези покойници, които в православния свят са достигнали до една истинска, православна духовна извисеност и с това са допринесли за спасението на хората около тях. Защото, както е казал св. Серафим Саровски, ако придобием Светия Дух, около нас хиляди ще се спасят. Не е казал, че ще се спасят, ако направим, примерно, хиляда тома библейски анализи, бидейки и съзнателно избирайки да си останем протестанти.
Бог да го прости!
По повод думите на Владислав, които подкрепям, ще кажа, че и при нас се държи на първо място и едва ли не само на образованието при заемане на църковни длъжности. Само висшето образование като критерий вкарва понякога неподходящи хора в църковната йерархия.
Владиславе, разбирам твоята критичност, но трябва да отбележа, че докато ние, православните, не си отгледаме такива собствени специалисти от световна класа, какъвто беше покойният Мецгер, ще можем само да се възхищаваме на чуждото. Независимо от религиозните му възгледи, които ние впрочем не познаваме в дълбочина, неговите трудове бяха от голяма полза на всички християни. Бог да го прости!
Бог да прости проф. Мецгер! Той беше фсветовно известен учен и е нелепо да бъде обвиняван post mortem, че не бил под омофора на някой си невежа, непрочел и една книга през живота си. Когато бях безработен, писах на Мецгер, който не само ме насърчи да продължа с богословието, но и ми изпрати два кашона с книги и отпечатъци. Той беше рядко благороден човек.
Все пак казаното от Дон Кихот не оборва с нищо другата гледна точка и особено не е против моето сърдечно желание – с не по-малка, както казах, а даже с по-голяма почит да се изпращат православните светители. Иначе, при цялото ми уважение към pravoslavie.bg ще се получи, че целувме главно чужди ръце (и др. части). И то (може би?) защото поради някой конкретен човек сме презряли своята ни свята Църква и православието.
Всичко е въпрос на много деликатна преценка на отношения и съотношения, в които се поднасят четивата на читателя, защото по принцип медиите дават възможност за тънки, понякога почти подсъзнателни внушения, а те не винаги са случайни.
Слава Богу – кой за какъвто авторитет и научен капацитет да се счита, все пак никога не може да отмени простата истина, че православната духовност стои над всяка научна ерудиция. Защото Бог е този, който преподава всички истини. Истината пък (Христос) е в нашата свята Църква, независимо кой клирик на кого как му изглежда (напомням- в пости сме, не е най-доброто време да ставаме прокурори и съдии). Светият Дух е в нашата Църква. Аз избирам Христос и Църквата (а после- и всяко знание, което Бог ни преподава по Своя благ промисъл), а който иска да почита повече чуждия ерудизъм- негова воля. Има и други „църкви“, и западни университети. Но горко на нашите ученици и студенти, ако няма кой да им преподава Духа, но пък има кой да ги залива с любов към богословските анализи (и с преклонение към западни професори с типичния им светоглед).
Става въпрос за различни неща. Нека да не се залавяме да ги сравняваме…
Присъствах на разговор, между светогорски монаси и университетски професори. И когато някой попита: какво различава професора от стареца, отговорът беше следния: Професорът е като акушера. Той може никога да не роди, но има тази харизма и дълг пред Бога да знае всичко за раждането. Духовният отец е като родилката: неговият дълг към Бога е да ражда в Христа. Никой не може да иска акушерът да ражда всеки ден, така, както никой не може да иска раждащите да знаят колкото акушера.
И той ясно показва – КОЙ НА КОГО ПОМАГА. Така, че… подбирайте си добре акушерите! 🙂
Докато учех в Духовната академия никой не ни е учил на църковност. А и теоретичното богословие не беше (меко казано) на голяма висота. А по-късно слезе още по-ниско. Обяснявахме си го с комунизъма. След 1989 г. малко се поотворихме към света и равнището осезаемо се покачи.
Бог е допуснал да се появи протестантизъм, защото в католическата църква са се появили фрапантни изващения, част от които са се инфилтрирали в Православната, но общо е било игнорирането на Писанието, както гласи един шеговит израз, православните не са четяли Евангелието, а само са го целували. В продължение на векове в Православната църква няма нито един тълкувател и познавач на Свещеното Писание, съпоставим с ранните църковни Отци. Протестантизмът съживи интереса към Словото Божие. Преди да се появи научното акуширане, от три новородени, две са умирали. Когато раждането е под наблюдение на специалисти, смъртността драстично спада и се измерва с единици на хиляда.
Бог да упокои Брус Мецгер.
„В продължение на векове в Православната църква няма нито един тълкувател и познавач на Свещеното Писание, съпоставим с ранните църковни Отци“
Че какво повече може някой да каже от ранните църковни Отци???
