Рождественско послание на Атинския архиепископ Христодулос

Рождество 2006

Възлюбени чада мои,

за вярващите РОЖДЕСТВО е източник на изумление, учудване и признателност. Изумление за безпределната и необхватна Божия любов към човека. Учудване заради крайното снизхождение на Бог Слово, Който направи селската Витлеемска пещера божествен престол. И благодарност за това, че човекът – роб на греха – става освободен Христов човек и Бог по благодат. Това е и едно неизразимо чудо, странно и необичайно тайнство, към което не може да се пристъпи с изказа на пряката реч, а единствено със среднощното бдение и с вяра.

Рождество е предпоставка за всички останали празници. Без въчовечаването на Христа биха останали безсъдържателни Кръщение, Богоявление, Преображение и Господните страсти; Неговото погребение и Възкресение; както и Възнесението Му. Какво имам предвид? Без раждането по плът на Спасителя, няма спасение, ни осиновление, ни изкупление, нито обожение. Затова и изповядваме, че вярваме “и в Един Господ Иисус Христос, Сина Божия… Който заради нас човеците и заради нашето спасение слезе от небесата и се въплъти от Духа Светаго и от Дева Мария и стана човек”.

По тази причина Рождество Христово, особено тук в православна Гърция, се празнува от векове не само религиозно, но и семейно, и църковно. Нашите свети отци написаха богословски шедьоври на езика, който и до днес говорим – уникални и ненадминати паметници на словото ни. Нашите богоозарени химнографи ни предадоха вдъхновени химни, които и днес се чуват в нашите църкви, точно както преди 15-16 века. По-късно благочестиви изкусни майстори и поети са ни дали изключителните произведения на своето изкуство, заредено с религиозен плам и обаяние. А нашият благочестив народ свърза тоя празник с топли и изпълнени с любов обичаи, които са живи и до днес. Навлязоха обаче и в нашата страна, и се стараят да подменят религиозния смисъл и богословските измерения на Празника, друг вид “мъдреци от Изтока” и други “иродовци”, изкривяващи нашето съзнание и нашия начин на живот; те ни тласкат в “подвижни пясъци”.

Ние не бива обаче да оставяме Рождество Христово да бъде осветскостено като празник. Нашите деца не бива да остават в неведение за онова, което ние знаем от деца. Нашите поздравителни картички не бива да изобразяват несвързани с мястото на Рождество Христово региони и заснежени дървета. Празникът не бива да се превръща в свободно време за почивка и безделие. Светът около нас се раздробява и мнозина биха искали да видят и нашия народ като “стадо без мнение”, което не се съпротивлява на вървящия процес на унифициране; стадо, което приема своята роля като консуматорска маса, лишена от всякаква духовност, лишена от православна перспектива, историческо съзнание, неспособно да намира само своите ориентири. Та накрая тези празници да се превърнат в сезонни възможности през свободните дни да си разменим благопожелания за успехи и малки подаръци.

Рождество Христово е една възможност за духовното ни развитие, за сплотяване на семейството, за препречване пътя на идващия нов ред, който променя устоите на нашата култура; за противопоставяне на необузданата глобализация, която подменя нравствеността с геополитиката; за отхвърляне на “културата на ежедневието”, за нашия подем и за високо вдигнатите ни глави. Тази празник е възможност да прекрачим сивото ежедневие, да съживим тайната на любовта, да заздравим отколешния ни съзнателен път като народ.

Това именно ви пожелавам да съживите в себе си през тези свети дни.

ЗА МНОГО ГОДИНИ!