Да преведе Бибиблията на достъпен език, да я Update-не ли?
Православието страда от недоучили богослови!
Когато учех в Духовната академия, случваше се да задаваме колегите разни въпроси на нашия учител по догматика, проф. Коев, който сам ни караше да го питаме. Та един такъв въпрос, помня, му беше зададен: ако един човек не е изповядвал правилно Христа, но е велик богослов и делата му са напълно в унисон с Божията воля, ще се спаси ли в деня на Съда? Или по друг начин: един ескимос, който не е чувал нищо за Христа и Неговата Църква, но цял живот е вършел добри дела, учен от своя ангел-хранител, какво ще стане с него на Второто пришествие?
Занимавам се години наред с текстово-критичните издания на Новозаветния гръцки текст и работата, която са направили такива велики познавачи на този текст и богослови, като Тишендорф, Уескот, Хорт, баща и син Нестле, Курт Аланд и съпругата му Барбара Аланд, Брус Мецгер, Карло Мартини и много други, е просто епохална. Няма сред тези хора нито един православен християнин, всички са протестанти и римокатолици и просто не мога да си представя, че във вечния живот няма да са получили наградата, защото Трите Лица на Св. Троица са промислили за всички хора – как ще се развиват и на всички са дали – на едни много, и много ще им искат, на други – по-малко са дали, и по-малко ще им искат.
Така, че, Владиславе, първо прочети книгата за живота и дейността на Патриарх Кирил, с автор отец Янко Димов, от чиято смърт днес, 23-ти, се навършват две години. Ако я нямаш, пратил съм я на Неделчо Михайлов, от МСАТ. И тогава да разискваме – дали той ще се спаси!
„В продължение на векове в Православната църква няма нито един тълкувател и познавач на Свещеното Писание, съпоставим с ранните църковни Отци“
Лоски, Флоровски, Шмеман, Афанасиев, Успенски, Бердяев, Флоренски, Булгаков… Ех, този руски Париж… За да си богословстваме сега почти спокойно и въобще да говорим за не докрай маргилизирано православно академично богословие, тези хора са си извадили очите от писане и четене.
Какво означава „познавач на Писанието“?? Ето, аз зная Писанието почти наизуст и какво?? Без посочените богослови, бих бил сляп за очевидни истини в Писанието.
А Мецгер си е Мецгер. Предлагам да се възползваме от това, което Бог е решил да му даде и да кажем с уважение: Бог да го прости.
А вие, г-н Архимандрит, май се каните да градите доктрини върху една благородна постъпка. Ето, това е то недообмисления икуменизъм – как да се заслуша човек в него??… Докато виж – икуменизма на о. Георги Флоровски носи истинска ведрос и радост – къде ли е разликата??…
Кой е говорил за това – кой, къде и как ще се спаси?… За нас – православните, спасението е в Църквата. Там е Истината, тайнствата, благодатта на Светия Дух… За мен това е важното. Впрочем, ще се изненадате колко „странно“ становище имам за нещата, които се случват ИЗВЪН църквата. По този въпрос бих препоръчал една полемична статия от Андрей Кураев. С удоволствие заявявам, че за мен той е един голям авторитет. (Е, който когото си избере… 🙂 ) Все пак, тези неща се случват извън Църквата. Границите на Църквата си имат своето огромно значение, а „който иска – да се препира; ние нямаме такъв обичай“. Това не бива да се омаловажава. Поздрави на всички, Бог с вас!
Аз цитирам св. Серафим Саровски така: „Защото, както е казал св. Серафим Саровски, ако придобием Светия Дух, около нас хиляди ще се спасят. Не е казал, че ще се спасят, ако направим, примерно, хиляда тома библейски анализи…“
Това не са мои думи, а на един много уважаван светец, впрочем… Видях иконата му и в Аляска.
Тук дтава въпрос за спасението на ДРУГИТЕ – на тези, които заобикалят въпросния човек : в единия случай – светията, а в другия случай – начетения ерудит. Тук не става въпрос за спасението на самия „авторитет“, а за спасението на околните – тези, които го слушат и почитат. Защото не всичко е еднакво полезно за тях. И не става въпрос за присъда над конкретния слушател, а за обща статистика и за степенуване на въпросната полза. А пък относно това – кое е по-полезно… За мен това си е ясно.
Момчета,
Понеже продължавате да се заяждате (нали постите уж?), ще Ви отговоря. Св. Серафим е един свят старец, но произхожда от старообрядско семейство, поради което е канонизиран 70 години след кончината си. Да не говорим за канавките, които наредил да изкопаят около манастира, за да служат като магическа защита.
.
Ние сме в тази църква от десетки години и сме го възприели като проява на свободата, а не на робуването на бради, забрадки
устави и пр. Когато св. отци от ІV век прилагат неоплатоническата (езическа!) философия, за да формулират догмите, те еретици ли са според Вашия аршин или не? Когато в Символа на вярата са включили манихейски термин като „единосъщен“, това сатанизъм ли е или не? Или е достатъчно да прочетеш няколко книжки на архим. Серафим и Лазар и да смяташ, че си хванал Господ за брадата?! Вашето „православие“ е чисто талибанство.
То осветлява картинката от още няколко ъгъла. Много съм доволен и благодарен на Бога. Който има уши да слуша… а който има очи и е грамотен – да чете. Дано и да има мозък (за православна духовност и не дръзвам вече да говоря), та да асимилира информацията. Поздрави, уважаеми Дон!
Леки пости и на Вас!
Това последното са наистина съвсем празни и безсмислени думи. Кое ли е напирало отвътре на Владислав да ги напише?!
Ами същото, което напира, след като човек вземе двойна доза очистително…
Точно ти говориш за спасение в най-първия си постинг. Но също там казваш, че на Второто пришествие Христос няма да познае онези, които са вършели беззаконие (така е в гръцкия оригинал), въпреки че са вършели чудеса в Негово име.
Съгласен съм, че спасението е в св. Православие, дори в един коментар относно папата, казах, че не патриарси трябва да му ходят на гости в Рим, а той трябва да се върне в Православието, защото Римокатолическата църква се е намирала в него (Православието) до 5-ти век. После се е отклонила и за епископ Николай – сега на длъжност митрополит – папата е еретик. Той говори за всички папи от 5-ти век насам, защото от 1-ви до 5-ти векове папите са били православни.
Аз имах възможност да работя отдавна в САЩ и да живея там, но не отидох, именно защото смятам, че дори само да живея в православна държава, вече в някакъв смисъл съм се спасил, защото за онези хора в САЩ и не само там, не ми се мисли как ще се спасят, въпреки че всичко им е наред. Но за Брус Мецгер – Бог да го прости! – и за всички, които не са вършели беззаконие, но са били работници за жътвата Господня, която е голяма, въпреки че са настина вън от св. Правослвавие, може би Бог ще им даде шанс – дори като хора в отвъдния живот – да Го познаят истински. Но това е само в Неговите прерогативи, защото Той спасява и в Неговата радост ще влизат само заслужилите!
Не трябва с лека ръка да се зачеркват такива хора като Брус Мецгер, а напротив – усърдно да се моли Бога да го познае в деня на Съда.
Досега не бях срещал мнение, че не са православни св. папа Григорий Велики (590-604), Григорий ІІ (715-731), Григорий ІІІ (731-741), които имат големи заслуги в борбата против иконоборството, Адриан ІІ (867-872), който е посрещнал с почести в Рим светите братя Кирил и Методий. Подобно мнение е изненадващо и озадачаващо. Какво означава в такъв случай Православие? Подобен възглед заслужава да се развие по-детаилно.
Драги p_stefanos,
Прав си относно това, което пишеш. Знаеш кой нарече папската институция еретик. Макар да се говореше точно за определен папа, през 1981 година той беше обявил, че му се иска да произнесе Символа на вярата така, както са го правели неговите древни предшественици. Но добавката „и от Сина“ започва някъде от 5-ти или 6-ти век да се изповядва в Римокатолическата църква. Така че, папите за които говориш, може да са били строго православни в иконоборческия период, но да са изповядвали Символа на вярата с тази добавка. Този Символ е създаден между 325 и 381 година, когато са били еретическите учения на Арий и Македоний и тогава Римокатолическата църква го е приела така, както го четем и днес.
Не само това нововъведение е опасно – те са създали нови догмати, задължителни за изповядване, за които казват, че били изначално вярване на древната Църква. Но за тези догмати няма никакви данни нито в Свещеното Писание и Свещеното Предание – двата авторитетни източника на вярата, нито св. Отци са знаели нещо за това, което изповядват.
Например Римокатолическата църква признава на св. Дева Мария следните прерогативи, които съставят основата на нейната светост и прослава: 1. Непорочно зачатие; 2. Лична безгрешност; 3. Богомайнчинство; 4. Приснодевство и 5. Възнесение на небето. А Православната църква, на базата на свидетелствата на Св. Предание и Св. Писание, признава като догмати на вярата два неотменими прерогативи на св. Дева Мария: Богомайнчинство и Приснодевство.